И пак повтарям: Правителството може да падне заради наредбата за изкуствено създадени условия в стопанствата

Красимир Кумчев: Един министър ще е успешен ако в рамките на мандата си намали вноса на плодове и зеленчуци от 80 на 60%

На 24 януари пловдивският фермер Красимир Кумчев написа в своя фейсбук: „Ако това се случи, правителството пада!“ Повод за тази реплика бяха огласените индикатори, чрез които фонд „Земеделие“ ще преценява дали има изкуствено създадени условия с цел подпомагане. Индикаторите бяха заложени в първичния вариант на нова проектонаредба. Тези дни се появи втори вариант на проектонаредбата и в него индикатори липсваха. Нормативът посочваше, че те ще бъдат обявине чрез заповед на директора на ДФЗ три месеца след като наредбата влезе в сила. 

Красимир Кумчев се занимава от дълги години с овощарство и зеленчукопроизводство. Той е агроном. Има двама синове, които за негова радост също са поели по пътя на земеделието. 

Наскоро имахте коментар във фейсбук профила си, че ако индикаторите за създадени от фермери изкуствени условия с цел по-високо подпомагане влязат в сила, правителството ще падне. Тези индикатори засега отпаднаха от проектонаредбата. И все пак, ако останат, все още ли смятате, че са бомба със закъснител?

В момента става смяна на поколенията в сектора. Тоест родители, които са създали фирми преди 20 и повече години, сега по най-естествения начин – биологичния, вече излизат от активната си дейност. Ако са успели да мотивират синовете и дъщерите си да се занимават със земеделие, те поемат работата. Струва ми се обаче, че този важен момент убягва на хората, които са написали проектонаредбата. Ще си послужа с един пример, който се отнася за хиляди земеделски производители. Родителят създава фирма преди 20 години и вече е напът да се оттегли. През това време младото поколение, черпейки опит от родителите си, е създало собствени стопанства. В това няма нищо лошо. Нещо повече, държавата насърчаваше поколенческата приемственост с различни мерки като „Млад фермер“ и други. Проблемът със застаряващите земеделци не е проблем само на България, отчитат го в Европейския съюз, а и в целия свят. Изненадващо е как авторите на проектонаредбата са дефинирали, че има създадени изкуствени условия за ферми, направени преди 10 и повече години от второто поколение! Искам да спомена още, че през цялото това време непрекъснато се говореше, че производителите трябва да се сдружават. Нещо повече! Държавата отдели ресурс за създаване на групи и организации производители и определи подпомагане за тях. В крайна сметка се формираха много малко такива сдружения въпреки финансирането. Беше забранено в тях да има свързани лица, което е алогично! По естествен начин в страната се създадоха подобни сдружения между родители и децата, които идват след тях. Защото в много случаи родителят е създал някога си фирма, която не е еднолична, а в съдружие с други хора. И децата, желаейки да покажат сами какво могат, създадоха собствени стопанства. В този момент, в който става предаването на дейността от едно поколение на друго, хиляди хора ще влязат в хипотезата, че нарушават не един, а повечето индикатори, които бяха посочени в първичния вариант на проектонаредбата. Оттам нататък хаосът ще е пълен. В момента много малко хора са запознати с този проект и затова липсва широк обществен отзвук, да не говоря за протест. Но ако се приемат индикаторите, така както бяха изброени в началото, възможните изводи са два. Единият е, че явно някой иска да свали собственото си правителство, тъй като ще започнат земеделски протести. Вторият е, че ще последва драстичен спад на българската продукция. В момента 80 на сто от плодовете и зеленчуците са от внос. Ако влязат в сила онези индикатори, пазарът ще бъде превзет на 100 процента от вноса. Ако това са били целите, тази наредба идеално пасва! Иронизирам, но това е истината. Аз не виждам трети вариант, в който този норматив да е полезен. Министерството демонстрира с него огромно непознанство на сектора, който ръководи. Дали родители и деца ползват един и същ офис, или една и съща техника … това няма никакво значение! В крайна сметка те създават блага. Ако тази проектонаредба със заложените индикатори влезе в сила, биха се създали нелепи ситуации. Например, ако родителят фермер зарежда със свои плодове едно транспортно средство, за да ги достави на търговска верига в София например, и в този камион има свободно място, то синът му не може да го използва и да натовари своята продукция. Той трябва да си купи друго МПС, да наеме друг шофьор и да си поеме разходите за пътя. Абсурдно е! Предлагам изброените индикатори да се допълнят с още няколко обстоятелства, които не знам как са се изплъзнали от вниманието на авторите. Например, да се считат за индикатор на изкуствено създадени условия евентуални връзки между фермери, които са завършили един и същи университет, или са полагали изпити при един и същи професор. Това би било ясен знак, че има нещо гнило.

