Проф. В. Николов: Ако промяната на закона за академията не увеличава заплащането, няма защо да я правим

Беше грешка представители на БАН и на вузовете да участват в нашия Управителен съвет. Ние участваме ли в техните?

На 29 ноември бе публикуван за обществено обсъждане Проектозаконът за изменение на Закона за Селскостопанска академия. За отговори на въпросите какви промени носят текстовете в него и защо те бяха наложителни потърсихме председателя на академията проф. Васил Николов.

Проф. д-р Васил Николов Снимка на Агро Пловдив

Проф. д-р Васил Николов
Снимка на Агро Пловдив

Проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанска академия, пред Агро Пловдив

Проф. Николов, проектозаконът за Селскостопанска академия вече е на светло. Какъв е вашият коментар за него? Той дава ли на академията достатъчно финансова самостоятелност в този си вариант или отново ще имате някаква зависимост от земеделското министерство?

Проектозаконът ни дава абсолютна финансова самостоятелност. Дали ще бъдем към Министерството на земеделието или ще сме към Министерството на образованието …, така или иначе нищо не е самостоятелно. Финансирането обаче ще е по реда, по който се финансират БАН и вузовете. Те например са към Министерството на образованието, но след като получат трансфера на бюджета, оттам нататък вече заедно с приходите, които имат, те решават какво и как ще изразходват, кои са приоритетите им в момента.  Така че ние ще имаме същата самостоятелност, само че първоначалният трансфер ще бъде през Министерството на земеделието.

А ще разполагате ли с повече средства?

Предполагам, че да.

Надявам се, че още в следващата година бюджетът ще бъде по-висок.

А след това вече зависи от работата. Ако имаме достатъчно възможности ще финансираме хората, които могат да изкарват пари в академията вместо да търсят работа навън. Когато всичко бъде облечено в закон, тогава ще се конкретизират нещата.

Какво ще се промени в Селскостопанска академия?

Аз исках минимални промени и бюджетът беше една от тях. Втората е свързана с Управителния съвет. Проектозаконът предвижда в него вече да участват само хора от академията. Досега като членове на УС са включвани представители на висшите учебни заведения, на БАН. Аз нямам нищо против всички заедно да бъдем в един обществен съвет, но там, където се решават въпросите на академията, би трябвало да бъдат хора, които познават нещата при нас и след като приемат определени решения, да носят отговорност за тях.  Сега през Управителния съвет трябва да мине Правилникът за избор на директори, Правилникът за развитие на академичната общност на ССА. Това са неща, които трябва да се решат от нас. Иначе е все едно ние да определяме какъв да е правилникът, по който Аграрния университет да избира ръководители на катедри, например. Това всички го отчитат като грешка. А има и още нещо. В крайна сметка

ние работим на конкурентен пазар.

Ето, постоянно ни се казва, че там има едни 65 милиона или 100 милиона, които учените трябва да придобият на основата на конкурсни начала. Логично е, ако в академията има представители на вузовете и на БАН, то тогава в управляващите органи на вузовете и на БАН да има представители и на академията. Аз съм член на Академичния съвет на Аграрния университет, но там няма външни хора, ние сами си решаваме нещата.

Третата реформа в проектозакона каква е?

