М. Милтенова: Сектор Плодове и зеленчуци иска ново разпределяне на субсидиите

Становището на шест организации е изпратено до министър Порожанов, на 24 ноември браншовиците ще запознаят медиите с него

Сектор Плодове и зеленчуци, представен от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), Асоциация „Български пипер“ (АБП), Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), Българска асоциация на организациите на производителите на плодове и зеленчуци (БАОППЗ), Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и Организация на производителите ОП “Яблена Натура“ ще дадат пресконфереция за представяне на визията им за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Шесте организации смятат, че тяхното предложение за разпределяне на субсидиите в периода 2021-2027 г. ще гарантира  по-справедливо и балансирано подпомагане и компенсиране за всички земеделски производители.

Пресконференцията ще се състои на 24 ноември 2017 г. в хотел “Best Western Hotel EXPO” – гр. София, зала „Еспланада” от 10:00 ч.

Мариана Милтенова

Мариана Милтенова

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), пред Агро Пловдив

Г-жо Милтенова, в петък, 24 ноември, Съюзът на градинарите ще обяви на пресконференция своята визия за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Не е ли твърде късно, след като правителството вече одобри националната позиция за следващата ОСП, представена от Министерството на земеделието, храните и горите?

Ние сме длъжни да си представим нашата позиция. Това, че те не пожелаха да ни чуят и да се съобразят с нашето представяне, не ни спира. В България винаги се прави това, което е удобно на по-силните.

Вашата позиция доста ли се различава от официалната на министерството?

В най-съществената си част – да. Принципът за субсидиране, който предлагаме е различен. Ние искаме помощта да е процент от себестойността на продукцията. В останалото няма голяма разлика. И ние сме за запазване на бюджета за земеделие или увеличаването му, което е малко вероятно. Поддържаме опростяването на правилата, прилагането на екологичните компоненти и други. Ние обаче не сме привърженици на схемата за единно плащане на площ. Във всички доклади се отчита, че тя е грешна. Навсякъде се говори, вече 8-9 г., че тази система оказва дисбалансиращо влияние върху отрасъла. В това време ние пляскаме с ръце и казваме: „Искаме същото“. Как ви звучи това? Прилагайки тази ссхема, ние няма да сме 7 милиона, а ще останем 2 милиона души в България. Ще затворим не 180 села, а 1000. Тези, които вземат важните решения, трябва да си носят отговорността за тях.

От НСГБ запознахте ли министерството с вашата визия за ОСП след 2020 г.? 

Нашата позиция достигна до министерството. През август, когато министър Порожанов организира среща с представители на браншовите организации, аз изказах нашето мнение. Тогава имаше много остра реакция от страна на Венцислав Върбанов (председателя на Асоциацията на земеделските производители в България – б.р.). Той каза, че идеята ни за разпределяне на плащанията не е възможна. Искала съм да взема от големите и да дам на малките. Точно това каза. Отвърнах, че това, за което съюзът настоява, е да има по-балансирано разпределение на субсидиите. На същото заседание министър Порожанов също направи коментар за нашата позиция за ОСП след 2020 г. Той каза, че има логика в това, което предлагаме. Но допълни, че са необходими много анализи и работа. Нашето предложение е напълно мотивирано, защото ето какви са фактите: През 2012 г. 20 души получават 21 милиона лева, а 55 хиляди земеделски производители получават субсидия под 500 евро. Може ли с 500 евро да поддържаш какво да е стопанство?

Да, но след това сектор Плодове и зеленчуци започна да получава обвързани плащания, нали?

В Доклад на Европейската комисия за 2015 г. се казва, че, цитирам: „Средно 88% от бенефициентите на България и Румъния получават около 20% от плащанията.“

Предложението на НСГБ е за процент от себестойността на продукцията, но тя е различна. Как би се изчислила себестойността?

Ако подпомагането беше като процент от себестойността, не би се получил този дисбаланс с тиквите, например. Не може да се дава за тяхното производство около 206 лева за декар обвързана подкрепа, а разходите да са 100 лева или по-малко! В същото време за пипера при разходи 1000-1200 лева се изплаща същата субсидия. Не може производителите на зърно да получават 26-27% от себестойността на продукцията си под формата на субсидия, и в същото време производителите на зеленчуци да получават 1-2% от нея! Да, с обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци се получи малко корекция. Но от 200 лева, както бе през първата година, сега помощта стана 100 лева. Зебележете какво се случва: 34% от обвързаната подкрепа отива за сектор Плодове и зеленчуци, 54% са за сектор Животновъдство и 12% са за протеинови култури. Тези данни бяха изнесени от холандски експерт по време на втората среща за ОСП след 2020, която бе организирана от Института за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро. От министерството казват, че са ни дали нещо, но то съвсем не е достатъчно, защото секторът е унищожен, занемарен.

Надявате ли се земеделското министерство да реагира на вашето предложение?

Ние наистина не сме толкова силни като бранш и отнема време да можем да се организираме и обединим около общо решение. По тази причина малко се забавихме. Но се надявахме, че министерството на земеделието ще вземе под внимание и нашето становище. Това не се случи.

А вие изпратихте ли становището си на министъра?

Сега го изпратихме. Да се надяваме, че ще има кой да го прочете. Изпратихме го в съкратен вариант, около 12-13 страници. В по-подробния сме анализирали причините за състоянието на земеделието.

Становището единствено от името на НСГБ ли е или зад него стоят и други организации от сектора?

То е одобрено и от други огранизации. На 7 ноември имахме разширено заседание с участието на още 5 съюза и браншови организации, които са на същото мнение. За разлика от становището, представено от АЗПБ на официалната среща, ние не информираме колегите в момента, в който трябва да го гласуват. Изпратихме го месец по-рано, за да имат колегите време да го разгледат, да изразят мнение и препоръки. Не поставяме хората пред свършен факт.

Не става ли все по-задължително обединението на браншовите организации в сектора?

Става. Оказва се, че сме много разпокъсани. Ние сме направили едно предложение за обединение. Три организации вече имаме положително решение на управителните съвети за това. На последната среща, която имахме през ноември, колеги излязоха с предложението да направим съюз. Но все още това е само желание, заявено от всички, но все още нереализирано.

 

 

Leave a Comment


седем − 2 =