18 декември: Ражда се режисьорът с мощно въображение Стивън Спилбърг

По ирония на съдбата университет в Калифорния две поредни години не приема като студент в кино факултета бащата на Джурасик парк и Индиана Джоунс. Той се дипломира, когато е на 55 години

Стивън СпилбъргСтивън Спилбърг става днес на 71 години. Без този магьосник киното днес щеше да е просто скучно. На Спилбърг дължим удоволствието от филмови поредици като Джурасик парк и Индиана Джоунс, и ленти като То, Челюсти, Списъкът на Шиндлер, Амистад и много, много други. Той е един от най-известните и влиятелни режисьори в историята на киното, а състоянието му се измерва с напълно заслужени милиарди долари.

Спилбърг е номиниран шест пъти за Оскар за най-добър режисьор, от които печели за „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. Три от неговите филми – „Челюсти“, „Извънземното“ и „Джурасик парк“ – държат бокс офис рекорди, като всеки от тях е ставал най-доходоносния филм за времето си.

Спилбърг е роден в Синсинати, Охайо, в еврейско семейство. Майка му, Леа Адлър, била собственик на ресторант и пианистка, а баща му, Арнолд Спилбърг, е бил електроинженер, участващ в разработката на компютри. Той прекарва детството си в Хадън Тауншип, Ню Джърси, където гледал един от първите си филми на кино, както и в Скотсдейл, Аризона. В ранните си тийнейджърски години Спилбърг прави любителски приключенски филми с 8-милиметрова камера. Искал е по 25 цента вход за домашните си филми, а сестра му продавала пуканки.

През 1958 година той станал скаут и спечелил значка за фотография като направил 9-минутен 8-милиметров филм със заглавие „Последната престрелка“. Фотоапаратът на баща му бил счупен, затова той попитал командира на скаутската дружина дали може да заснеме филм с камерата на баща си. Той разрешил и така Спилбърг заснел своя уестърн.

На 13-годишна възраст Спилбърг спечелил награда за 40-минутен военен филм озаглавен „Бягство към Никъде“, в който се разказва за битка в Източна Африка. През 1963, на 16 години, Спилбърг пише и режисира първия си независим филм, 140-минутно фантастично приключение със заглавие „Небесни светлини“, който бил и вдъхновението зад „Близки срещи от третия вид“. Филмът с бюджет 500 долара бил показан в местното кино и спечелил 1 долар. Спилбърг направил и няколко филма за Втората световна война, вдъхновени от разказите на баща му за войната.

След развода на родителите му, той се преместил в Саратога, Калифорния, заедно с баща си. Трите му сестри и майка останали в Аризона. Три години по-късно завършва гимназията в Саратога. Два пъти кандидатства неупешно в Унивеситета на Южна Калифорния, във факултета за театър, кино и телевизия. Следва в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч.

Кариерата му започнала когато се върнал в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант на пълен работен ден в отдела по монтаж. След като станал известен, Университетът на Южна Калифорния му връчва почетна диплома през 1994, а през 1996 той става попечител на университета. През 2002, тридесет и пет години след започването на колежа, Спилбърг завършва образованието си в Калифорнийския държавен университет и получава бакалавърска диплома за Филмово продуциране и електронни изкуства с възможност за филмово/видео продуциране.

Като стажант и гост на Юнивърсъл Студиос, през 1969 година Спилбърг прави своя първи късометражен филм за кино. Виждайки възможностите му, Юнивърсъл подписват договор със Спилбърг за четири телевизионни филма.

Продуцентите на студиото Ричард Д. Занук и Дейвид Браун предлагат на Спилбърг режисьорския стол за „Челюсти“, трилър-ужаси по романа на Питър Бенчли за огромна акула-убиец. Въпреки невероятно големият успех на филма, снимките са били почти спрени заради забавяне и надхвърляне на бюджета.

Но Спилбърг показал постоянство и завършил филма. „Челюсти” станал огромен хит, печелейки три Оскара (за монтаж, оригинална музика и звук) и събирайки повече от 470 милиона долара от цял свят. Този филм го превърнал в един от най-младите мултимилионери и му дал голяма свобода да избира следващите си проекти. Бил номиниран за Най-добър филм и отбелязал първото му от три сътрудничества с актьори Ричард Драйфус.

След като отхвърля предложения да режисира „Челюсти 2“, „Кинг Конг“ и „Супермен“, Спилбърг и актьора Ричард Драйфус работят върху проект за НЛО-та, който станал „Близки срещи от третия вид“. За него Спилбърг получава първата си номинация за най-добър режисьор от Академията, както и други шест номинации за филма, от които печели в две категории (за операторско майсторство и за монтаж на звуковите ефекти). Този втори касоразбивач затвърдил издигането на Спилбърг.

