Азотното торене на есенници е разрешено от 5 февруари, на ливади, полски и трайни култури – от 20-25 февруари

складът за торове на ИМБО - РаковскиНад половината общини у нас (140 от общо 265) попадат в нитратно уязвими зони (виж кои общини ТУК) и за тях има въведени ограничения при прилагане на азотно торене. Целта е да се опазят водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Две заповеди – на земеделския министър и на министъра на околната среда и водите – посочват срокове, в които не допуска подхранване с азотни торове. Заповедите са в сила за периода 1 януари 2016 г. – 31 декември 2019 г.

Те гласят следното:

Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:

– от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол,).

– от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).

– от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).

– от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.

– от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.

Азотсъдържащите (органични и минерални /неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.

Да не се внася пресен оборски тор.

Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след четири (4) месечно съхранение. След производството на биогаз течната и твърда фракция от оборския тор могат да се внасят в почвата без срокове за съхранение, като се спазват периодите на забрана (посочени горе). Вторичният продукт (органична маса) след производството на биогаз може да се внася в почвата при спазване на периодите на забрана.

Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.

За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата:

а) при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.

б) препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между необходимото количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване, като се вземе предвид: – количеството азот, съдържащо се в почвата преди засаждане/засяване; – количествата азот, постъпващи от минерализация на органичното вещество; – внесените в почвата азотни съединения от органични торове; – внесените в почвата азотни съединения от минерални торове.

в) нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата, и анализ на органичния тор.

Пълният текст на Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати може да се прочете ТУК.

 

Leave a Comment


4 − две =