14 организации в сектор Плодове и зеленчуци предлагат на МЗХГ коренна промяна в земеделското субсидиране

Концепцията на бранша за ОСП след 2020 г. обещава да възроди селата и да осигури на населението повече български продукти и заетост

доматиВ петък, 24 ноември, 14 организации от сектор Плодове и зеленчуци представиха своята концепция за следващия програмен период, който ще започне през 2021 г. Тя е предложена и на вниманието на Министерството на земеделието, храните и горите. В мотивите към новите идеи за субсидиране, авторите доказват, че начинът по който се разпределят европейските помощи, не спира нито обезлюдяването на селата, нито намалява вноса на плодове и зеленчуци. Продукцията отвън не е с хранителните и здравословни качества на родната. Производителите не могат да предложат адекватно възнаграждение на работниците, така че те да не емигрират в търсене на по-добро заплащане в по-развитите европейски държави. Според 14-те организации българското земеделие не се развива хармонично, а това не носи полза нито на държавата, нито на обезсърчените земеделци, които отглеждат плодове и зеленчуци.

Организациите, подписали документа, са Национален съюз на градинарите в България, Асоциация Български пипер, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Съюз на дунавските овощари, Асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци, Организация на производителите „Яблена натура и партнерс, Добруджански овощарски съюз, Асоциация на овощарите в България, Съюз на овощарите в България, Национална биологична асоциация, Национално сдружение на малките семейни фермери и преработватели в България, Българска асоциация Биопродукти, Група производители „Енерджи грийн“.

Представяме становището на сектор Плодове и зеленчуци почти без редакторска намеса и с незначителни съкращения (някои от подзаглавията на на Агро Пловдив):

Как се разпределят директните плащания до момента

Основен принцип на необвързаните с производството директни плащания, каквато е Система за единно плащане на площ (СЕПП), е прилагането на единна ставка на единица използвана земеделска площ, независимо от вида на културата. Това е системата, която е прилагана в България след 2007 г.

Данните на ЕК към 2013 г. показват, че в целия Европейски съюз (ЕС) около 40,9 млрд. евро са изплатени на 7,5 млн. бенефициенти като директни плащания през 2012 г., което представлява около 70% от подпомагането, осигурено от ОСП. Общо за ЕС 80% от получателите на директни плащания са получили около 17% от подпомагането. За финансовата 2012 г. в България около 81% от бенефициентите на директни плащания са получили 7,25% от средствата за директни плащания с размер на подпомагането за едно стопанство до 2 000 евро. За финансовата 2012 г. в България около 80% от директната субсидия за страната отива при 6% от заявителите за директни плащания.

Какво се наблюдава в България? Първо: Висок дял на силно уедрени стопанства. Второ: Развитие на монокултурно земеделие. Трето: Спад в производството на традиционни продукти. В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото.

На практика участието на България в ОСП на ЕС показва:
– По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица).
– По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица).

Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години:
• концентрация на земята и капитала;
• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;
• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;
• инвазия на мултинационални търговски вериги;
• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;
• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;
• липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни за туризма като приоритетен отрасъл.

Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала.

Обвързаните плащания – Кой обра бостана?

Основна цел на Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 г. беше постигането на по-справедливо разпределение на директните плащания между държавите и между земеделските стопани в една страна. В България беше приложено и подпомагането, обвързано с производството, и преходните национални доплащания. Преходните национални доплащания не включиха отново сектор „Плодове и зеленчуци“, защото несправедливият подход „да не се подпомагат до 2020 г. секторите, които не са подпомагани през последните 3 години преди 2013 г.“ изолира отново сектор „Плодове и зеленчуци“.

Обвързаната подкрепа е добро решение, което се отрази позитивно на сектор „Плодове и зеленчуци“, и през първата година – 2015 г., от новия програмен период даде глътка въздух на производителите на плодове и зеленчуци, но много бързо още на следващата година нивата на подпомагане спаднаха с повече от 50%.