Не допускате ли, че все пак в страната има земеделци, които са създали изкуствени условия, за да получат повече субсидии, а проектонаредбата е отговор на това?

Изкуствено създадените условия се появиха след като бе поставен таван на субсидиите. Това се случи преди две години. Затова би могло да се напише в наредбата, че изброените индикатори ще са валидни за фирми, създадени в периода от 2016 г. нататък. Но не може ферми, които съществуват от 10-15 г. изведнъж да се смятат за изкуствено създадени. Смятам, че хората, които ще излязат от активната си възраст в следващите няколко години, би трябвало да бъдат поощрявани, че са успели да мотивират синовете и дъщерите си да работят в този труден сектор, където температурният диапазон на работното място е от минус 15 до плюс 39 градуса.

Г-н Кумчев, защо толкова емоционално реагирате на проектонаредбата? Доколкото си спомням неведнъж сте казвал, че е най-добре субсидиите да бъдат спрени в целия ЕС?

Да, и пак ще го потворя. За да се съвземе българското земеделие, трябва или да се премахнат субсидиите в ЕС и съответно да се въведат вносни мита, равни на субсидиите в държавите, откъдето идва селскостопанска продукция, или да се приеме моята методика за разпределяне на субсидиите. Има още една възможност – да се въведе американската форма на подпомагане чрез застраховане на дохода.

Бихте ли припомнили най-важното от вашата методика?

Тя се основава на икономическа логика. В нея няма политика. Ако целта е да произвеждаме повече и по-качествена продукция, двата елемента – количество и качество, трябва бъдат обвързани със субсидирането. Колкото един човек е по-подготвен за земеделската си работа, било с образование или със самообучение, толкова резултатите от труда му ще доказват, че е добър в професията.  Той ще генерира висок добив и трябва да бъде поощрен. Ако един производител на ябълки например добива между 3 и 5 тона от декар, и то с високо качество, той не бива да се приравнява с друг, който прибира един тон плодове и то за преработка. Защото така се стимулира некадърния земеделец. В моята методика има измерители, които са обективни и които се използват при спазване на счетоводните стандарти. Освен че стимулира знаещите и можещите, моята методика изважда на 100 процента отрасъла на светло. А това е важно за държавата, още повече че наскоро депутатът Менда Стоянова съобщи, че сивият сектор е най-голям в земеделието и в търговията.

Предлагате като друг вариант отпадане на субсидиите, но това по никакъв начин не се приема от държавите в ЕС.

За тях е нормално да искат запазването на субсидиите. България обаче има най-уникалните климатични и почвени условия за земеделие. Няма как правителствата на Малта или на Финландия да се съгласят с падане на земеделските помощи. Но ако няма подпомагане, България в много кратък срок може да залее Европа с качествена храна. За едно добро земеделие са необходими плодородна почва, слънце и вода, каквито ние имаме в изобилие. Четвъртото необходимо нещо са технологиите. Те могат да се закупят от по-напредналите държави, само че е необходим паричен ресурс, какъвто ни липсва. Ако го имахме, Европа щеше да познава вкуса на българските плодове и зеленчуци вместо ние да свикваме с вкуса на вносната реколта. Мисля, че един български земеделски министър, независимо кой е той, може да се нарече истински успешен, ако даде едно обещание и го изпълни. Ако каже в началото на мандата си, че за четири години, ще направи така, че вносните плодове и зеленчуци на нашия пазар да заемат не 80, а 60%. В този резултат трябва да се концентрират всички усилия на министерството. А не в създаване на наредби и схеми, които колкото и да са многобройни, виждаме, че не водят българското земеделие към възход.