След това Спилбърг си партнира със създателя на „Междузвездни войни“ и негов приятел Джордж Лукас в направата на приключенския филм „Похитителите на изчезналия кивот“, първият от поредицата филми за Индиана Джоунс. Ролята на археолога-авантюрист Индиана Джоунс се играе от Харисън Форд, когото Лукас по-рано е избрал за ролята на Хан Соло в „Междузвездни войни“. Филмът станал най-печелившия за 1981 година и получил много номинации за Оскар, включително за най-добър режисьор (втората номинация за Спилбърг) и най-добър филм (вторият филм на Спилбърг с такава номинация).

Година по-късно, Спилбърг прави още един фантастичен филм – „Извънземното“, известен у нас като „То“. Това е история за едно момче, което се сприятелява с извънземно, което се опитва да се върне у дома, след като случайно е изоставено на Земята. Филмът става най-печелившия за всички времена. Номиниран е за девет награди на Академията, включително за най-добър филм и най-добър режисьор.

Стивън СпилбъргМежду 1982 и 1985, Спилбърг продуцира три филма: „Полтъргайст“ (на който е и съсценарист), кино адаптация на „Зоната на здрача“ (в който е режисьор на един от четирите сегмента), и „Дяволчетата“ (на който освен изпълнителен продуцент, е и сценарист на сюжета).

Следващата му режисьорска работа е по продължението на „Похитителите“ – „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Отново в партньорство с Лукас и Форд, филмът е измъчван от несигурноси около сценария. Този филм и продуцираният от Спилбърг „Гремлини“ води до въздаването на рейтинга PG-13 от Американската филмова асоциация заради високото ниво на насилие във филми, насочени към млада публика. Въпреки това, „Храмът на обречените“ получава рейтинг PG, макар и да е най-мрачния и най-изпълнен с насилие от всички филми за Индиана Джоунс. Филмът става касоразбивач през 1984 година. В този проект Спилбърг среща и бъдещата си жена, актрисата Кейт Капшоу.

През 1985 година Спилгърг прави „Пурпурен цвят“, адаптация на наградения с Пулицър роман на Алис Уокър, в който се разказва за проблемите на афроамериканските жени в първите десетилетия на 20 век, включващи бедност, расизъм и сексизъм. Главни роли в него имат Упи Голдбърг и бъдещата телевизионна водеща Опра Уинфри. Филмът постигнал огромен финансов упесх, а критиците приветствали преминаването на Спилбърг към драматичния жанр. Получил единадесет номинации от Академията, включително две за Упи Голдбърг и Опра Уинфри. Въпреки това Спилбърг не получил номинация за най-добър режисьор. „Пурпурен цвят“ е вторият от двата филма на Спилбърг (първият от които е „Дуел“), чиято музика не е написана от Джон Уилямс.

През 1989 година Спилбърг се връща към приключенския жанр и режисира третия филм за Индиана Джоунс – „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Отново работи с Лукас и Форд, но избира и актьора Шон Конъри в поддържаща роля като бащата на Индиана. Филмът получил добри отзиви от критиката и става най-печелившия филм на годината в целия свят. Също през 1989 той работи за трети път с Ричард Драйфус в романтичния филм „Винаги“, за безрасъден пилот, който гаси горски пожари. Първият романтичен филм на Спилбърг е скромен финансов успех и получава смесени отзиви.

През 1991 Спилбърг режисира „Хук“, в който се разказва за порасналия Питър Пан, изигран от Робин Уилямс, който се завръща в Небивалата земя. Въпреки много преработки по сценарии и смесените рецензии от критиката, филмът станал популярен сред публиката, печелейки над 300 милиона долара в цял свят (от 70 милиона бюджет).

През 1993 Спилбърг екранизира романа на Майкъл Крайтън „Джурасик Парк“, в който се разказва за увеселитен парк с клонирани динозаври. С революционни специални ефекти от компанията на Джордж Лукас Индъстриъл Лайт Енд Меджик, филмът става най-печелившия за всички времена с над 900 милиона долара. Това е третия път, в който филм на Спилбърг чупи този рекорд.

steven-spielberg-1999Следващия филм на Спилбърг, „Списъкът на Шиндлер“, е по истинската история на Оскар Шиндлер, човек, който рискува живота си за да спаси над 1000 евреи от Холокоста. „Списъкът на Шиндлер“ спечелил за Спилбърг първата му награда от Академията за най-добър режисьор (спечелил и за най-добър филм). С приходите от филма Спилбърг създал Фонадацията „Шоа“, организация, която архивира записани разкази на оцелели от Холокоста.