Касоразбивачите на евросубсидиите

Считаме, че с прилагането на преразпределителното плащане преходните национални доплащания и обвързаното с производството подпомагане след 2014 г. „можеше да се постигне по-справедливо и по-равномерно разпределение на директните плащания“, но това не се случи по най-добрия начин, защото отново клиентелизма, политическото угодничество и лобизма на представените в парламента и изпълнителната власт хора създадоха отново условия, тези 6% от заявителите за директни плащания, които получаваха около 80% от директната субсидия за страната през 2012 г., да получат допълнителни плащания. Това стана възможно чрез схемата за протеинови култури – 13% от схемата за обвързана подкрепа, сеитбооборот (пренасочен бюджет от мярка 214 ПРСР – 2007-2013), раздаване на голям финансов ресурс за защита на гнезденето на „гъските“, мними „биопроизводители“, включването на огромни по размер „био“ насаждения от орехи, засаждане на зеленчука „тиква“, включен в обвързаното с производството подпомагане (който е с много по-ниски разходи за производство в сравнение с пазарно ориентираните и търсени плодове и зеленчуци като: домати, краставици, пипер, ягоди, череши, малини, ябълки и т.н.) на огромни полета, от които понякога изобщо не се прибира реколтата.

По тези и други причини резултатите през 2015 г. пак са сходни с 2012 г.: средно 80% от бенефициентите (88% за България и Румъния) получават около 20% от плащанията. (извадка от EК – Report on the distribution of direct aids to agricultural producers (financial year 2015))

Напускане на потъващия кораб

Предвид начина на подпомагане така наречената СЕПП, при която субсидията съставляваше средно между 1,6 – 5,9% от себестойността при плодовете и зеленчуците, като например между 1 – 3% от себестойността на зеленчуците, 2 – 5% от себестойността на плодовете и около 21 – 26% от себестойността на зърнените и технически култури, огромен брой производители на плодове и зеленчуци се пренасочиха към отглеждането на зърнени и технически култури. Тъй като производството на последните е в по-голяма степен механизирано, автоматизирано, процесите са нетрудоемки, не изискват напояване, не изискват много работна ръка, разходите за отглеждането им са значително по-малки, болестите по културите са по-малко, имат гарантирани пазари, продукцията издържа на по-дълготрайно съхранение, по-транспортно устойчива е, по-често продукцията се продава още на зелено и т.н. Раздаването на субсидии „на калпак“ доказа, че е грешен подход за постигане на ефективно и конкурентно земеделие.

„Въведеното от началото на новото хилядолетие необвързано подпомагане по І стълб на ОСП разкрива слабости не само в България, но и в целия ЕС. Европейското земеделие губи темпове на растеж в сравнение с бързоразвиващите се страни. Създаваната добавена стойност през последните 10 години в ЕС-28 е около 4 евро срещу всяко 1 евро, разпределено като директни плащания, и намалява. Делът на субсидиите във факторния доход от земеделие е около 30% в ЕС (37% в България), което разкрива зависимостта и поставя под риск жизнеспособността и устойчивостта на отрасъла без последващи реформи“. Цитат от „СИНТЕЗИРАН ДОКЛАД – 10 ГОДИНИ ОСП В БЪЛГАРИЯ“ от Институт по аграрна икономика „Въздействие на ОСП върху хранителната верига и разработване на сценарии за изменение на политиката” и Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – CAPA ”.

производство на плодове и зеленчуци

Screenshot 2

 

Затова продължава тенденцията българските деца и население да ядат около 70 – 80% вносни зеленчуци и плодове, докарвани от хиляди километри с неизвестно колко процента запазена полезна хранителна стойност в тях. А колко са допълнително генерираните парникови газове в резултат на дългите транспортни и логистични процеси? Никой не иска да знае и изчисли. Колко километра е средно пропътуваната храна в различните държави на ЕС? Какъв е въглродният отпечатък на тази храна? Какви са реалните хранителни стойности в тези храни, когато достигнат до потребителя? Как това се отразява на здравното състояние на хората в ЕС?

