Семейните кравеферми намаляват, 1755 не могат да постигнат изискванията за качество

BASF
Заради усложнената Наредба 26, едва 41 млекопроизводителя са регистрирани за директни продажби. Ниската степен на инвестиционно подпомагане също е пречка, посочват в доклад за млечния сектор от САРА

крави във фермата на Вангел ЛоловМалките кравеферми с 10 до 50 млечни крави са пред реалния риск да преустановят работа. В 1755 стопанства млякото, което се произвежда, е неотговарящо на критериите, по данни на БАБХ през март 2018 г. От тях 50 ферми са прекратили дейността си или са продали животните, а 2 ферми са променили предназначението си. Това е част от информация, залегнала в доклада „Средносрочно развитие на млечния сектор“ (до 2023 г.) на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) към Института по пазарна икономика.

Добре за бизнеса, зле за селските райони

Негативът при тази ситуация е върху бъдещето на селските райони, където блокираната дейност на по-малките животновъдни обекти се отразавя върху заетостта, доходите, състоянието и жизнеността на селските райони, се посочва в доклада. Фамилният тип млечно животновъдство се трансформира в корпоративен. Голяма част от малките (над 10 животни) и средни (над 50 млечни крави) не разполагат с достатъчни земи, което да позволи получаване на допълнителни директни плащания на площ, което е и причина за продължаващите икономически и инвестиционни затруднения, резултиращи в продължаващо съкращение на животните в тези стопанства.

Позитивите са в това, че концентрацията на производството през 2016 г. продължава, което постепенно променя структурата на производство: 73% от кравите се отглеждат в приблизително 3 450 стопанства с над 20 млечни крави. Резултатът е свързнан с повишаване пазарната ориентация, подобряване и модернизиране на начина на отглеждане и оттам повишаване продуктивността, което да доведе до нарастване на ефективността и конкурентоспособността на производството.

Примката на Наредба 26 и слабата държавна помощ

Друг минус в политиката спрямо животновъдите у нас е в критериите, заложени в Наредба 26 за директните продажби. От САРА посочват, че през 2016 година около 48% от млякото остава във фермите за консумация, продажба и преработка. Регистрацията на фермите в БАБХ по Наредба 26 за съжаление се реализира в малък мащаб. Регистрирани за продажба на сурово мляко са 41 ферми, от които 19 продават посредством стационарни или мобилни млекомати (БАБХ, 2017). Съпоставени с 27 674 специализирани млечни ферми в края на 2016 година, броят им е пренебрежимо малък. В Наредба 26 е предвидено обект на директна продажба да е само сурово мляко, отговарящо на хигиенните стандарти, което в някаква степен може да обясни ситуацията на пазара, предвид големия брой ферми сред по-малките стопанства, чието мляко не отговаря. В същото време е важно и е добре, процедурите по Наредба 26 да бъдат по-опростени, защото в момента се наблюдава обратна тенденция, което ще направи самата идея неработеща, обръщат внимание авторите на доклада. За млечното сектор и за икономиката като цяло ще е добре, по-голяма част от млякото да стигне до пазара, да се легализира дейността и да се даде възможност малките и средни стопанства да потърсят алтернативна реализация, което ще е добре и за потребителите, които ще имат достъп до различни продукти.

Приетата от 2015 г от МЗХ схема за държавна помощ – „Помощ за инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за осъществяване на директни продажби на малки количества суровини и храни от селскостопански животни” за 2018 г. е с предвиденисредства от 50 000 лева (ДФЗ, 2018). През 2015 и 2016 години по нея са реализирани 9 проекта, субсидията по тях възлиза на 70,2 хил. лева. За да има осезаем ефект върху пазара би следвало да се предвидят повече средства по тази програма, съветват авторите. Занапред трябва да се върви не към увеличаване на бюрократичните изисквания и оскъпяване излишно дейността на онези ферми, които искат да работят по Наредба 26. Увеличаване на изискванията и засилване на контрола трябва да бъде постепенен, съобразен с подобряване на условията и на възможностите в самите стопанства, участващи по тази алтернативна пазарна форма.

