Прогнозен модел при житни и рапица сигнализира за болести и посочва дата и час на третиране

BASF

Звездомир Желев

Системата открива септориоза, ръжди, брашнеста мана, фузариоза и други, разказва д-р Звездомир Желев

Д-р Звездомир Желев е ръководител на Центъра за интегрирано управление на болести по растенията към Аграрния университет и преподавател в катедра „Фитопатология“. Прогнозите на д-р Желев се базират както на знанията и опита му, така и на холандски математически модели, които на база на метеорологичните данни и друга информация, посочват точните моменти, в които трябва да се извърши растителна защита срещу икономически важни болести при лозя и овощни. В края на миналата година пред форум на Националната асоциация на зърнопроизводителите ученият представи за първи път и прогнозния модел за житни култури и рапица. Лекцията му предизвика голям интерес сред бранша.

Д-р Желев, научихме, че някои зърнопроизводителни стопанства вече разполагат с прогнозен модел, който сигнализира за риск от поява на болести по житни култури по време на вегетацията. Моля, разкажете по-подробно как работи моделът?

Да, вече има възможност модерни прогнозни модели да се използват у нас не само при трайни култури като лоза, ябълка, круша, череша, но и при пшеница (мека и твърда) и ечемик. Всъщност става дума за цялостна платформа, която включва модели за прогноза на болести, фенологично развитие, азотно хранене, климатични условия и възможност за приложение на определени фунгициди и хербициди. В основата са климатичните условия по места, които могат да определят риска от болести и развитието на културите. Например преминаването на растенията от една фаза в друга зависи от сумата на температурата на въздуха, болестите пък се влияят от много специфични комбинации в стойностите на няколко фактора на климата.

Много общо е да се каже, че например дъждът предизвиква болести. Кои болести, колко дъжд, в коя фаза, а при какъв температурен интервал това е възможно? Много са комплексни нещата. Нещо повече, ако в един ден падне 50 мм валеж, това не е достатъчно за зараза от септориоза (ранен листен пригор) по пшеница, защото е необходим още поне един ден с минимален валеж. При брашнеста мана подобен валеж има дори потискащ ефект, защото измива спорите и ги елиминира като заразен фон.

Добре, но как на практика моделът установява или прогнозира зараза?

Механизмът за работа на моделите е следният – на полето метеостанция измерва през 5-10 мин. няколко показателя на времето. На всеки 30-60 мин. информацията се изпраща по интернет до сървър, където се обработва чрез сложни уравнения и при нас пак чрез интернет пристига като визуални изображения за момента и силата на зараза. Важното в случая е, че имаме данни не само за минали събития, но и за бъдещи такива – например за след 10-14 дни. Бъдещата прогноза е на база прогноза за времето в конкретна локация.

Единствено на база на климатичните данни ли се оформя картината?

Темата е обширна, но трябва да споделя още два важни отличителни момента на системата. Първият е възможността да показва не само отделните зарази, но и тяхната сила. Знаете, че при житните третиранията са от едно до три за сезон, т.е. не пръскаме при всяка опасност, както е при лозята например. Тук е важно да оценим кога икономически и агрономически е целесъобразно да се намесим. Затова моделът използва не само климата, но и други фактори – сортова реакция, предшественик, азотно торене, фаза на развитие, тип почвени обработки и целеви добив. По-просто казано, имаме цялостна оценка, която определя реалния риск за вашето поле. Тя е представена като светофар и решенията могат да бъдат взети бързо, като на кръстовище със светофар, но с 4 цвята. Има данни и за по-задълбочен анализ.

Срещу кои болести моделът би могъл да предупреди навреме производителите?

Болестите са септориоза (ранен листен пригор), петносване по класовете (Stagonospora nodorum), кафява листна ръжда, жълта ръжда, брашнета мана, фузариоза по класовете, микотоксини.

Ако един зърнопроизводител има компактно поле с 10 хил. дка посеви, колко метеорологични станции трябва да инсталира?

Една обикновено е достатъчна дори за 20 хил. дка. Въпросът е да се оцени дали има съществени различия в микроклимата. Най-критични са като вариране валежите, така че ако те и релефът не са много различни можем да приемем, че една точка на замерване е достатъчна. Подобни разсъждения обикновено правим заедно с фермерите на място. Освен това метеостанциите са все по-достъпни и ако решим после можем да ги местим на по-подходящо друго място. 

Забелязали ли сте към днешна дата болести по житните?