Защо състоянието на сектор „Плодове и зеленчуци“ в България е критично?

Накратко:
Сред другите фактори, които са последица от прилагането на СЕПП в България след 2007 г., са: липса на достатъчен брой квалифицирани служители, липса на работна сила, която се премести да работи в Англия, Гърция, Италия, Испания и др. държави, също в земеделието, но там където земеделските производители на плодове и зеленчуци могат да си позволят да им плащат много по-високи възнаграждения в резултат на по-адекватно подпомагане.

През последните 20 години в България има повече от 180 напълно обезлюдени и изчезнали села, но тенденцията не се променя, а се задълбочава. В резултат на окрупняването на стопанствата, прилагащи предимно механизирани и автоматизирани процеси, много от хората останаха без препитание и бяха принудени да напуснат родните си места. Други предприемачи, които засадиха овощни градини, бяха принудени или да ги изкоренят, или да ги изоставят, или продадат поради законови промени за ползване на земеделските земи.

Миграцията от селата към големите градски центрове и чужбина доведе до демографската криза в селските райони, където вече не се намира работна ръка дори за малкото останали трудоемки земеделски производства. Производителите на плодове и зеленчуци вече търсят решение за внос на работна ръка, тъй като националната работна сила изтече към Европа и отчасти Америка. За съжаление, вече и средни и големи фермери, отглеждащи стотици декари с плодове, продават градините си и напускат страната.

Задаваме въпрос: Може ли да има активно население в селските райони без адекватни нива на доходи, на публични услуги и подсигуряване на останалите компоненти за качество на живота за местното население?

Ако ЕК не отчита тези неща, може ли да продължава да твърди, че ОСП досега подсигурява „здравословна храна на приемливи цени за потребителите“, и че ОСП в сегашния си вид допринася за устойчивото развитие на страните членки?

Потреблението на зеленчуци е функция на доходите, цените и предпочитанията. България, заедно с Румъния, се нареждат на последните две места в ЕС по консумация на пресни плодове и зеленчуци. По данни на Евростат за 2014 г. 65% от румънците и 59% от българите на възраст над 15 години не консумират плодове и зеленчуци ежедневно. Дневната консумация на плодове и зеленчуци в България възлиза на около 350 гр. на човек, което е около 40% по-ниско отколкото са средните европейски равнища. През 2016 г. в страната са внесени зеленчуци на стойност 133 млн.евро, а са изнесени такива на стойност 86 млн. евро.

Темповете на ръст на вноса на зеленчуци през последните години изпреварва този на износа, като за периода 2007 – 2016 г. вносът е нараснал със 110%, а износът – с около 90%. Вносът в общото потребление (прясно и преработено състояние) се очаква да достигне 34% при доматите, 27% при пипера и 26% при краставиците.
(ДОКЛАД ЗА РАЗВИТИЕТО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО тенденции – 2022 година. Екип на Център за икономически изследвания в селското стопанство) САРА

Предложение за бъдещата ОСП

СЕПП и прилаганата национална политика за единно плащане на площ, еднакво за всички сектори, изкриви равнопоставеността на секторите от земеделието, което доведе до дисбаланс в развитието на селското стопанство и стимулиране на неефективно производство с потребление на голям обем публични средства, които се концентрираха в ръцете на по-малко от 6% от бенефициентите.

Главната цел, към която трябва да се стреми и от която има нужда българското земеделие, е постигане на конкурентоспособност и увеличаване на добавената стойност в земеделието чрез осигуряване на качествена и здравословна храна, обръщайки внимание както на икономическите, така и на социалните и екологични аспекти от фермерската дейност, но балансирано подпомагане на всички сектори и субекти в производствения процес.

Убедени сме, че публичната подкрепа за европейското земеделие трябва да продължи и европейските фермери трябва да чувстват защитата и сигурността от страна на държавата и Общността. Финансовата рамка за земеделие в Общността трябва да се запази, но да се прилага по нов начин, по-справедлив и равнопоставящ отделните субекти в Общността, като носи повече ползи за по-голям брой ползватели.