През 1994 Спилбърг си взема почивка от правенето на филми и прекарва времето си със семейството си и в изграждането на новото си студио ДриймУъркс с партньорите си Джефри Катценбърг и Дейвид Гефън. През 1997 година той прави продължението на „Джурасик парк“ „Изгубеният свят: Джурасик парк“, който печели 618 милиона долара от цял свят и остава втория по-големина хит на година след „Титаник“ на Джеймс Камерън (който надминал рекорда на първия „Джурасик парк“ по постъпления от билети).

Следващия му филм, „Амистад“, е по истинската история за бунт на кораба „Амистад“ от африкански роби през 1839 година и съдебния процес след него. Въпреки добрите оценки от критиците, той не се представил добре в кината. Спилбърг разпространил „Амистад“ с компанията ДриймУъркс Пикчърс, с която разпространявал всичките си филми до „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ през май 2008 година.

Същата година излиза и филма му за Втората световна война „Спасяването на редник Райън“, в който се разказва за капитан Джон Милър (Том Ханкс) и седем мъже, докато търсят редник Джеймс Франсис Райън, чийто трима братя вече са загинали на фронта. Филмът бил голям успех сред публиката, печелейки 481 милиона долара по света. Спилбърг спечелил втория си Оскар за режисура. Изобразителното, реалистично показване на насилието в битките повелияват по-късно върху други военни филми като „Блек Хоук“ и „Враг пред портата“. Филмът е и първия голям хит на ДриймУъркс, които съпродуцират филма с Парамаунт Пикчърс. По-късно Спилбърг и Том Ханкс продуцират телевизиония мини-сериал „Братя по оръжие“.

През 2001 година Спилбърг филмира последния проект на своя колега и приятел Стенли Кубрик – „A.I.: Изкуствен интелект“. Филмът разказва за хуманоиден андроид, които иска да обича. „Изкуствен интелект“ се отличава с революционни визуални ефекти и многопластова символична история, адаптирана от Спилбърг. Въпреки че филмът не бил добре посрещнат от американската публика, той печели 236 милиона долара от публиките по света.

Спилбърг и актьора Том Круз си сътрудничат за първи път в футуристичния филм „Специален доклад“, по разказа на Филип К. Дик, в който се разказва за полицейски капитан, който през 2054 година е обвинен че ще убие човек, когато не познава. Филмът получил много добри отзиви от критиката и спечелил 358 милиона долара от цял свят.

Във филмът на Спилбърг от 2002 година „Хвани ме, ако можеш“ се разказва за дръзките приключения на млад измамник, изигран от Леонардо ди Каприо. За този филм Кристофър Уокън получава номинация за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля. Постигнал успех сред публиката и критиката.

Спилбърг работи отново с Том Ханкс заедно с Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи през 2004 г. в „Терминалът“, история за човек от Източна Европа, който е хванат в капан на летище, когато му забраняват да влезе в Съединените щати и в същото време не може да се върне в родната си страна, защото там има революция.

През 2005 година Спилбърг режисира съвременна адаптация на „Война на световете“, по едноименния роман на Хърбърт Уелс. В главните роли са Том Круз и Дакота Фанинг. За разлика от „Близки срещи от третия вид“ и „Извънземното“, в които се показват дружелюбни посетители, във „Война на световете“ има враждебни нашественици. Филмът е още един касоразбивач, достигайки 591 милиона по световните екрани.

Следващия филм на Спилбърг е „Мюнхен“, който разказва за събитията след Мюнхенското клане през 1972 г. Филмът получил високи оценки от критиката, но не се представил много добре в кината и остава един от най-противоречивите му филми. Мюнхен получава пет номинации на Академията – най-добър филм, най-добър монтаж, за оригинална музика (от Джон Уилямс), най-добър адаптиран сценарии и най-добър режисьор за Спилбърг. Това била шестата му номинация за най-добър режисьор и петата за най-добър филм.

През 2007 година Спилбърг режисира „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, който излиза по кината на следващата година. Това е четвъртия и последен филм от поредицата за Индиана Джоунс. Представил се добре сред публиката и спечелил 786 милиона долара от цял свят.

От 1985 до 1989 Спилбърг е женен за актрисата Ейми Ървинг. След развода тя получила 100 милиона долара от Спилбърг, след като съдията не признал предбрачното споразумение, написано на салфетка. Техния развод се смята за третия най-скъп развод в историята. След развода, Спилбърг и Ървинг споделят попечителството над техния син – Макс Самюел.

Впоследствие Спилбърг започва връзка с актрисата Кейт Капшоу, с която се запознава когато я избира за роля в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Те се оженили на 12 октомври 1991. Капшоу приема юдаизма. Движат се между четирите си дома в Лос Анжелис, Калифорния; Ню Йорк Сити; Източен Хамптън, Ню Йорк; и Нейпълс, Флорида. Спилбърг и Кейт Капшоу имат седем деца.

Leave a Comment