Третото нещо е преструктурирането на държавните предприятия. Било е една грешка на миналото, когато опитните станции с определени цели са направени държавни предприятия, които трябва да са на самоиздръжка. Били са неизяснени отношенията с институтите и т.н. В момента станциите генерират само загуби. Голяма част от тях са обезкървени – те нямат научни работници. Това не може да продължава така. На мен ми се иска тези, които са в земеделието, ако са едно държавно предприятие, да бъдат от полза за всички институти в Селскостопанска академия. Например ако институт иска да изпита един сорт в Северна и Южна България, на различна надморска височина, при различни условия да може спокойто този институт да заяви своето желание и ние вече да можем да ангажираме всички площи, които имаме. Това са трите неща, аз считам, че те са достатъчни поне на първия етап, който е и основен етап. Тук вече се говори за обединения – северни, южни … Това може да е обект за разсъждение при създаването на Устройствения правилник. Промяната на Устройствения правилник ще бъде направена веднага след приемането на закона. Тези обединения, за които се говори, трябва да бъдат по-мобилни, да се обединяват, за да решават определени проблеми, а не да бъдат застопорени на север, юг, изток, запад в закон. Трябва да бъдат създавани и разпускани. Ако това се фиксира в закона, то ще изисква всеки път неговата промяна, когато правим оперативни маневри. Това са важните неща. Нека отработим новия механизъм на финансиране, да видим до какво ще доведе той. Всички сме оптимисти, защото всички в академията сме искали промяната. Сега ще очакваме проектозаконът да бъде приет така както го искаме. Да не бъде деформиран от най-различни предложения, интереси и други.

Защо досега не се е стигало до сериозните промени в закона за академията, които да удовлетворят служителите?

Защото са се предлагали най-различни виждания, които не са били основни за работата на академията. И колкото повече неща се предложат, толкова по не чист е вариантът и толкова повече критики търпи той. А когато се предложат няколко неща, които са простички и ясни, те се приемат. Още от самото начало аз заявих, че искам минимални, а не грандиозни промени в закона. Документът е направен с огромното участие и съвместна работа със съдействие на Министерството на земеделието. Началникът на кабинета г-н Кацарчев, който е наш пряк ресорен, е много активен човек. Много ни помагаше и правната дирекция. Работихме като един колектив и нещата се случиха. Имахме предварителни обсъждания и с ръководителите на институтите.

Имате ли увереност, че проектозаконът ще се задвижи по-скоростно и че няма да залежи?

Да. Вие виждате, че в самия закон са поставени срокове. От 1 април 2018 г. законът трябва да е действащ. Но за да може от 1 април да са обединени държавните предприятия, нали се сещате, че преди това трябва да се извърши пленарна работа. Посоченият срок е само след три месеца и много се надяваме нещата да се ускорят. Но има процедури, които няма как да не се изчакат. Общественото обсъждане например продължава един месец.

Промяната на закона ще доведе ли до увеличение на заплатите на служителите в академията?

Ако промяната на закона не води към това нещо, няма за какво да го правим. Аз направих първите крачки още през тази година. От осем години не бяха пипани заплатите на служителите. Предложих да се увеличат докторските, които бяха значително по-ниски отколкото в другите сфери. Например за доктор доплащането беше 150 лева при 300 лева да речем в Аграрния университет. Увеличихме от 1 ноември това заплащане на 210 лева. По същия начин за доктор на науките доплащането порасна от 180 на 310 лева. В някои вузове това доплащане е над 600 лева, но все пак и увеличението, което постигнахме при нас е нещо. Твърдо съм убеден, че този начин на финансиране на академията ще даде възможност онези колеги, които работят и извън академията, да не се разпиляват за мизерни хонорари като водят лекции и упражнения, а да се съсредоточат в своята си работа. Те трябва да са убедени, че след като направят една разработка и тя бъде внедрена, част от парите, получени при внедряването, ще отидат при тях. Това ще бъде стимул. В момента ние не можем да правим абсолютно нищо. Когато наш човек участва в комисия, на него не може да му бъде платено, защото по този параграф ние имаме нула в бюджета. Когато се приеме законът, всичко това ще бъде променено.

Заплащането всекиму според заслугите ли ще бъде?

Да … Ще има една базова заплата и оттам нататък ще е въпрос на инициатива, на работа човек да може да изкара повече пари. На този етап поне това трябва да направим, за да се даде глътка въздух.

Прочети още: Проф. Васил Николов: Академията ще създаде нова порода овце по искане на бранша

 

Leave a Comment


3 + пет =