Из „Библията“, преразказана от Пърл Бък: Йосиф грижливо подготви яслата, Ирод се обезпокои

Из „Библията“, преразказана от Пърл Бък – увлекателно (и за деца, и за възрастни) написана книга за Стария и Новия завет.

Раждането на Иисус

„Един ден из цяла Палестина и нейните земи под владичеството на римския император беше разгласено следното: „Цезар Август нареди да се направи списък на всички негови поданици и на земите, които притежават, за да може данъкът, който всеки трябва да плаща, да съответства на собствеността му. Всеки трябва да влезе в данъчния списък на града на праотците си, откъдето е родът му.“ 

Ето защо тези, които живееха в еврейската страна и бяха наречени римски поданици както и стотиците хиляди такива по целия свят, отидоха до родните си места, за да се впишат там в списъците и да си плащат данъка. 

За Йосиф и Мария – и двамата от рода на Давид, имащ за средище Витлеем, това означаваше да изминат 120 км от Назарет в Галилея до Витлеем в Южна Иудея. 

На Йосиф съвсем не му се пътуваше тъкмо сега, защото Мария скоро щеше да ражда. Но тъй като бяха длъжни да сторят това съгласно закона, не можеше да се отлага. 

Мария не изказа никакво недоволство и затова потеглиха веднага. Вървяха на юг – той пеша, а тя възседнала муле, което се движеше бавно и мъчително по лошия път. Дълго и уморително беше пътуването. А когато стигнаха до Витлеем – на шест километра южно от Йерусалим, градът вече беше претъпкан с хора, дошли да се запишат в данъчните списъци. Хората се блъскаха по тесните улички, търсейки подслон за през нощта. Те си пробиваха път до единствената странноприемница и молеха да получат стая за нощуване в частни къщи. Никой не се и замисляше за трудното положение на дърводелеца от Назарет и жена му, която всеки момент можеше да роди. 

И понеже в странноприемницата не се намери стая за тях, те се подслониха в един обор, в едно чисто и спокойно ъгълче, редом с мястото, където бяха животните, и си постлаха да спят в уханното сено. Йосиф настани Мария възможно най-удобно върху меката постеля от сено, а после се заоглежда да разбере с какво още би могъл да подобри простичкия подслон. А трябваше да се мисли и за детето. И на него щеше да му е нужно нещо като легло. Той намери свободна ясла, почисти я грижливо и я подготви за детето. 

Така и стана – докато те бяха във Витлеем по заповед на императора от далечния Рим, настъпи часът детето да се роди. Там, в обора, дойде на бял свят първородният син на Мария и тя нежно го уви в пелени, а Йосиф го положи бащински в яслата, подготвена от него с толкова обич. 

Слънцето беше залязло само няколко часа преди това и малкият град беше съвсем притихнал. Ярки звезди бяха изпъстрили безоблачното небе над спящите хора в градеца Витлеем и само в полето наблизо имаше люде, които не спяха. Това бяха пастири, които нощем пазеха стадата си от вълци или от крадци, които можеха да ги издебнат и да отвлекат някоя овца. Понякога те мълчаха, а понякога разговаряха, но дори за миг не преставаха да следят зорко да не се случи нещо с някое от животните. Беше тиха и спокойна нощ, а луната огряваше така, че нищо опасно за стадото не можеше да се случи. 

В един миг като че ли наоколо стана още по-светло. Невиждано силна светлина изпълни небето и блестящото Божие сияние огря овчарите така ослепително, така неочаквано, че сърцата им подскочиха и потръпнаха от страх. След този блясък пред тях се появи ангел и им съобщи нещо, което ги накара да коленичат и да започнат да се молят: „Не се страхувайте! Ето, аз ви нося блага вест за велика радост – радост за целия народ! Защото днес в града на Давид се роди Спасителят Христос. Ето кое ще бъде знак за вас: Ще намерите младенеца, увит в пелени, да лежи в една ясла.“ 

Светлината, която струеше от небето, се засили още повече и изведнъж край ангела се появиха много небесни същества. Те самите светеха със светлината, огряваща полето. И докато пастирите наблюдаваха всичко това и слушаха с благоговение, небесният хор пееше във възхвала на Бога: „Слава на Бога във висините, мир на Земята и добра воля между човеците.“ 

После те изчезнаха към небето, а яркото сияние постепенно избледня до обикновената светлина на една безоблачна звездна нощ. Слисани, овчарите станаха и се спогледаха. 

