Да почетем гениалния Кен Киси и българския полет на кукувиче гнездо
На 10 ноември умира гениалният писател Кен Киси, когото познаваме най-вече чрез един от златните романи на ХХ век – „Полет над кукувиче гнездо“. И също на 10 ноември отбелязваме 28 години от българския преврат, който така наподобява полет над кукувиче гнездо, че няма как да не свържем двете събития.
10 ноември в българската история бе ден на ярките, но пропилени с времето надежди. Просто тръгнахме накриво след промяната на системата. Тодор Живков бе демонизиран, въпреки че в дългите години на управлението си той имаше тясна писта пред себе си, тъй като от двете й страни стояха дуварите на някогашния СССР. Великите сили си бяха преразпределили сферите на влияние още в края на войната и България се оказа от тъмната страна на луната.
След преврата националният капитал бе разпределен непростимо задкулисно и несправедливо, и голяма част от него просто бе похарчена, така както неразумният грабва златното яйце на кокошката, след което я убива, за да е спокоен, че никой няма да му я открадне. Освен че загубихме индустриални мощности, алчността посегна и на дребните спестявания на обикновените хора. И в един страшен момент хилядите им трудно спестени левчета се оказаха стотинки. Най-важните предприятия в страната бяха продадени на чужди фирми, вече без съмнение – срещу комисионни. Колкото и да не сме го вярвали, че е възможно, се превърнахме в държава на крайностите: все повече хора изнемогваха, докато малцина прехвърляха милионите си в офшорни сметки и се ограждаха с цели армии от бодигардове и адвокати. Всички политици идваха на власт с обещанието да създадат многобройна средна класа, но с делата си помагаха на големите богатства да станат още по-големи, разбира се, срещу процент. Населението в страната ни започна да се топи, топи, топи и не защото българските емигранти мечтаеха да завладеят света, а заради плътното тежко усещане, че справедливостта е избягала. На 10 ноември 1989 г. поехме по грешния път, който от 2007 г., когато влязохме в ЕС, може би започна да се коригира. Не достатъчно бързо, не с резки решения, понякога с имитации, често недалновидно. Дори и в днешно време българите все още се носят над празните кукувичи гнезда с усещането, че родната неуреденост, хитрост, непочтеност и скръб, сякаш имат природно естество и са част от това място на земята.
Кен Киси умира на 66 години през 2001 г., но след него остава светлината на творчеството му.
Според биографи на Киси, той е подготвил шедьовъра си като дипломна работа за университета. В Орегонския университет в Юджийн бъдещият писател се обучава в специалността „Реч и комуникация“. После със стипендия завършва „Художествено писане“ в университета Станфорд. От 1959 г. Киси участва в правителствена програма за изследване на въздействието на опиати върху психично болни. За целта писателят работи като санитар в психиатрична болница, където под въздействието на наркотици вижда индианец, който мете пода. По-късно от името на същия несъществуващ образ той разказва историята с Макмърфи и Старшата. „Полет над кукувиче гнездо“ е публикувана през 1962 г.
Кен Киси е издал още няколко творби след „Полет“-а – „Понякога велика идея“, „Песента на моряка“ и други. Но името му остава в световната литература с първия роман. Той бе заснет от Милош Форман през 1975 г., като на 48-та церемония на Оскарите спечели 5 статуетки. Джак Никълсън изигра по неописуем начин главната роля.
У нас няколко пъти е имало постановки по романа. Последната е под режисурата на Александър Морфов, а в главната роля на Макмърфи бе Деян Донков.
Евангелие според Макмърфи:
1. Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си.
2. Истинската мъдрост е напълно вродена и присъща на хората. Чуждото влияние е отслабваща сила. Бъдете себе си, бъдете такъв, какъвто искате да бъдете.
3. Упорствайте. Не позволявайте на „даденостите“ в живота да ограничават избора ви.
4. Животът е хазарт със залози. Играйте не за да печелите, а за да вкусите от невъзможното. Искреното себелюбие е равно на здрав разум.
5. Напрежението и разнообразието водят до пълноценен живот, а не до кариера и рутина. А сексът е основният замисъл на съществуването. Фундаментално добро.
6. Бъдете осведомени и анализирайте. Погледнете играта от високо преди да хвърлите карта.
7. Бъдете приспособими, а не безкомпромисни.
8. Свободата е предпазливост. Пазете се от обвързване, дори и да го желаете. Движете се бързо и чевръсто – подвижната мишена е трудна за уцелване.
9. Съдбата на човек винаги е в собствените му ръце.
10. Физическите състезания са необходими за запазване на вашата цялост. Перчете се и бъдете смел.