Земеделските производители следва да получават подкрепа, съобразена с потребностите на тяхното производство, за достигане на адекватни нива на доходи, на публични услуги и подсигуряване на останалите компоненти за качество на живота за местното население. Само така ще се запази или създаде активно население в селските райони.

Ние считаме, че запазването или увеличението на бюджета за ОСП в периода след 2020 г. е важно не само за фермерите, но и за населението на Европа. Въпреки че ситуацията е променена и ще се отделят допълнителни средства за борба с миграционния и бежански натиск, за охрана и запазване на вътрешния ред и сигурността, производството на качествена и здравословна храна за европейското население е от първостепенно значение.

- Първи стълб

Директните плащания, свързвани с Първи стълб на ОСП като надежден инструмент, следва да бъдат запазени в новата Обща селскостопанска политика, но да бъдат прилагани по нов различен начин.

Предлагаме да продължи подпомагането по първи стълб като СЕП – Система за единно плащане, но не на площ, а като еднакъв процент от себестойността на продукцията за всяка една отделна култура. Например субсидията да бъде в размер на 30%, 25% или 20% от себестойността на всеки един произведен и продаден земеделски продукт. Например, еднакъв процент – 30 %, 25% или 20% от себестойността на домати, краставици, ябълки, круши, дини, пъпеши, тикви, пшеница, царевица, череши, ягоди, малини, слънчоглед и т.н. да се получава като субсидия от земеделските производители, за да имат минимални ресурси за поддържане на производството и обезпечаването на услугите към обществото.
Процентът да се определи в зависимост от бюджета, който има по Първи стълб и съответно произведената и продадена продукция. Принципът на разпределение може да се взаимства от схема за обвързана с производството подкрепа на килограм произведена и продадена продукция срещу представени фактури по реални пазарни цени, а не измислени умишлено занижени цени и затова следва да се усъвършенства механизмът на прилагане и контрол. Така ще се постигне по-справедливо и равномерно разпределение на подкрепата, като всеки земеделски производител сам ще прецени какво да отглежда в зависимост от вида, качеството и състава на земята му, пазара, който има за съответния продукт, работната ръка, напоителните системи, техниката, с която разполага, ДМА, които има – складова база, земеделска техника, и т.н. Така субсидиите няма да отиват само в 6% от земеделските производители, а останалите 55 000 души да получават под 500 евро.
Така ще може производителите на различни култури да имат интерес да ги произвеждат и да се възстанови производството на различни видове плодове и зеленчуци, етерично-маслени, маслодайни култури, ориз, лечебни растения, билки и др. Ще се намали безработицата и ще се повиши жизненото равнище на населението в селата и малките градчета. Този метод на подкрепа ще изравни подпомагането между подсекторите в земеделието и ще промени съотношението между тях. Защото като последствие от прилаганата в България СЕПП и монокултурното земеделие, населението се лишава от висококачествени български плодове и зеленчуци, мляко месо, ориз, чайове, билки и др., които са особенно важни за здравето на населението. Ще излязат на светло производителите, които досега нямаха интерес да регистрират някои от продажбите си, защото помоща, която получаваха беше незначителна и това ще намали сивата икономика и ще допринесе до допълнителни приходи в бюджета. Ще се открият нови работни места и ще се намали безработицата.

Всяка държава членка следва да има право да определи допълнително специфично подпомагане за даден приоритетен или чувствителен сектор, но това да става след публично обсъждане и съгласуване със сектора и обществото въз основа на задълбочени анализи, а не на база политически лобита в парламента и изпълнителната власт. Ако анализите показват потребност от подпомагане на определени сектори, стопанства или райони, създаващи работни места, генериращи добавена стойност и благоприятстващи развитието на селските райони, да бъде възможно обсъждане и подпомагане. Всяка държава членка трябва да има определени цели, които иска да постигне и да организира подпомагането в сектора по такъв начин, че да постигне тези цели с разходване на най-малко публични средства.