„Да отидем веднага във Витлеем и да се уверим дали известеното от Бога действително се е случило“ – рекоха те. 

Тръгнаха забързано, удивени от всичко, което бяха видели и чули, да търсят обора близо до странноприемницата. В него намериха Мария, Йосиф и новороденото, което спеше в яслата. Те коленичиха пред дивното детенце, за което им бяха говорили ангелите, и разказаха на Мария за тяхното посещение. След това си тръгнаха и с голямо вълнение разказваха на всички, които срещнеха, за паметните събития от тази нощ. И всички, чули разказа им, се удивяваха и говореха само за това помежду си. А Мария запазваше в душата си всичко, което беше чула и разбрала, и мълчаливо размишляваше, надвесена с нежност над детенцето в яслата. 

Овчарите се върнаха при стадата си, като славеха Бога за всичко видяно и чуто и му благодаряха за това, че им беше изпратил Спасителя Христос, техния Бог. 

На осмия ден след раждането на детето Мария и Йосиф го заведоха да го обрежат. Както им беше казал ангелът, те го нарекоха Иисус. 

Когато Иисус се роди във Витлеем в Иудея по времето на цар Ирод, в една далечна страна на Изтока живееха мъдри мъже, които изучаваха звездите. Една нощ те видяха в източната част на небето да се появява огромна нова звезда, която беляза по небето пътя към Иудейското царство и скоро изчезна. Като учени мъже те бяха чули за предсказанията, направени сред еврейския народ в далечни времена, и сега, след като бяха видели новата звезда, изведнъж почувстваха, че в страната на евреите се е родил новият цар. 

„Хайде да отидем да видим току-що родилия се цар!“ – рекоха те и натовариха камилите с дарове за необикновения младенец, потегляйки на дълъг път. И тъй като Иерусалим беше известен като свещения град на евреите, мъдреците от Изтока се отправиха към този прочут град на царе с надеждата, че там ще намерят детето в някой царски палат. 

Когато пристигнаха, те заразпитваха хората: „Къде е новороденото дете, предопределено за цар на евреите? Дойдохме да му се поклоним, защото видяхме звездата му на Изток.“ 

Но в Иерусалим никой не беше чул за новородения във Витлеем цар. 

Когато до цар Ирод достигна слухът, че посетителите от Изтока са задавали този въпрос на поданиците му, той силно се обезпокои. Разтревожен заедно с него беше и цял Иерусалим. Нима Ирод не беше цар на евреите? Кое дете би могло да претендира за царската му титла? Но после и той самият си спомни за древните предсказания и повика първосвещениците и книжниците, които трябваше да записват и да тълкуват писанията от миналото. 

„Кажете ми сега – попита той – къде предполагате, че се е родил този Христос, новият цар на Израил?“ 

„Във Витлеем – Иудея, царю Ирод – отговориха те. – Защото тъй е писано и от пророка: 

„И ти, Витлееме, земя на Иуда, съвсем не си най-незначителният сред Иудините воеводства, защото от теб ще дойде Господар, който ще управлява моя народ – Израил.“ 

Ирод отпрати свещениците и книжниците и известно време мисли по казаното от тях. Не му харесваше това, което то можеше да означава за него, защото той беше цар и възнамеряваше да си остане такъв, независимо кой се е родил във Витлеем или някъде другаде. 

След известно време той повика мъдреци от Изтока, които продължаваха да разпитват из града за новородения цар на евреите. Изпрати тайно хора да ги доведат при него, тъй като не искаше неговите свещеници и книжници да чуят за това, което те щяха да кажат. Те веднага дойдоха в двореца, защото смятаха, че той навярно ще даде отговор на въпроса им. 

