Г. Христов: Време е за промяна, до 2-3 г. трябва да дадем 600 евро заплата на работниците

BASF
За да може сектор Плодове и зеленчуци да си реши проблем №1 – дефицита на работна ръка, трябва да инвестира в нови технологии
Георги Христов

Георги Христов

Последната изложба Агра в пловдивския панаир бе една от най-слабите за сектор Плодове и зеленчуци. Професионалният интерес бе минимален, нови бизнес клиенти почти нямаше. Случва се това, което си мислех, че ще се случи. Секторът продължава да линее и да се свива„, разказа за впечатленията си от приключилото в края на февруари селскостопанското изложение собственикът на „Полимекс София“ Георги Христов. Той има широкоспектърен поглед към зеленчукопроизводството и овощарството, тъй като се занимава с изграждане на оранжерии и на системи за напояване, създал е завод за разсад, а също така е производител на ягоди. Наскоро фирмата направи и лаборатория за тъканни култури, т.н. ин витро лаборатория, каквито почти не се срещат в страната. От тази зима пък започнаха опитите за присаждане на вкусни български сортове зеленчуци върху дивите им прародители, за да се постигне устойчивост на заболявания.

„Ако в предишните две издания на Агра имаше ентусиазъм заради отварянето на мярка 4.1, то сега градусът на инициативите бе около нулата“, обобщи предприемачът.

Основната причина за пресата върху сектора е липсата на работна ръка. Производството на плодове и зеленчуци е най-чувствително при недостиг на работници. Това е проблем №1, открои Христов, като категорично остави по-назад сравнително ниските субсидии за този все по-малък двор в българското земеделие. „Основната пречка не са субсидиите и пазарите. Дори да имаш капитали и идеи …, няма хора, с които да ги реализираш. Като тук въобще не става дума за квалифицирани работници. Просто вече няма никакви работници, а само техни подобия, които искат огромни права без задължения.

Георги Христов наблюдава, че пазарният принцип вече започва да действа на борсата на труда. Работодателите предлагат по-високи заплати, борейки се за всеки качествен работник. Лека-полека българите, които не са се устроили окончателно в по-богатите и подредени държави, ще се разколебаят в решението си да имигрират и при чисти месечни заплати от 600 евро тук ще изберат да работят в България. Според бизнесмена икономист, средното равнище на трудовото възнаграждение в земеделието ще достигне тази цифра към 2020 г. и така на практика ще се увеличи с между 40 и 50%.

Ръстът на заплатите в земеделието няма да е за сметка на поскъпването на плодовете и зеленчуците, а ще стане възможно след като земеделците по-масово инвестират в нови технологии. Това е задължително условие за всеки, който иска да остане в сектора.

Ягодите в оранжерията ще са на три реда - два по-ниско и един горе

Ягодите в оранжерията ще са на три реда – два по-ниско и един горе

Собственикът на „Полимекс София“ даде пример със собствения си бизнес. „Аз отглеждам ягоди на открито върху 130 дка. Не ми се говори как намирам баби за беритбата и откъде ги транспортирам. Но самото бране е мъчително – по цял ден с превит гръб и на колене в реда. Трудът ми струва 0.50 лв. от цената на ягодите, която е средно към 2 лева. Една баба бере на ден 50-60 кг, повече не може. И ето как реших да изляза от проблема с работната ръка и ниската производителност на труда: до края на 2019 г. ще построя оранжерии върху 27 декара. Ягодите („Албион“, чиято беритба започва от месец май и приключва с първия сняг – б.р.) ще са на хидропоника върху три стелажи на две височини. Субстратът при хидропониката ще е от кокосови влакна и перлит. Установих, че тази комбинация е много добра, защото влакната са с голяма повърхност, която позволява да задържат водата и хранителните вещества. В кореновата система влагата и въздухът ще са съчетани по най-благоприятен начин, а това ще се отрази и на добивите. Обстоятелството, че ягодите са в неотопляема оранжерия, ще удължи периода им на плододаване спрямо полското производство с около един месец. За беритбата няма да се нуждая от голям брой работници, тъй като те ще се трудят в засенчена среда и изправени, което ще увеличи производителността им 3-4 пъти. На ден един човек ще може спокойно да бере по 200-250 кг. По този начин и разходите за труд ще паднат 2,5 пъти – до към 0.20 лв. за килограм продукция“, описа Георги Христов.

Оранжерийната технология за производство на ягоди ще намали броя на работниците, което пък ще даде възможност на работодателя за увеличаване на заплатите. Ето така, единствено чрез инвестиция в нова технология, земеделецът ще може без да вдига цената на продукцията да постигне по-добри приходи, с които да увеличи възнагражденията и да направи аграрния труд по-интересен за работниците. При заплата от 600 евро на човек те ще намерят смисъл да останат тук. Семейство с към 2 400 лева месечни доходи и повече може вече спокойно да си поеме битовите разходи и храната, и да изучи децата си, прецени Христов.

Използването на чужденци в земеделието всъщност излиза доста скъпо, е проучил той. Например, ако един земеделец покани на работа украинци, той трябва да е готов да плаща месечно към 1 500 лева за човек. Защото нали трябва да им осигури подслон и да поеме разходите за него. Пък и може би ще е необходимо да плаща и за преводач. При това няма да има гаранция, че след като работи месец-два, чужденецът няма да си намери работа в някое производство, където заплатите са по-високи.

Средствата за инвестициите според Георги Христов няма да са проблем като се има предвид готовността, с която банките кредитират земеделието при добър бизнес план. Пазарът пък дори не трябва да се споменава като евентуална пречка. Защо? „Не мога да разбера тези, които казват, че пазарът е проблем. Ами, огледайте се. 70-80% от плодовете и зеленчуците в България са от внос. Всичко наше, което произвеждаме, не е достатъчно, за да задоволи нуждите на потреблението. Ние не можем да изхраним българите, затова и вносът е толкова голям“, обясни съвсем ясно предприемачът. И обобщи:

Единственият изход от трудната ситуация в сектора е този – инвестиции в технологии, които намаляват ръчния труд и увеличават добивите; елиминиране на проблем №1 – дефицитът на работници, чрез увеличаване на заплащането им до степен, която прави земеделския труд привлекателен. Колкото по-навреме земеделците разберат това, толкова по-бързо ще влязат в 21 век и ще продължат нататък.

 

 

 

Leave a Comment


девет + = 15