Най-силно е сякаш нападението от мрежести петна по ечемик, особено при „повторка”, а така също откриваме септориоза и единични локации с жълта ръжда. Предстои ни обследване след стопяване на снега в някои райони на Северна България и тогава картината ще е по-пълна. Моделът показва зарази от септориоза и жълта ръжда през есента. Например на фиг. 1 можем да проследим ситуацията с жълтата ръжда в района на гр. Свищов от есента до момента (високите полета, не близо до река Дунав):

Фиг. 1

Жълта ръжда 2017-2018

Жълта ръжда 2017-2018 г.

Червената крива най-долу показва риска от зараза.  През есента е имало климатични условия за множество ниски по сила зарази от жълта ръжда в периода от средата на октомври до 20 ноември.

В средната лента се вижда (оранжева крива), че през есента е имало висок инфекциозен фон. Интересното е, че този фон е все още наличен и след като е бил поизчезнал, сега леко се повишава. Жълтата ръжда загива в растенията при много по-ниски температури от тези до момента и логично моделът показва продължителен наличен фон.

Ако фермерът няма време за подобни анализи просто поглежда най-горната лента, където се вижда, че червената крива е била в зелената зона т.е. имало е нисък риск през втората половина на октомври и първата на ноември. За да подадем сигнал за третиране е необходимо кривата да е в жълта или оранжева зона. Ако е в жълтата, необходимо е и още някоя болест да има подобно развитие, в противен случай можем да изчакаме. Ако кривата е в оранжева зона (среден до висок риск) дори една болест е достатъчна, за да я атакуваме. Ако рискът е висок (червена зона), вече е малко късно.

Тук е необходимо да споменем, че ако следваме модела е малко възможно да „изтървем” момент за пръскане. Има даже препоръки кой продукт е подходящ. Но ако искаме напълно професионална оценка трябва да си обиколим полетата и да отчетем има ли изобщо, макар и в много ниска степен, жълта или кафява ръжда. Ако не открием, е възможно да изчакаме. Ако ли пък ако има, можем да следваме на 100% само модела от този момент нататък. Този подход е важен най-вече за ръждите, защото те по принцип не зимуват в България. Миналата година имаше много студена зима в по-голямата част на Европа и вероятно двата вида ръжда трудно са оцелели в големи региони, последва и сух април в България и други страни. Инфекциозният фон от ръжди през пролетта на 2017г. бе много нисък в цялата страна, по наша информация. 

Дали бихте могли да предположите на база на климатичните особености тази зима кои заболявания при житни и рапица имат шанс да се развият напролет? Или е рано? 

Фиг. 2

Септориоза 2017-2018 г.

Септориоза 2017-2018 г.

Има потвърден инфекциозен фон от септориоза, мрежести петна по ечемик и единични случаи на жълта ръжда. Твърде рано е обаче да се правят каквито и да било изводи. Фазата е много ранна и не е критична за добива. Климатът през пролетта може да насочи развитието на болестите в коренно различни посоки. Има време да реагираме най-малкото защото почти всички фунгицидни продукти при полските култури изискват стабилни температури над 10Со. Зима е още. 

Бихте ли изброили трите икономически най-опасни болести, които се срещат у нас и заради които всяка инвестиция, която може да ги ограничи, си струва?

Зърнопроизводителите не гледат рози за рязан цвят, и едно две петънца не трябва да ги кара да „инвестират пари и производствено време” в пръскане. Важно е нивото на болестта и момента на нейната поява, наличието и на други болести в същия момент. Затова известен ориентир е появата на симптоми над определени прагове на нападение. Ние подкрепяме този подход, но все пак става дума за болести, а не насекоми или плевели. Болестите имат скрит инкубационен период, който понякога продължава 2-4 седмици и при появата на признаци е вече късно за оптимално пръскане. С прогнозата на база климат ние в действителност отиваме на друго ниво, защото предсказваме риска преди да се е появят симптоми и дори преди зараза. Това разкрива много по-добри възможности за организация и оправдано приложение на фунгицидни. Най-важната болест е тази, която е сега във вашето поле. Условията понякога спомагат и по-рядко срещани патогени да ни отнемат част от добива.

И все пак предвид сегашния сортов състав в страната според мен най-важни са – кафява листна ръжда, септориоза и жълта ръжда. Брашнестата мана излиза на преден план при гъсти и торени с високи норми азот посеви. Има и нови „кандидати за слава” сред болестите, но нека изчакаме преди да наблегнем върху тях.

EKODARPOL

Leave a Comment


6 − = едно