Гинко билоба и уникалният му стопанин Васил Дъбов

История за дървото, което забравя да умре, разказана под клоните му в Мало Конаре
клон на Гинко Билоба

Листата на Гинко Билоба

Той е Васил Дъбови и е майстор на приказките за възрастни хора. Грижи се за

Васил Дъбов

Стопанинът на дървото Васил Дъбов

стотици фиданки и по-големи дървета от вида Гинко билоба. Когато говори за тях, говори за живота. Приказката започва от една поляна край село Мало Конаре.

На нея има засадени 276 дръвчета Гинко билоба. Те са на 7-8 години и някога ще станат толкова големи и високи, че ще се превърнат в гора сред полето. Но сега се ветреят като крехки фиданки на 500 метра от шосето Пловдив-Пазарджик. Спрямо възрастта, до която могат да достигнат – да кажем 5000 години, в момента дръвчетата са като бебета. „Гинко билоба е дървото, което забравя да умре. То забравя и да остарее“, казва Васил Дъбов. И показва как може да се познае възрастта му. Дръвчетата образуват видими пръстени по стъблото и трябва само да ги изброиш. Което е лесно, когато са млади и невъжможно, стигнат ли 50 метра височина. Листата им имат странната форма на гребло или на мидена черупка. Връхните са цепнати по средата, а тези които са по клоните са по-цялостни. Защо? „Ето ти задача. Помисли!“, предлага г-н Дъбов.

На въпроса защо се е заел да отглежда Гинко билоба, отговорът започва почти

от сътворението на света.
Гинко Билоба в Мало Конаре

Това Гинко Билоба в двора г-н Дъбов е кръстил „Империатрицата“

Всъщност, да. Започва от бърз преглед на едноклетъчните, които се самовъзпроизвеждат като екземпляри. Те са повтаряеми, нямат идентичност. Но, когато започват да се групират и да добиват различни форми, стигат до определението индивиди.  Следващият етап на еволюцията е личността, персоната. А последният – уникалността. „Всеки човек е уникален, но не всеки е разбрал своята уникалност“, обясни търпеливо г-н Дъбов. В момента, в който се събуди и установи, че е единственото и неповторимо същество на този свят, което има свой различен живот сред милиардите животи на човеците, че има свой път, свое дърво, свое обоняние, свое въображение, свой език, вкус, небе, сън и свой център, човек се превръща в уникат. Но тези, които са осъзнали, че са уникати, са изключения. „В момента, в който осъзнах уникалността на Гинко билоба, разбрах че чрез него мога да реализирам собствената си уникалност. Защото няма друг човек  в този регион, в тази страна, на този континент и на тази земя, който може по моя начин да установи това“, обясни г-н Дъбов.

По-практичното обяснение защо г-н Дъбов се е заел с отглеждането на Гинко Билоба, дойде по-късно. „Исках да отглеждам мурсалски чай“, разкри той. Намерението му обаче се изпарило след като една вечер изгубил брошура с указания за отглеждането на растението. Това г-н Дъбов сметнал за знак. След време, когато без да го търси, попаднал на едно дърво Гинко билоба, което било родило плодове, разбрал, че това е друг, съвсем ясен знак.

„Гинко билоба е включено

в Червения списък на застрашените

растителни видове на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources) по една проста причина. Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск да загуби биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена. Тоест, хората го клонират и ограничават богатството, което може да предложи. Причината е в това, че предпочитанията са към мъжките дървета“, поясни г-н Дъбов.  А хората харесват мъжките дървета, тъй като семената на женските имат неприятна миризма.

„Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздейстния. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото – “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”. Това пише в своя сайт www.ginkg.org Васил Дъбов.

Изследователят на Гинко билоба разказва изключително увлекателно за дървото. Нарича го „живо изкопаемо“, защото отпечатъците от негови листа в каменните въглища показват, че дървото е останало непроменено от милиони години. Най-старото живо Гинко расте в Китай, а възрастта му се определя приблизително на 3500 години.

„Известно е, че

китайският мъдрец Конфуций

е говорел на учениците си под сенките на Гинко. А Гьоте е подарил лист от дървото на Мариане в знак на дълбоката си любов към нея“, разказа г-н Дъбов.  Изследователят е открил, че вечното дърво има 7 символа. То е неунищожимо, приспособимо и носи в себе си надеждата, дълголетието, плодовитостта, приятелството и симпатията.

Васил Дъбов доказва първите две качества на Гинко билоба с две дървета, които растат в собствения му двор. Те са на една и съща възраст – около 11 години, но това е трудно да се повярва, защото едното е високо колкото 2-3-етажна сграда, а другото достига до коленете на стопанина си. Малкото дръвче просто се е борило с неблагоприятните условия, при които е попаднало. Може би е било редно да загине, но все пак ги е преодоляло. Гинко билоба преодолява пречките – бавно или бързо, и затова се среща навсякъде по земята – от полюс до полюс.

 „Гинко Билоба е едно от първите 

най-употребявани лечебни растения

в света. Все пак славата му в западния свят се носи от сравнително скоро – от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Листата му съдържат 198 активни съставки, които: намаляват количеството на образуващия се холестерол, поддържат еластичността на кръвоносните съдове, елиминират свободните радикали, стимулират мозъка, усилват паметта.“

Васил Дъбов може да разказва за Гинко билоба не с часове, а вероятно с дни, месеци и години, защото когато говори за него, той обяснява сътворението, живота, своята и вашата уникалност.

По това време на годината той събира всеки ден падналите листа от дърветата в двора си. Същото прави и наесен, когато те пожълтеят и са готови да се откъснат сами от клоните. После ги смила и превръща в чай. Дворът му е пълен с фиданки на различна възраст – всичките деца, които някой ден някъде ще родят свои семена за нови Гинко билоба, които може и да надживеят човешкия свят.

 

2 Comments

  1. Rymiana казва:

    Интересува ме как се използват листата?

  2. Васил Фурнаджиев казва:

    Живял ли си в Пловдив на ул. Явор 15. Ще се радвам да си пишем.

Leave a Comment


5 + = седем