„Кажете ми – започна Ирод любезно и с нескрит интерес, – кога се появи тази нова звезда в източното небе?“ 

Те му отговориха. 

„А сега къде е тя?“ – попита той лукаво. 

Но те не знаеха. 

„Тогава вървете във Витлеем и старателно потърсете детето, защото според книжниците, то трябва да е там. Никой не знае къде точно в този град е то, затова ви моля, когато го откриете, да ми съобщите, за да мога и аз да отида да му се поклоня.“ 

Мъдреците напуснаха Йерусалим и поеха към Витлеем. Ирод веднага захвана да крои планове. Вярно беше, че много искаше да узнае къде е детето, но не за да отиде да му се поклони. Той се беше загрижил за престола си. 

Звездата, която мъдреците бяха видели на Изток, отново се появи и ги отведе във Витлеем. Когато я забелязаха за втори път, те много се зарадваха, защото знаеха, че скоро ще видят божественото дете. И щом звездата се спря над едно скромно убежище, те влязоха в него. 

Видяха един обикновен дърводелец и жена му Мария с детето в ръце. Въпреки всичко те веднага разбраха, че младенецът Иисус е новороденият цар, когото бяха дошли да видят от толкова далече, защото звездата продължаваше да стои над убежището. Радостта им беше толкова голяма, че те почетоха с нисък поклон детето, което щеше да бъде не само цар, но и Спасител, а после разтвориха торбите и ковчежетата и оставиха на младенеца дарове, достойни за един цар: злато – символ на светско земно богатство, и благовонен ливан и смирна, жертвени дарове към Всевишния. Те оставиха тези ценни дарове с удивление и благодарност в душите си. 

След като дадоха благословията си на детето и оставиха даровете, мъдреците решиха, че е време да се върнат в Иерусалим и да кажат на цар Ирод къде се намира необикновеното дете, за да може целият народ да му отдаде почестите си. Но в съня, който ги споходи през тази нощ, Божият ангел ги предупреди, че не трябва да се връщат при Ирод с тези вести. Затова те напуснаха Витлеем, избегнаха влизането в Йерусалим и се завърнаха по друг път в страната си. 

Скоро след като мъдреците си бяха тръгнали, Божият ангел навести Йосиф в съня му. „Стани – нареди той. – Вземи детето и майка му и за по-сигурно бягайте в Египет, защото Ирод е търси младенеца, за да го убие.“ 

Йосиф веднага стана и събра набързо малкото вещи, както и даровете, донесени от мъдреците от Изтока. Той изведе детето и майка му по тъмно от Витлеем и забързано поеха към Египет. Там Иисус беше на сигурно място, а в това време Ирод изживяваше последните си ужасни месеци в страната и Иудея. 

Цар Ирод дълго чака мъдреците, но те не дойдоха. С нарастващо нетърпение той очакваше завръщането им, гореше от желание да чуе новините от тях, за да може да открие детето и да се отърве от заплахата за царството си. Но от мъдреците на Изтока нямаше ни вест, ни кост. Накрая той чу, че те са заминали за родината си, без да му се обадят. Гневът на Ирод беше безграничен. Той разбираше че не може да направи нищо на мъдреците, но можеше да унищожи детето. 

С присъщата си жестокост, с която беше известен, той изпрати войници във Витлеем и в околностите на града, със заповед да убият всяко дете на възраст до две години. По този начин беше сигурен, че ще премахне детето, което търсеше, заедно с всички други деца, родени по времето, когато мъдреците бяха видели звездата. 

Войниците изпълниха ужасната му заповед и така се сбъдна още едно от предсказанията на пророк Иеремия: 

„В Рама се чу глас на оплакване, ридания и писък голям. Рахил оплакваше децата си и не можеше да бъде утешена, защото тях вече ги нямаше.“ 

Нямаше ги вече децата на Витлеем – всички, които бяха на възраст до две години. Само младенецът Иисус се беше спасил от безумния гняв на Ирод. Така детето, което по-късно щеше да стане известно като Христос, Спасителят и Месията на еврейския народ, започна живота си в един най-обикновен обор във Витлеем, а сега се укриваше с родителите си в Египет.“