Възстановяването на производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо ще стане на основата на по-висока конкуретоспособност на българските плодове и зеленчуци, етерично-маслени култури и ще активира производителите за заготовката им за експорт и инвестиции в преработката им. Това ще увеличи добавената стойност и брутния продукт, а ще създаде и условия за откриване на нови работни места с възможности за по-високи заплати и предпоставки за връщане на част от сънародниците ни от чужбина. Ще подобри инвестиционния климат и засили предприемачеството. Няма да се засаждат безцелно хиляди декари от култури, които дори не се прибират, но субсидията им е достатъчно висока за добра печалба. Или да се заявяват хиляди декари с тикви, които изобщо не се обработват и прибират от полето, или да се заявяват пасища и ливади без наличие на животни, които получават повече финансова подкрепа от един производител на малини, пипер или домати, поради криворазбрана и интерпретирана грижа за околната среда и екологичните ползи.

Ако се повиши конкурентоспособността на българските производители на плодове и зеленчуци, мляко и месо, ще се произвеждат по-големи количества качествени и вкусни плодове и зеленчуци, което ще доведе до намаляване на вноса от трети страни в ЕС, които много често са с остатъчни вредни вещества – пестициди и химикали. Това косвено ще повлияе за повишаване на устойчивостта на икономиката на ЕС и повишаване на доходите на европейското население и ще намали и миграционния натиск от източните държави към Централна и Западна Европа. Този модел на подпомагане ще донесе и социални ползи за обществото. Увеличената консумация на свежи плодове и зеленчуци, със запазени хранителни вещества и витамини, ще се отрази ползотворно и върху здравето на европейското население, което отчита увеличение на затлъстяването и заболяемостта сред подрастващите и ползване на голям финансов ресурс в здравеопазването. Ще намалят парниковите емисии, защото производството на плодове и зеленчуци консумира въглероден двуокис чрез фотосинтезата и има висок екологичен ефект за околната среда.
Внедряването на иновации в напояването, съхранение на почвената влажност чрез нови технологии и методи на обработка, прилагане на биоагенти и продукти, водещи до икономия на вода и повишаване на качеството и добивите, ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността и устойчивото развитие на стопанствата.Това ще бъде възможно и постижимо, ако производителите на плодове и зеленчуци имат адекватно финансово подпомагане.

По същество това разпределение на подкрепата е само по-балансирано, по-равномерно и по-справедливо отколкото плащането на хектар в прилаганата Система за единно плащане на площ (СЕПП).

Ние предлагаме по Първи стълб да настъпят следните промени:
– Опростяване на процедурите за кандидатстване и заявяване на подкрепата, което ще облекчи и бенефициентите и администрацията;
– Земеделските производители да получават еднакъв процент от себестойността на всяка култура, която са отгледали и продали на пазара срещу фактура за продажба на реална пазарна цена;
– Да продължи обвързаната подкрепа за чуствителните сектори, които бяха ощетени от СЕПП до пълното им възстановяване;
– При нови овощни насаждения подпомагането да се осигурява въз основа на технологичната карта до влизането на насажданието в пълно плододаване, независимо, че нямат продукция;
– Считаме, че след като работим на един общ европейски пазар, следва да има равни нива на директни плащания (ДП) между отделните страни членки (СЧ);
– „Зелените“ плащания да са във Втори стълб, да са обвързани с резултати, за да се поемат по-дългосрочни ангажименти от бенефициентите;
– Подпомагането за пасища и ливади да бъде съответстващо на разходите и усилията и да бъде само за животновъди;
– Да се разгледа възможността за таван на плащането на ниво стопанство, например намаление за сумите над 100 000 евро в размер на 5%;
– Схемите за подкрепа по Първи и по Втори стълб на „Млад фермер“ да са приложими за всички фермери, ненавършили 40 год., независимо кога са стартирали;
– Иновативните решения и дигитализацията на българското земеделие да са водещи при заявяване и контролиране на производството и подпомагането;
– Санкциите да се прилагат само тогава, когато се установи умисъл за измама, а не поради допуснати технически грешки от бенефициента, държавния служител или сертифициращия орган. Да се дава реална възможност за изясняване на причините, корекции на грешки, а не да се налагат незабавно санкции;
– Да се прилагат гъвкави мерки за контрол, които не пречат на бенефициентите и не ги противопоставят на проверяващите;
– Да се отдели бюджет по Първи стълб за управление на риска при кризи – при неблагоприятни климатични условия, при извънредни ситуации за заболеваемост при растенията и животните, при форсмажорни ситуации на пазара и т.н.
Това са най-общо предложенията, като в процеса на обсъжданията следва да се разгледат и детайлите.

