Анализаторът Матюс: Бюджетът за ОСП след 2020 г. ще бъде защитен от допълнително орязване

BASF
Преразглеждане на бюджетните разходи на ЕС за селското стопанство след 2020 г. 

Анализ на проф. Алън Матюс, Trinity College, Дъблин 

Йотингер

Гюнтер Йотингер

Eврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер очерта насоките, по които върви ЕК при изготвяне на своето предложение за Многогодишната финансова рамка /МФР/ след 2020 г. Това стана по време на организирана от Центъра за европейска политическа стратегия Конференция на високо равнище за обсъждане на следващата МФР, която се проведе в началото на януари в Брюксел. Изказването на Йотенгер, макар и много общо хвърля и доста светлина върху евентуалния бюджет за Общата селскостопанска политика /ОСП/.

Комисар Йотингер заяви, че очакваното намаление на бюджета на Общата селскостопанска политика в следващата МФР ще бъде между 5 и 10%. Същото намаление се предвижда и за бюджета на кохезионната политика. Ако тази тенденция в изказването на комисар Йотингер се запази и в официалното предложение на ЕК за МФР, което се очаква през месец май, това ще означава, че бюджетът на ОСП ще бъде широко поддържан в номинално изражение, което ще бъде почти същия резултат, както при настоящата МФР. Причината е, че директните плащания, които са близо 70% от бюджета на ОСП не се индексират спрямо инфлацията на годишна база. Те са фиксирани в номинално изражение за целия период на МФР и не се променят. Това ще означава, че намалението на бюджета на ОСП няма да бъде толкова голямо, за да бъде основната причина за промените в земеделската политика, които се очакват тази година.

Основните моменти, които Комисар Йотингер посочи са:

  • Тази МФР ще бъде последната за седем годишен период. Следващите ще бъдат за срок от пет години и ще съвпадат с мандата на Европейския парламент и на Европейската комисия;
  • Два са основните финансови дефицита – първият е свързан с намалението на приходната част в бюджета на ЕС вследствие на Brexit, а вторият е свързан с увеличаването на разходната част в бюджета на ЕС с цел финансиране на нови приоритети – миграция, борба с тероризма, сигурност и др.;
  • Предложението за справянето с посочените два дефицита са следните: Намалението, свързано с Brexit, ще бъде решено, като 50% от цялата сума бъде „спестена” в програмите в следващия бюджет, а за намиране на останалите 50% се очаква да бъдат увеличени вноските на държавите-членки. Финансирането за новите приоритети се очаква да бъде на принципа 20-80%, а именно 20% „спестяване” от бюджета на сегашните програми и 80% от предвидените нови средства да се покрият от увеличените вноски на държавите-членки;
  • Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС в бъдещата МФР ще бъде намален от 35 на 30%. В бюджетно изражение това ще означава 5-10% по-малко средства за ОСП, в сравнение със сегашното финансиране;
  • Наложеният „политически таван”, който ограничава дела на бюджетните кредити за поети задължения на ЕС до 1% от брутния национален доход на ЕС (БНД) ще трябва да се повиши на 1,1-1,2%;
  • Освен по-високите вноски за държавите-членки, ще бъдат предложени и нови източници на приходи. Като пример се посочва възможността постъпленията от продажбата на квоти за въглеродни емисии да постъпват директно в бюджета на ЕС;
  • Всички отстъпки към държавите-членки трябва да бъдат прекратени.
Алън Матюс Снимка на Агро Пловдив

Алън Матюс
Снимка на Агро Пловдив

Въз основа на това изказване на Гюнтер Йотингер, анализаторът от Trinity College, проф. Алан Матюс в свой анализ представя своята визия за МФР. Този анализ и калкулации са направени на база стандартни икономически изчисления, които изразяват единствено неговите предположения как ЕК би подходила при изработването на МФР. В таблицата по-долу той е представил едно сравнение между бюджета на последната година на сегашната МФР и 2024 г., която е точно по средата на бъдещата МФР.

Grafika 1_Matthews-Possible-MFF-budget-608x456

Първата колона показва данните за МФР за последната година от текущата МФР (2020 г.), съгласно последната техническа корекция на финансовата рамка на Комисията за 2018 г. Във втората колона са посочени сумите, с които ще се намалява бюджетът, в следствие Brexit. Разликата е посочена в третата колона, която се явява последна година за сегашната МФР и едновременно с това първа година без вноски от Обединеното кралство. В четвъртата колона проф. Алан Матюс е изчислил сумата, която ще трябва да бъде спестена на годишна база. Избраната година за сравнение е 2024 г. – средна за периода 2021-2027 г. В петата колона е реалният бюджет на МФР за конкретната 2024 г. В шестата и последна колона е посочен делът на Кохезионната политика и на ОСП спрямо общия бюджет. Въз основа на направените калкулации делът на политиката по сближаване (Раздел 1b) намалява до 32%, докато разходите за ОСП намаляват до 30% от общите задължения по МФР през 2024 г. Трябва да се има предвид, че реално делът за Раздел 2 общо намалява до 32%, но в него се включват и разходите за политиките в областта на рибарството и програмата LIFE за околната среда и климата.

В заключение проф. Алан Матюс заявява, че предложението на Комисията за МФР е вероятно да защити бюджета на ОСП от допълнителни неочаквани съкращения. Това обаче ще изисква и допълнителни брутни вноски от държавите-членки, които в някои случаи ще бъдат съществени. Преговорите по МФР няма да бъдат лесни, но и те никога не са били лесни, обобщава анализаторът. 

Публикацията е разработена по материали на проф. Алън Матюс в CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“.

 

Leave a Comment


девет − = 3