Нашият човек във властта и ние досадниците

Възможно ли е проспериращо селско стопанство в села, където няма сватби,  раждания и веселби, а само погребения и помени?

Автор: Георги Петров

В шумотевицата около създаването на новото правителство пловдивските медии  най-много се радваха на вестта, че ректорът на Аграрния университет става  министър на земеделието. Защо се радват?  Или  защото познават и ценят управленските качества на  г-н  професора и  мислят, че  ще e успешен министър на земеделието, или защото  ще имаме наш човек във властта. Не познавам г-н професора,  затова и не спомнавам името му. За да не се схванат от някого писанията ми като лични нападки към него.  Нямам никакви основания за такива, но от години  в главата ми се въртят   въпроси, които  са определяни като шантави и досадни от всички, пред които съм ги споделял досега. Ще  бъда откровен. Провинциалното схващане за нашия човек във властта ми дава кураж да ги поставя отново, пък каквото стане. 

Какво би казал г-н професора на оня форумец, който написа  в един сайт под съобщението за неговата министерска кандидатура: ”Това, дето го пише по книгите, ако го раждаха нивите…”? Признавам , че препинателните знаци са от мен. 

Г-н професорът е специалист по бубарство, а у нас този отрасъл е загинал. Чия е грешката, на г-н професора или на отрасъла? 

Г-н професорът е  агроном, втори мандат ректор на аграрен университет, а у нас, според неговите думи,  бъдещето на агранния сектор е повече свързано с проблема за субсидирането, който пък е по-скоро финансов проблем. Кой според г-н професора  ще издържа селското стопанство? Признавам, че въпросът е лаишки. 

Възможно ли е да имаме проспериращо селско стопанство в умиращото българско село? 

Отговорите на тези въпроси, възможно е да са не само лаишки, но и глупави,  не бих потърсил  в интерю. Чакам ги,  като български гражданин, който през последните две десетилетия се храни с внесени зеленчуци, плодове, месни и млечни продукти,  от бъдещата селскостопанска политика на страната ни.  През тези последни две десетилетия  никой дори не се и опита да даде отговор и на следващите, според мен унижаващи ни, въпроси.

Защо през последния четвърт век нашето селко стопанство отчайващо изостана в сравнение с европейското и световното? Само нашата политическа и управленческа глупост ли ни вкара в капана, наречен връщане на земята в реални граници? Или по този начин някой искаше и успя да ни превърне от държава износител на храни в, макар и малък, пазар  за свръхпроизводството на селскостопанска продукция  в ЕС тогава?  Земята бе върната в реални граници, но нямаше с какво да бъде обработвана, защото внуците на Боне Крайненецът откраднаха  неприложимите в малките нивички текезесарски трактори и ги продадоха за скрап, а  Белчо и Сивушка отдавна бяха положили кости в пантеона на българския литературен класически реализъм. Кой ще носи историческата вина за това? 

А такава вина има, сигурен съм! От всички …изми старателно се държа най-далеч от национализма, но защо, не само нашите политици и управленци, но и  нашите националисти най-малко обръщат внимание на връзката между умирането на българското село и атрофията на нацията ни. Забележете, най-живите села у нас са турските и българо-мохамеданските, нямам нищо против турците и помаците. В тях се раждат много деца и много се работи, макар и примитивно. Деца се раждат и в заселените с цигани български села, но там се работи в краен случай. Нямам нищо и  против циганите, селското ни стопанство все повече разчита и  ще разчита на тях. За тяхната неграмотност и неквалифицираност вината не е само тяхна. Споделят я с всички политици и управленци на т.нар. преход, включително и с т.нар. националисти. На които, кой знае защо, ми се ще да напомня примера с Косово. В края на 19 век албанците или шиптърите са само 7 процента от населението на областта – тогава, а сега държавата Косово. Сега са 97 процента! И никак не е случайно, че  все по-често срещащите се сърби ненационалисти с все по-малко тъжна ирония казват за косоварите:” Со курец си направиа държавата…” Г-да националисти, лозунгът ви „България над всичко” в случая е оскверняващ. 

И още нещо смахнато.Знаем още от древноримските сентенции на Ювенал, че хлябът и зрелищата са двете основни неща, които интересуват тълпата, хората или  народът, както искате го наречете. Защо в днешно време знаем почти всичко за това как се правят зрелищата и  персоните, които ги правят, а почти нищо не знаем за това как се прави хлябът и  за хлебарите? Познаваме почти всчки артисти, музиканти, певци, футболисти, баскетболисти, хокеисти, боксьори, кечисти и тути кванти у нас и по света. Те са непрекъснато във всички медии. За тези, които правят хляба у нас и по света, можем  след специални усилия да научим нещо от списание „Фермер” и малкото телевизионни предавания   от рода на „Бразди”. Телевизионните предавания предимно рекламират вносни селскостопански машини, а „Фермер” пропагандира произведените в България  храни с еротичен фермерски календар. Не, не отпускайте фантазията си, познатите от всички подобни календари млади и красиви ексхибиционистки  не облизват двусмислено порасли на българската земя едри и сочни краставици, моркови и прочие природни продълговатости. Разчита се на естетиката на красивото женско тяло, но си е тъпичък опит да  се направи хибрид между хляба и зрелището. Ако не си е чисто печалбарство. Това нито може да рекламира произведеното в България, нито може да разведри българския селянин. Който безспорно има нужда  от свои празници, а сме  изоставили хубави традиции. Всички големи наши религиозни празници – Трифон Зарезан,  Тодоровден, Великден,  Гергьовден,  Богородица, Димитровден и пр. са на дати, съобразени със започването или  приключването на определени  селскостопански практики. На тези дни е имало големи веселби и големи зрелища. Такива специфично селки зрелища има и днес в страните на света, чиито село е  живо и жизнено. Родеото в някои щати на САЩ, Томатината в Испания, празничните изложения на расови животни в Англия, празниците на божолето във Франция, състезанията по стригане на овце в Нова Зеландия… 

Г-н министър, като наш човек във властта, ви питам, възможно ли е проспериращо селско стопанство в села, където няма сватби,  раждания и веселби, а само погребения и помени? Ако не смятате въпроса ми за много шантав и ако ви остане време от текущите ви задачи,  моля, отговорете. Не с думи, а с управленски дела, ако ви е възможно.