- Втори стълб

Предлагаме да се запази Втори стълб като начин за инвестиционно подпомагане и подкрепа за развитие на селските райони, но значително да се реформират подходите при разработването на мерките, намаляване на техния брой, опростяване на ранкингите, одобрението и контрола на прилагане на програмите.

Втори стълб на ОСП ще помогне предприемачите и земеделските производители, които следва да останат най-големите ползватели на бюджета от него за реализиране на идеите си за модернизация на стопанствата си, за внедряване на иновации, за повишаване на конкурентоспособността, за разнообразяване на услугите, подобряване на условията на живот и работа в селските райони. Чрез финансовата подкрепа от Втори стълб може и следва да се създадат условия за повишаване на жизненото равнище на селското население.

Предлагаме одобрението и подписването на договорите за финансиране по една мярка да става по едно и също време, защото забавянето на един проект с 15-20 месеца след друг проект поставя бенефициентите в неравностойно положение на общия конкурентен пазар. Одобрението на проекти на бенефициенти, близки до управляващите или служителите в ДФЗ преди останалите проекти ги поставя в приоритетно положение спрямо останалите. Често икономическите условия се променят драстично в рамките на 20-24 месеца, каквито забавяния се наблюдават за някои проекти.

Предвид това предлагаме за Втори стълб:
– Опростяване на процедурите за кандидатстване за финансиране, което ще облекчи и бенефициентите, и администрацията;
– Внедряване на електронното кандидатстване по всички мерки на програмата след 2020 г.;
– Залаганите цели, критерии и индикатори при разработване на програмата да са в унисон с целите на ЕС, но да се отразяват предимствено потребностите, спецификите и приоритетите в страната членка, конкретно България;
– Намаляване на сроковете за одобрение на проектите на практика, като се спазват сроковете разписани в наредбите,защото забавяне с 24 месеца е фатално за внедряване на иновативни и технологични решения, както в земеделието така и в ХВП;
– Намаляване на броят на мерките, тъй като голяма част от одобрените мерки изобщо не стартират;
– Приоритено внедряване на проекти с иновации в земеделието и производството на храни;
– Подпомагане на интегрираното земеделие, при което с конвеционалните се използват и биологични торове и препарати, водещи до повишаване качеството на продукцията;
– Намаляване броя на проверките и контролните институции, посещаващи бенефициентите. Проверките да се осъществяват на база риск-анализ и % от заявителите;
– Наддоговорирането на проектите над определините бюджети да се реализира още от първите години на прилагане на програмата и да се изплащат извършените инвестиции своевременно, защото се губи смисълът на наддоговорирането, след като се забави изплащането на помощта на изпълнените проекти, а в същото време не се усвоява финансовият ресурс по съответната ос и не се изпълняват заложените цели и индикатори;
– Да има определени гарантирани бюджети за отделните подсектори, за да се конкурират проектите от един подсектор при равни или подобни условия;
– Предлагаме да се прецезират таваните за подпомагане на един бенефициент и да бъдат съобразени със средния размер на преобладаваща част от стопанствата и МСП в земеделието и финансовите им възможности за обезпечение и кредитиране;
– Да се прецезира подпомагането строго индивидуално, за да не се допуска така наречената „мъртва помощ“ или тя да се сведе до минимум и финансирането да не отива в минимален брой бенефициенти;
– Да се децентрализират, а по-добре и районират по-голяма част от мерките по Втори стълб, въз основа на задълбочен независим анализ, като преди това се подготви административен капацитет по места;
– На базата на анализи да се определят райони, в които приоритетно да се подпомагат инвестиции от определени подсектори или култури, за постигенето на определени цели с ясно заложени критерии и индикатори;
– На земеделската техника, закупена по ПРСР, да се инсталират чипове за GPS проследяване при необходимост от контрол във всеки един момент;
– Референтните цени да се определят на база информация от производителя на земеделска техника, а не от вносителя или търговеца на земеделска техника в България;
– При инвестиции в трайни насаждения да се финансират всички разходи по години до встъпване в пълно плододаване, за да се гарантира устойчивото развитие на насажденията, а не изоставянето им след създаване поради липса на приходи и финансов ресурс за поддръжката им;
– Агроекологичните мерки да се намалят като брой и да са обвързани с дългосрочни договори, които да ангажират бенефициента с постигане на резултати след определен
период и въз основа на действащ мониторинг – например, получен био сертификат и / или реализирана био продукция, или предоставена услуга на пазара и обществото;
– Да се прецезират агроекологичните мерки, както по брой, така и като ползи за обществото и околната среда. Да се опрости прилагането им и да се подпомагат само активните земеделски производители.
– Да се налагат неотменими санкции само при доказан опит за измама или злоупотреба, а не при допусната техническа грешка, грешка на сертификатора или незнание на служителя или бенефициента;

