Висшият адвокатски съвет иска отмяна текстове, които отнемат пасища от неживотновъди чрез Закона за земите

ВАдв.С счита, че те са противоконституционни, за което е сезирал Конституционния съд

Висшият адвокатски съвет иска да бъдат отменени текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за което в Конституционния съд (КС) е образувано производство през ноември 2017 г. На 23 януари 2018 г. КС приема определение за допускане за разглеждане по същество на искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност в някои от текстовете на чл. 37и, 37м и чл. 42, както и на §15 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Утре, 21 февруари, в земеделската комисия на парламента ще бъде разгледано становище по получените преписи от КС.

Висшият адвокатски съвет се обявява против законовите текстове, според които (чл. 37и, ал. 1) „пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.“ Промените в закона изискват ползвателите на пасища, мери и ливади да докажат, че стопанисват определен минимум животинска единица на хектар в срок до 1 февруари 2016 г. Това се е изисквало от тези, които са сключили договори за наем и аренда, преди 24 февруари 2015 г.

Припомняме, че преди тези текстове да влязат в сила в доста райони на страната животновъдите не можеха да ползват общинските и държавни пасища и мери, тъй като те бяха отдадени на фирми и лица със слаба или никаква животновъдна дейност. По този начин тогавашните ползватели получаваха лесни и немалко пари от европейските плащания на площ при незначителни или никакви инвестиции.

Висшият адвокатски съвет счита, че чрез § 15, ал. 1-3, е придадена обратна сила. Чрез въведените изменения, „държавата засяга интересите на всички ползватели, сключили договори за наем или аренда, за да може евентуално да предостави земя на по-малка част от тях“, върху която да бъдат отглеждани пасищни животни. Адвокатите намират, че по този начин „се цели ограничаване на права и създаване на задължения за минало време“, което накърнявало и правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба.Те подчертават, че някои от ползвателите на такива земи изобщо не са имали намерения да отглеждат селскостопански животни, а други, за да изпълнят новите изисквания, трябва значително да увеличат броя им. Това щяло да увреди интересите на дребните фермери, защото на новите изисквания ще могат да отговорят само „малка група едри собственици на животновъдни обекти“, според адвокатите. По този начин не само щяло да се задълбочи неравнопоставеността в сектора, но и досегашните ползватели ще загубят досега вложените средства в тези обекти. Отделно от това, щели да се увеличат пустеещите земи.

От Висшия адвокатски съвет намират, че оспорените разпоредби нарушават и чл. 17 от Конституцията и по същество представляват „експроприация“, осъществена без предварително и равностойно обезщетение. Прекратяването на договорите, които не отговарят на новите условия, е определено като „санкция“.

Друг аргумент на Висшия адвокатски съвет е, че у нас няма недостиг на пасища, което евентуално би оправдало подобни мерки. Според адвокатите оспорените разпоредби водят и до „неравно третиране на земеделските стопани на основата на социален признак „имуществено състояние“, водещо до различен режим на получаване на субсидии от европейските фондове. По този начин се създавала дискриминация на част от земеделските производители, забранена от чл. 6 от Конституцията. За друга част от тях се създавал и риск от връщане на вече получени плащания по субсидии.

Накрая, вносителят излага и аргументи за противоречие на оспорените разпоредби с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Конституционният съд е определил, че допуска за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на посочените текстове в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Конституционните съдии са решили, че като заинтересовани институции следва да се конституират Народното събрание, Министерският съвет, министърът на земеделието, горите и храните, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, които да представят становище в 30-дневен срок.

 Ще бъдат поканени и Националното сдружение на общините, Сдружение „Българска асоциация биопродукти“, Асоциация на земеделските производители в България, Българска асоциация на фермерите, Сдружение „Национална асоциация на зърнопроизводителите“, Асоциация на агроекологичните земеделски производители, Национална асоциация на земеделските стопани, Сдружение „Българския съюз на животновъдите“ и Сдружение „Национална асоциация на земеделските арендатори“, за да предложат становище по предмета на делото в 30-дневен срок.

От проф. д-р Венцислав Стоянов, доц. д.ю.н. Красен Стойчев и д-р Златимир Орсов се очаква да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в 30-дневен срок.