Искате да прочетете закон от сайта на МЗХГ? О, не си губете времето

Автор: Надя Петрова

Законотворците да прочетат четвъртия Картинката взехме от сайта на Виктория Лазарова

Законотворците да прочетат четвъртия
Картинката взехме от сайта на Виктория Лазарова

Важни ли са законите, наредбите, правилниците и т.н? Колкото и да са тромави и колкото и да не ви се ще – важни са, защото ако не познавате тази част от тях, която ви касае, може да ви се объркат плановете. Какво иска човек от законотворците? Едно е – да създават законите по-мъдро, така че да са солидни и непоклатими за дълъг период. Като се замисля, ще сме доволни дори и на едни пет години.

Министерството, което най-често променя наредбите си, вероятно е земеделското. Едно, защото току си промени политиката, второ – за да запуши пробойните за субсидии, трето – заради променящото се европейско законодателство. Да не говорим колко повратливи са аграрните закони! Само Законът за подпомагане на земеделските производители от обнародването му през 1998 г. досега е претърпял 49 изменения и допълнения. А Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е просто уникум! Публикуван е за пръв път през 1991 г. и досега е променян 67 пъти! Той има 44 члена, но този брой е фалшив. Пример: Чистият член 37 без азбуката отзад, написан някога си през миналия век, е за обезщетения с компенсаторки. Но след него следват 37а, 37б … и така до 37р. Представяте ли си? Този член на преклонна възраст е родил 17 деца и продължава да ги люпи едно след друго! Ами какво ще правят депутатите, когато стигнат до член 37я? Сигурно ще подхванат римските: чл. 37 – I, II …  докато стигнат до 37 ХХХ (ЕксЕксЕкс по депутатски), че и нататък, защото числата са безкрайни, за разлика от азбуката.

Когато в „Държавен вестник“ се публикува наредба или закон, променящи предишни такива, и в новия вариант е записано: „В чл. 2, ал. 2 към последното изречение след точката се поставя запетая и се добавя „първи път““ …, всичко ви става ясно, нали? И продължава да е все така разбираемо до края на обнародваната наредба. Особено на местата, където пише: … по реда на чл. 58, ал.3, т.7 във връзка с чл. 20, ал.5, т.11 и във връзка с чл. Еди кой си на друг закон.

Земеделските закони и наредби стават особено неотразими, когато чрез преходните и заключителни им разпоредби се променят съвсем различни закони. Така например чрез Закона за посевния и посадъчен матерал, върху който президентът неуспешно наложи вето, се промени и Законът за опазване на земеделските земи. Нерде Ямбол, нерде Стамбул! Наскоро пък, в заключителните разпоредби на Наредба 44 за ветеринарно-медицинските изисквания бе пипната и Наредба 3 в частта й за зелените плащания. Ей такива мини цъкат в много нормативи, които в заглавието лъжат, че са за едно, пък вътре, и то някъде назад, изскача зад ъгъла на някой параграф Зоро с маската.

И ако, все пак, се успокоявате, че наложи ли ви се да си направите справка с някой норматив, има къде да го намерите и прочетете, мога да ви уверя, че тънете в илюзия. Внимавайте да не попаднете на вариант, след който има още поне 5 изменения и допълнения. Търсачката на Гугъл е океан, в който плуват само два солидни сала, за които можете да се уловите, преди да се удавите. Но за тях после.

Къде би потърсил достоверна информация за законотворчеството един земеделец? Как къде – в сайта на земеделското министерство, очевидно е. Но не би. Влиза вътре потребителят на закони, и оп, насреща, в колоната вляво вижда в менюто „Нормативни актове“. Точно това му трябва. Но клика и попада на подменюто: Закони, Постановления, Наредби, Правилници, Проекти на нормативни актове.

Отива на „Закони“, а насреща на най-челно място се мъдри Закон за подпомагане на земеделските производители. Би било добре, ако не е вариантът, публикуван в ДВ на 13.02.2015 г.

Отива в „Постановления“ и се връща с 15 години назад.

Мърда в „Наредби“ – последната публикувана е от 2015 г.

Единственият свеж щанд в това меню са проектите на нормативни актове, слава Богу. Но те са проекти и хич не е сигурно, че в окончателната им форма няма да са по-различни.

Съвсем наскоро, преди месец горе-долу, в сайта на МЗХГ се появи и още един неочаквано подъл проблем.  Опитах да копирам текст от една проектонаредба, но като го пейстнах, излязоха маймунки – безсмислени знаци и латински букви. Ей, това да не ви е лично творчество или да е строго секретно, че да не давате да се копира! Не стига, че законодателството е истинска джунгла, в която трябва да сверяваш предишната поправка с последната, за да видиш какво се случва, ами не можеш да събереш на едно място двата текста, за да видиш разликата. След няколко дни – рецидив с друг документ. Същото се повтори и при копиране на част от законопроект, публикуван в сайта на Народното събрание. Не дават да се копира! Защо бе? Обидихме ли ви нещо или какво? После питах един програмист – от най-добрите, и коментарът му беше: „Некадърна работа на програмиста!“ Обясни, че текстовете в сайтовете на МЗХГ и парламента са сканирани преди да ги качат, но не са пригодени да могат да се копират. Което, според него, е от недобре свършена работа на програмистите, които поддържат системата. Блажени са тези, за които това не е проблем. Другите се завръщаме във времената, когато трябваше да ползваме принтера, за да разпечатаме на хартия документите и да можем да си ги осмислим член по член, тоест дърво по дърво – листове хартия. А уж мислим за природата.

Що се отнася до мястото в мрежата, където можете да откриете нормативите в крайния им вариант след поправките до момента, то това, разбира се, е „Държавен вестник“, стига текстовете там да не са от рода на „в чл. 5 се променя запетайката“. Другото място е сайтът lex.bg (пиша го с пълното съзнание, че му правя реклама, но той си е заслужил). Може и да не повярвате, но наскоро като видях, че в ДВ е публикуван един изменен и допълнен закон, и потърсих в lex.bg предишния му вариант, видях, че този сайт за правна консултация вече ги е нанесъл. Беше предиобеда на същия ден, в който ДВ бе публикувал закона. Гледах и не вярвах на очите си! Един сайт, направен по частна инициатива, се оказа по-коректен от цялата държавна структура!

 

 

Leave a Comment