- Управление на риска

Предвид настъпилите промени в климата, честите метериологични аномалии, засушавания или наводнения, сътресения на пазара и др. непредвидими събития, които се отразяват негативно върху резултатите от дейността на производителите, се налага да се създадат защитни механизми и инструментариум за управление на риска: Управление на риска при неблагоприятни метериологични събития; управление на риска при непредвидени странични замърсявания и остатъци от пестициди и химикали в продукцията; управление на риска по хранителната верига; управление на риска от замърсяване на почвите и подпочвените води; управление на риска при заболявания и епидемии при растенията и животните; управление на риска при загуба на пазари, произтичащи от политически решения, и т.н. Считаме, че създаването на такъв механизъм и инструментариум следва да стъпи на опита от другите страни членки и САЩ, като се адаптира към специфичните условия в нашата страна след задълбочен обективен анализ. Осигуряването на минимален компесаторен доход за земеделските производители при кризисна ситуация да бъде водеща цел при разработване на механизма.

- Воденото от общностите местно развитие (ВОМР)

Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) е инструмент за участието на гражданите на местно равнище в разработването на отговори на социалните, екологичните и икономическите предизвикателства, пред които са изправени. Той е ефективен подход, който изисква време и усилия, но със сравнително малки финансови инвестиции, може да окаже значително влияние върху живота на хората и да генерира нови идеи и обща отговорност за въвеждането им в практиката.

ВОМР е метод за включване на социални и икономически партньори на местно равнище, включително на гражданското общество в разработването и прилагането на местни интегрирани стратегии, които подпомагат местното развитие. Този подход показва по-добри резултати от традиционните, централизирани подходи отгоре-надолу, защото:
 Местните участници имат по-добро познаване за местните предизвикателства, на които трябва да се обърне внимание и за наличните ресурси и възможности;
 Може да мобилизира местни ресурси за процеса на развитие по начин, който не може да се осъществи с подходи отгоре-надолу;
 Той дава на местните участници по-голямо чувство за отговорност и ангажираност;
 Развива доверие между участниците на местно ниво.
Този подход е важен инструмент за подкрепа на по-малките фирми и производители, които нямат реална възможност да получат финансиране в силно конкурентната среда на национално ниво. Считаме, че този подход, който наследни ЛИДЕР от предишния програмен период, следва да намери място и в ОСП след 2020 г.

 

Leave a Comment


шест − = 3