Заводът за разсад край Пловдив вече с ин витро лаборатория

BASF
Агрономът Ради Радев управлява екип от 7 агрономи, посреща студенти, за да им покаже технологиите на производството
Ради Радев

Ради Радев

Заводът за разсади край Пловдив на фирма „Полимекс – София“ вече е оборудван и с ин витро лаборатория. В момента там се клонират ягоди и къпини, които се създават като здрави растения от няколко клетки, взети от меристемната тъкан. Поставени в хранителна среда, връхчетата на растенията продължават да се делят и да образуват маса. „Процесът е бавен, продължава месеци“, поясни агрономът Ради Радев, който управлява технологиите както в завода, така и в лабораторията. Той описва процеса по производство на ин витро разсади простичко: „В зависимост от растежните регулатори първо караш частите от растението да образуват ново растение. После създаваш друга среда, в която те да пуснат корени.“ Така към завода се изпращат добре оформени растения, които попадат директно в групата от третата, предпоследна фаза при отглеждането на разсади.

„В предприятието имаме температурни зони с контролиран климат, в който поставяме растенията според фазите на развитието им“, описва накратко технологията на производството Радев. И продължава.

„Първата фаза е тъмнинна – от засяване на семената до покълването им, и тя преминава в топлинни камери. Втората фаза започва от първата седмица след поникване. Целта при нея е да се получи изравняване на разсада. Технологията трябва да установи едновременно поникване, за да избегнем съперничеството между растенията за повече светлина и хранителни вещества. Затова внимателно следим за момента на поникването. Полагаме специални грижи, знаем коя партида има проблем в поникването или ниска кълняема енергия. Ако се наложим, правим връзка с фирмите, които са продали семената, за да разберем какви са специфичните условия за конкретния сорт. Моделираме климата не само според изискванията на конкретния вид, но и според особеностите на съответния сорт. Трета фаза е на масово развитие. Тя, в зависимост от културата, може да продължи две седмици, както е при салататите, до шест седмици, колкото е при целината. Четвъртата фаза е подготовката за експедиция. През нея закаляваме на разсада според условията, в които той ще се развива. Знаем къде клиентът ще го отглежда – дали в стъклена или полиетиленова оранжерия, в отопляема или не и т.н.“

Завод за разсади, Полимекс СофияРади Радев се шегува със специалните изисквания на клиентите, които, всъщност, фирмата приема на сериозно. Някои се съобразяват с лунния календар и искат разсадът да е готов при строго определена фаза на Луната. Други категорично отказват да получат готовата за засаждане стока във вторник. „Старите земеделци казват, че във вторник не се започва нова работа. Че денят е крайно неподходящ за какво да е земеделско начинание“, обяснява агрономът. Производителите на салати обаче са си направили сметката, така че зеленчукът да е готов преди Великден, който тази година ще празнуваме по-рано – на 8 април.

В завода за разсади спазват един от основните принципи, който е и градинарски: „Дръж краката на топло, а главата на студено“. Преведено на езика на разсадопроизводството, това означава, че при корените се поддържа с помощта на подово отопление температура от 16ºС. „За нас това е закон. 16 градуса е температурата, необходима за усвояване на фосфора. От този елемент зависи залагането на цветни пъпки в растенията. При занижени температури и недобра коренова система първата китка при доматите и пипера е деформирана. А всички знаем, че плодовете от първата китка са най-сладки“, обяснява Ради Радев.

IMG_3601

В завода работят седем агронома, които в пиковите моменти се грижат за 3-4 милиона корена разсади, отглеждани в оранжериите с обща площ от 8 декара. „Нашият екип може да се сравни с лекарските екипи в болниците, които са най-предпочитани за извършване на хирургически операции“, сравнява професионализма на агрономите в предприятието Радев.

В края на януари тук ще пристигнат и студенти от Аграрния университет, за да видят как на практика растат зеленчуците от семе до разсад. В момента основните култури, които се подготвят, са зеленчукови. А през лятото заводът ще е пълен с етерично-маслени, които ще се разсадят есента. Ради Радев ще изненада студентите с нещо ново, върху което се труди още от декември. Какво е то? Градинарят обеща да разкаже през февруари, не сега, защото експериментът му още не е приключил.

Относно пазара, агрономът обясни, че той корелира много пряко с пазара на зеленчуците, а още по-пряко с пазара на българските зеленчуци. „В демографската криза намаля потреблението на зеленцуци и се увеличи потреблението на плодове“, показват наблюденията му. „Ограничи се консумацията на енергийните зеленчуци като картофите за сметка на здравословните като айсберг. Потребителите предпочитат по-ниско калоричните, но по-витаминозни свежи храни.“

салатиПазарът на доматите в България е сто дни и точно в тези сто дни ние не сме готови да ги продаваме, а внасяме от Полша, констатира Радев. През август качественият български домат вече го няма, защото лека-полека изчезват производителите на домати на открито и върху конструкция. Тези, които оцеляха, печелят, но колко са те? Повечето градинари  отглеждат нискостеблени сортове, които при първия августовски дъжд се скапват на полето и са дотам. Затова хипермаркетите продават предимно вносни зеленчуци и освен това имат грижата да обезпечат българските производители доставчици с разсади от чужди сортове.

Семената, които в последните години се предлагат, са на по-продуктивни сортове и затова броят на растенията върху декар вече е по-малък. Селекцията създава сортове с по-високи добиви и устойчивост на заболявания, торенето се подобрява, растителната защита също. Едно растение краставици вече дава 10 кг, а един корен домати – 5 кг. При присаждане се създават и двустъблени растения. Намалява разходът за семена, респективно и за разсад, но се увеличава цената на семката. Семка краставици стана 1,20 лв., посочва агрономът. Тя може да не струва толкова, но градинарите я плащат. „Ето тук за една табла от този хибрид земеделецът е платил 60 лева за семето. Защо ги дава при нас? За да си защити инвестицията“ – посочва очевидния отговор професионалистът.

1 Comment

  1. Христо казва:

    Ами тя топлата вода е открита много отдавна.В Казанлък има ин витро лаборатория от много години.И върху какво работи толкова тайно този Ради Радев,че февруари ще ни казва.То в зеленчуците присадките са навлезли от много години.Ради Радев да не клонира растения?

Leave a Reply


5 + = четиринайсет