Два празника днес – християнският Сретение Господне и езическият Петльовден

Днес е един от 12-те големи празници на Православната църква – Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождението му малкият Иисус е бил отведен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога, както изисква Мойсеевият закон. Преди това Дева Мария се е пречистила и е принесла жертва две гургулици. В същото време в храма се озовал и праведния старец Симеон, на когото му било обещано, че няма да умре преди да види Спасителя на света. Симеон веднага познал Божия син, като видял човешкото дете.

Оттогава досега на 40-ия ден от раждането на децата те се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

По древна традиция българите отбелязват този ден и като Петльовден – празник на мъжката плодовитост, заради която човешкия вид оцелява.

Петльовден идва от древността. В някои села той се свързва с Бабинден и жените ходят с храна при бабите, които са помогнали за раждането. Напълно възможно е този празник да идва от славяните, които са имали специален ден за отбелязване на лова и пчеларството.

Традициите повеляват на този ден мъжът, а в някои части на страната – жената, да заколят най-перестия красив и едър петел. Жертвоприношението за здравето на момчетата в дома се прави пред дворната или къщната врата. Кръвта от петела трябва да опръска портите. Петльовата глава се забучва на кол пред дома или се хвърля на покрива. Жените пък са са се кичели с пера от опашката. В с. Козичино за празника се прави и петльовденски байряк от чимшир, украсен с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.

За трапезата на празника се приготвя жертвеното животно като яхния или с ориз. Меси се пита, трапезата се прикадява, пали се свещ.

Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извела и скрила детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на българския род.