Красив, порочен и дяволски талантлив! Ражда се лорд Байрон

лорд БайронПреди 230 г. на 22 януари 1788 г. се ражда знаменитият Джордж Гордън Байрон – дяволски талантлив, куц от най-ранна възраст, но въпреки това изключително красив и неустоим за жените, скандално прям, убийствено безотговорен, но верен приятел. Поетът умира на 36 г. от простуда, последвана от сепсис, докато се кани да атакува османлиите заедно с гръцки бунтовници, които го обожавали.

Младият Байрон, който е роден от съюза на две благороднически фамилии, започва да пише поезия и пиеси още като ученик. Когато е на 24 г. публикува първите две песни от „Странстванията на Чайлд Харолд“, които му носят популярност. По същото време създава и четири приказки, с които затвърждава славата си.

Затънал в дългове, Байрон заминава за Средиземноморието, необяснимо привлечен от османските и персийски територии, и от суфизма. „Всички мои поетични чувства започват и завършват с тези земи и събитията, свързани с тях“, пише той. Някъде там той започва и другата си известна творба „Дон Жуан“.

Междувременно, любовният му живот преминава от скандал в скандал. Поетът се влюбва силно и лесно, и все така бързо любовта му угасва, за да бъде запалена от нова любов. Има връзки с омъжени жени и с девици. Твърди се, че е изпитвал дълбока, споделена любов към сестра си Аугуста (виж стихотворението долу). Мъжете също са били в периметъра на неустоимия му чар.

Когато е на 27 г. лорд Байрон се жени за Ан Изабела Милбанк, която е богата наследница. Когато тя ражда момиче, поетът е изключително разочарован и месец по-късно Ан го напуска. Три месеца след това двамата се развеждат.

През лятото на 1816 г. той се настанява във вила Диодати на Женевското езеро, Швейцария със своя личен доктор – младия Джон Полидори. Там Байрон се сприятелява с поета Пърси Биш Шели и Мери Годуин – бъдещата съпруга на Шели. Към тях се присъединява и доведената сестра на Мери – Клеър Клеърмон, с която Байрон е имал връзка по-рано в Лондон. Поетът първоначално отказва да има нещо общо с Клеър и се съгласява да остане в нейно присъствие само заедно с бъдещото семейство Шели. Един ден компанията решава всеки да напише някаква фантастична история. Така, в рамките на три дни, Мери Биш Шели създава прочутия си роман „Франкенщайн“, а д-р Полидори, вдъхновен от недовършена творба на Байрон, написва „Вампирът“.

Байрон умира на 36 г. в днешна Гърция, където е пристигнал, за да се бие с бунтовниците срещу османската империя. По това време е дарил значителна част от състоянието си за подобряване и поправка на гръцката флота. На 19 април 1824 г. поетът умира от сепсис.

Станси за Огъста

И макар че съм с участ горчива,

че залязва днес мойта звезда,

твойто нежно сърце не открива

в мене грешки, а само беда.

И макар че тревожех духа ти,

сподели с мен тъгата ми ти.

Закопнял за любов, колко пъти

аз откривах я в твоите черти.

 

Щом съгледам усмивката няма

на природата с крехки цветя,

аз не мисля, че тя е измама,

а за твойта напомня ми тя.

Забушуват ли бури сърдити

като бурите в моята гръд,

тръпна аз не от страх пред вълните,

а от страх да не ни разделят.

 

Канарата на вярата рухна,

океанът е нейния гроб,

и отдаде се цял моят дух на

тежка скръб, но не й стана роб.

С много тежки беди се сражавам

и под техния пристъп свиреп

страдам аз, но не се покорявам,

че не мисля за тях, а за теб.

 

Ти си смъртна, но мен не измами,

ти жена си, но вярна бе ти,

ти, обичана, бдя над честта ми,

ти не трепна от зли клевети,

ти без мене пак с мене остана,

аз ти вярвах — не изневери,

и да мислиш за мен не престана

и с интриги не ме позори.

 

Аз света не проклех, не презирах,

но в борбата на всички със мен

глупост бе, че злостта не съзирах,

че в успеха си бях убеден.

Колко скъпа бе моята грешка

не можа да предвиди умът.

 

Но разбрах, че и в мъка най-тежка

те от тебе не ще ме лишат!

Тънат минали дни в океана —

туй, с което съм бил окрилен;

но разбрах, че което остана,

то е всъщност най-скъпо за мен.

Сред пустинята избор сребрее

и дърво нависоко цъфти —

птичка там в самотата ми пее

и за теб на духа ми шепти.

 

1816

Leave a Comment