Без 1 евро помощ по ПРСР „Козеферма Халалица“ прави най-търсените на пазара сирена

Времето работи за козеферма „Халалица“ в село Искра, община Първомай, чиито продукти от козе мляко стават все по-популярни! Но, честно казано, Мария и Георги Кадиеви нито за миг не са спрели да работят с темпото, което времето задава. Защото часовникът не спира да цъка, козите не излизат в отпуска, а работници трудно се намират.

Прочети още: Поне 250 кози, фермерско сирене … и пей сърце!

Като мандра

Преди няколко години семейството от село Искра предлагаше на фермерския пазар в Пловдив меко и

твърдо козе сирене, но все още техните млечни продукти не бяха толкова известни. По това време в козефермата имаше почти 250 кози от породата Бяла млечна, а Наредба 26 изискваше от животновъдите да предават на млекопреработватели 60% от добитото мляко, а с останалите 40 на сто да създават собствени продукти.

„Сега е различно. Наредбата се промени и ние преработваме цялото мляко – правим масло, сирене, кашкавал и кисело мляко. Всяка събота сме на фермерския пазар в София, защото там потребителите са много повече от тези на пловдивския пазар. Отделно от това „Халалица“ стана известна марка, имаме редовни клиенти, които пристигат във фермата, за да си закупят от продуктите ни“ – разказва Мария.

Отскоро тя се е научила да прави „кашкавал на конци“, който се изработва по различна технология. Вкусът му е прекрасен и тази оценка е напълно обективна като се измери с търсенето му. Отделно от това стопанката създава и деликатеси като кашкавал с див чесън, който лично бере от балкана наблизо. „Всичко, което направим, се продава“ – обобщава жената. „Козеферма Халалица“ не предлага сиренето си в търговските вериги, защото не може да предостави количествата, които те търсят. Но и не се стреми към по-индустриалните мащаби, тъй като към момента стопаните са намерили баланса между това, което

искат и това, което е възможно да направят.

Като ферма

„Намалихме козите до 200. Не можем повече – базата ни отговаря на този брой, а освен това работниците са голям проблем“ – посочват ограничителите Мария и Георги. Те разказаха колко е трудно да попаднат на на съвестни хора. Някои от тези, които са наемали, са им отваряли повече работа след като напуснат, защото е трябвало да поправят последици от немърливостта им. „200 кози стигат“ – отсича Мария. В момента им помага само един пастир, който е извел козите за 7-8 часа на пасището.

Преди козите на „Халалица“ са били предимно от Българска млечна, но стопаните установили, че породата може да е добра за оборно отглеждане, но за пасищно не е подходяща. „Твърде нежни са за паша“ – определя ги Мария. Затова в момента половината са местна порода, другите са Българска млечна. Но и този състав ще се промени, тъй като във фермата вече растат и заякват 10 пръчлета от породите Кафява алпийска и Тогенбургска коза – толкова игриви и любопитни, и непослушни.

На ден козите дават от 1,5 до 3 литра мляко. „Когато сметката покаже, че получаваме средно по 1,8 литра от животно, значи всичко е наред“ – казва Мария. От години във фермата има доилна инсталация с 12 апарата, така че поне трудът от доенето е спестен.

Подготвянето на фуража си е семейна работа. Ненапразно преди да се захване с животновъдство преди 12 години, семейството е търгувало с фуражи.

Козите се бракуват не според възрастта им, а според млякото, което дават. „Имаме една коза на 13 години, която все още е доста млечна. Но общо-взето, когато достигнат 7-8 години, ги подменяме“. Към днешна дата оярилите се вече кози дават на ден общо 140 литра, но в стадото все още има бременни, които тепърва ще раждат. Яретата са към 50. Мария и Георги няма да ги продават за Великден, нито за Гергьовден. Ще ги оставят като ремонтни животни.

Субсидии

„Направихме всичко необходимо за фермата още преди да тръгне Програмата за развитие на селските райони. Не сме взели по нея и 1 лев субсидия. Каквото виждате тук, все със собствени средства сме го създали“ – разказват нито с гордост, нито със съжаление, а просто като факт Мария и Георги.

Отскоро те са излезли от обвързаните плащания на животни под селекционен контрол, заради разтуряне на стадото с Българска млечна. Фермерите обаче със сигурност не съжаляват за по-ниските директни плащания, защото тяхната цел не е субсидията, а отглеждането на здрави и достатъчно млечни животни, които да осигуряват суровина за малката семейна мандра.

В крайна сметка …

Нашата работа е три в едно, казва накратко Мария. Защото двама с Георги са първо, животновъди. Второ, млекопреработватели. И трето – търговци.

Времето все така им стига само за работа, но не и за почивка.

„Отстрани може да изглежда лесно. Но, да ви кажа, малко са тези, които могат да издържат години наред на това темпо“ – вижда Мария. Някои започват да се занимават с животновъдство, но бързо се отказват като виждат, че в това занимание липсва важната фигура на рефер, който да свири за почивка. Но стопаните на „Козеферма Халалица“ са отбор от друга категория.