На 16 януари Иван Грозни става първия цар на Русия

25-ivan-grozniНа днешния ден през 1547 г. Иван IV Василевич Грозни става цар на Русия до 1584 г. Той е основател на Руското царство и е най-дълго управлявалият владетел на Русия. По негово време е завладяно Поволжието, започва колонизацията на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век. В същото време той е запомнен и с ексцентричното си поведение и политиката на масов вътрешен терор.

Прозвището „Грозни“ е транскрипция на руското Грозный, „Страшни“.

Първият руски цар е внук на племеницата на последния римски (византийски) император София Палеологина, а посредством баба си е потомък на Асеневци (София е прапраправнучка на цар Иван Асен III) и Велбъждския деспот Деян. Принадлежи към династиите Палеолози и Кантакузини. Чрез майка си е потомък на Комнините.

Основаването на Руското царство е продължителен исторически процес чието начало като имперски проект слага папа Сикст IV, успявайки да ожени пребиваващата в Рим племеница (София Палеологина) на последния византийски император Константин XI за дядото на Иван Грозни – Иван III. Иван Грозни e кръстен и носи името на дядо си.

Иван Грозни е роден на 25 август 1530 г. в село Коломенское, близо до Москва.

Син е на великия княз Василий III Иванович и Елена Глинская. Иван Василевич официално наследява трона на тригодишна възраст, но до края на 40-те години реалната власт е в ръцете на различни групи боляри. Първоначално най-влиятелна е майка му, Елена Глинская. След нейната смърт през 1538 г. управлението е под контрола на фамилиите Шуйски и Белски, макар че от 1544 г. Иван IV формално поема самостоятелно властта. На 16 януари 1547 г. той е коронясан за цар на Русия.

Иван Грозни преживява дълбока лична криза при почти смъртоносното си заболяване през 1553 г. Докато е болен, той иска от болярите да се закълнат пред най-големия му син. Много от тях отказват, смятайки че царят няма да оцелее. След оздравяването си той постепенно избива всички, отказали да се закълнат, включително Владимир Старицки, чието име е споменавано като евентуален негов наследник. Параноичните пристъпи на Иван Грозни се засилват след смъртта през 1560 г. на първата му съпруга Анастасия Романовна, за която бил женен 14 години.

Иван Грозни понася тежко и бягството в Жечпосполита на своя близък приятел и съратник Андрей Курбски. Широко известните са посланията на царя до него, които са смятани за образец на политическа публицистика.

През следващите години Иван Грозни се жени още 6 пъти, като в някои случаи бракът трае едва няколко дни. Според полулегендарни сведения изхождащи основно от противниците му, една от съпругите му (четвъртата – Анна Колтовска) е изпратена в манастир, а за други има съмнения, че са отровени. Последната му жена е погребана жива, с плътно запушена уста и цялата омотана във въжета, тъй като погледнала кокетно, както на Иван му се е сторило, придворен болярин.

През 1581 г. Иван Грозни удря бременната си снаха, защото е неприлично облечена, и предизвиква помятане. Неговият син и наследник Иван влиза в разгорещен спор с него, в резултат на което Иван Грозни го убива.

Иван Грозни умира на 18 март 1584, докато играе шах със свой приближен. При отварянето на гроба му през 1960-те е установено, че останките му съдържат необичайно голямо количество живак, което показва, че той вероятно е бил отровен. Друга възможно причина за това са възможни опити за лечение на сифилис.

Leave a Comment