Министър Порожанов обеща за 2018 г. по 3 хил. евро за сертификата GlobalG.A.P.

Димитричка Търпанова

Димитричка Търпанова, председател на Управителния съвет на Добруджански овощарски съюз, пред Агро Пловдив

Г-жо Търпанова, през есента на 2017 г. разбрахме, че земеделското министерство ще подпомогне производителите на плодове и зеленчуци за сертификата GlobalG.A.P. Има ли някакво раздвижване?

Неправителственият сектор е в преговори вече трета година с министъра на земеделието за нотифициране на държавна помощ за сертифициране на производителите на плодове и зеленчуци за GlobalG.A.P. На последния консултативен съвет получихме уверението на земеделския министър, че тази година помощта ще стартира за сектор Плодове и зеленчуци. Притеснението на министерството на неправителствения сектор е дали браншът ще прояви интерес и дали ще се усвои сумата, която е нотифицирана. Помощта ще бъде в размер на 3 хил. евро на стопанство само за издаване на сертификата. Тя ще е за сертифициращите фирми. Всички останали разходи като инфраструктура, консултантски и други услуги ще бъдат за сметка на производителите. Малка е помощта, но все пак е нещо, което се прави в тази посока, защото нашите производства са доста малки по мащаб. Стопаните не могат да си позволят средства за сертификата. Целта на получаването на този стандарт е да могат повече хора да излязат на един по-добър пазар, защото всяка търговска верига пита най-напред за GlobalG.A.P.

Българските търговски вериги също ли го изискват?

В България все още минава несертифицирана продукция, но в Европа без GlobalG.A.P. не може.

Казахте, че сертификатът се издава при съответната инфраструктура. Каква трябва да е тя?

Изискванията за GlobalG.A.P. не са само да осигуриш проследяемост на продукцията. Той се издава след изпълнени изисквания за персонала, за условия на труд, условия за съхранение на препарати, водене на дневници за растителна защита, за контрол на потока на храните от градината. Това е сертификат за безопасна храна. Притежанието му доказва на потребителите, че са спазени всички стандарти и че продуктът може да се проследи от търговския щанд до градината, в която е произведен.

GlobalG.A.P задължава ли ви да имате пакетажни цехове?

Не. Но търговецът, който купува плодовете и зеленчуците, при пакетирането може да използва знака на сертификата.

Проблем ли е за бранша, че малко от производителите имат възможност сами да пакетират?

Проблем е, но просто секторът е много раздробен. Инвестицията за хладилна база и за сортировъчни машини е много голямо перо. Ние очаквахме доста от нашите производители да успеят да спечелят финансиране по мярка 4.1, тъй като представляват „приоритетен“ сектор. Но се оказа, че малките производители не успяха. Проектите им не събраха нужните точки и те не могат да закупят необходимото оборудване, за да заготвят продукцията си, защото тя е малко като количество. Това е идеята: Да се правят организации на производители, за да има партньорство. Това е много сложно и като логистика, и като изисквания на стандарти за европейския пазар, за да може да се получи помощ от държавата. Непосилно е за нашия производител, за психиката на Балканите като цяло. Трудно се сдружаваме и трудно изпълняваме условията и правилата, което е изискване на Европа, за да може да субсидира такива организации. Затова и трудно продаваме извън страната.

Наскоро министър Порожанов имаше изказване, в което заяви, цитирам по памет, че сектор Плодове и зеленчуци изостава …

Наистина изоставаме. Сектор Плодове и зеленчуци до 2014 г. беше в трета глуха, не беше подпомаган въобще. С много разправии и участие на нашите съюзи в преговорите за настоящия програмен период успяхме да постигнем горе-долу това, което в момента получават производителите. Зърнопроизводството е по-механизирано и пазарът му е по-сигурен. То е и по-евтино като производство и с много площи, а рентабилността е по-висока. Нашето производство е първо, несигурно, защото ние от три години едната задължително не берем. Зависими сме от много външни фактори. Първоначалната инвестиция при нас е много голяма. След 1989 г. секторът се разби, старите градини запустяха, нямаме традиции в това да залагаме на сортове, които биха се купували навън. Преди повече от 20 г. имахме проблем, че нашите сортове, кайсии например, които се купуваха от Русия, Западна Европа въобще не ги приемаше, защото не ги познава. Отделно от това, тези сортове са много вкусни и качествени, но нетранспортабилни, не подлежат на заготовка. Сега стихийно се създават доста градини с различни сортове, което изключва възможността да се направи партидност.

Има ли производители на плодове и зеленчуци, които са се сдружили, за да могат да  експортират?

При плодовете имаме сдружения, но те са в сферата на неправителствения сектор. Признатите организации на производители са много малко. При кайсиите съществува организация, правим износ. Въпросът е, че все още работим върху сортовия състав и увеличаването на площите. Сега в момента работим за покупка на машини, с които да можем да заготвяме продукцията.

Напоследък прави впечатление създаването на градини с боровинки. Имаме ли пазар за тях?

В САЩ и във Великобритания са създадени много боровинкови насаждения, но у нас не е популярно оглеждането им. В Югозападна България има няколко масива. Боровинката вирее по-добре на по-високи места с влажен и хладен климат. В Сърбия също се отглеждат боровинки, но там вече има сериозен купувач от Западна Европа. Не трябва да забравяме, че реекспортът за Русия минава през Сърбия и затова там се правят много инвестиции.

Leave a Comment