Минало незабравимо: Преди 92 г. Гърция ни плаща 30 млн. лева заради нахлуването в 10 села

Жителите на Петрич построяват с част от компенсациите и със самооблагане на гражданите гимназия

Преди 92 г. през октомври избухва конфликт на граничната бразда между България и Гърция, разказва историята. На 19 октомври 1925 г. на граничен пункт в планината Беласица гръцки войник навлиза в наша територия. След като българските граничари го предупреждават да се прибере и той не реагира, нашите го застрелват. Така започва краткотрайният, но кървав сблъсък между двете страни, наречен Петричкия инцидент. 

По лична нареждане на диктатора генерал Теодорос Пангалос девет гръцки батальона на Шеста девизия нахлуват в страната ни. Атаката е разгърната в дъга с 30 км дължина, а войниците навлизат на 10-12 км навътре в България. Те превземат 10 погранични села, насочват се към Петрич, но пред града са отблъснати от пограничната стража и доброволци от Петрич и ВМРО. В града спешно е създаден кризисен щаб, ръководен от войводата Георги Въндев с помощник Борис Бунев, боеви инструктор.По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който ръководи отблъскването на гръцките войски. Около 15 000 бежанци от нападнатите села са евакуирани във вътрешността на страната.

Военният министър на България Иван Вълков изпраща подкрепление и всички мобилизирани в конфликта доброволци, заедно с пограничната стража, отново възстановяват границата на 29 октомври.

България изпраща меморандум до Обществото на народите и Военните сили, които формират комисия да разгледа следите от конфликта и да остойности българските загуби от него. Международни кореспонденти също участват в огледа и описват грабежите в опожарените села и убийствата при Петричкия инцидент. Жертвите на Гърция са 120 войника, а на България 19, сред които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители. 

Комисията обобщава, че нахлуването на гръцки военни части е било необосновано и агресивно. Обществото на народите осъжда държавата да заплати 30 милиона лева обезщетение. На 15 декември Гърция се съгласява с определената сума.

От всичките пари, изплатени като компенсация, 1,2 милиона лева са дадени на жители на Петрич, които са участвали като доброволци в конфликта. Те обаче се отказват от тях и обявяват, че искат с парите да се построи гимназия. В началото на 1926 г. строителството започва, но средствата свършват преди гимназията да се завършена. Тогава петричани решават да се самообложат, за да завършат делото. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават.

През 1929 г. гимназията е завършена. През следващата година местните власти кръщават улицата от южния края на сградата „22 октомври“. Това е денят, в който Петрич устоява на набега на гръцките войници и не се предава. По-късно е построен и паметник на загиналите по време на инцидента.