По-високи обвързани плащания за селекция, но развъдната дейност куца

Според предварителните данни за 2017 г. и през тази година продължава процеса на преструктуриране на говедовъдните стопанства в България. Той се изразява в намаление на млечните крави с 19,3 хил. броя в сравнение с 2016 г. В ЕС-28 е също е регистрирано намаление – с 225 хиляди броя.

През месец декември, 2017 г. бяха преведени средства по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави и овце под селекционен контрол, припомня докладът. Значително бе увеличен бюджета от 22,9 мил. лв. на 36,7 мил. лв. по Схемата за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол(ЕЖСК-мляко) и от 12,8 мил. лв. на 22 мил. лв. по схемата за Овце майки и/или кози майки под селекционен контрол ДПЖСК. Оттам и плащането за крава под селекционен контрол се увеличи от 272 лева на 596,25 лева за първите 250 животни и по 477 лева за тези над тази граница. Плащането на овца се увеличи от 46 на 80 лева на животно за първите 300 и на 64 лева за тези след 300-та (ДФЗ, 2017). Но през 2017 г. бяха намалени средствата за обвързана подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) от 46,7 мил. лв. на 22,77 мил. лв., като ставката съответно намалява от 272 на 254 лв. на допустимо за подпомагане животно. Т.е. държавата използвайки подкрепата, се опитва да стимулира стопаните да включат животните в програми под селекционен контрол. Тези действия обаче са много откъслечни, отбелязват от САРА. В развъдната дейност в страната има големи слабости от всякакво естество, което води по-скоро до ефекти върху преразпределението на субсидиите, но недостатъчно влияние върху селекционната дейност, която има основна цел да увеличи продуктивността на животните.

Анализите на CAPA за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали Брутна селскостопанска продукция с 14% по-ниска от настоящата. Млечният сектор осигурява около 10% от брутната продукция и получава около 13% от директните плащания. 33,3 мил. са платени на говедовъдите, останалите 3,684 мил. лв. са платени по Схемата за обвързано подпомагане на биволи.

Млечното стадо намалява и ще намалява

Млечното стадо в България продължава да намалява, като броят на кравите през 2018 г. се очаква да остане на нива около 255 хил. броя. Въпреки стабилизиране цените на млякото през 2017 г., броят на млечните крави намалява, като основната причина е настоящата нерентабилност на малките и средни стопанства с до 100-150 животни, които не успяват да увеличат продуктивността си, за да увеличат приходите и да намалят разходите, за да съхранят доходността си. Авторите на доклада очакват спада при млечното стадо да продължи с по-бавен темп и към 2022 г. млечните крави да са малко над 240 000 глави. Това развитие ще окаже влияние и на общия брой на говедата, които се очаква да намалеят до 500 хил. глави.

Този сценарий е базов и с най-голяма вероятност, като сред най-песимистичните сценарии, броят на млечните крави в следващите 5 години може да намалее до около 220 хил.животни и то при липса на сериозни изменения на икономическата и регулаторна обстановка. Този сценарий се оценява с вероятност от 11%, което показва, че броят на животните ще продължи да намалява, но няма значителен риск от драстично свиване на млечното говедовъдство.

Ръст на отчетеното произведено мляко

Отчита се нарастване на изкупеното от преработвателите мляко в България с 11,8% през 2017 г., с което сме водещи в ЕС. Страните в ЕС, в които има значително увеличение на изкупените количества са и Кипър (+9,5%), Ирландия (+9,2%), Румъния (+7,9%), Полша (+4,6%), но България и Румъния са държавите, при които има намаление на млечното стадо и увеличение на изкупените количества мляко. Постигнатите равнища при изкупуване на сурово краве мляко от преработвателите през 2017 около 560 хил.т. ще се задържат и през следващите години. Причините за това са в големите трудности, които преобладаващата част от стопанствата в страната продължават да изпитват да отговорят на изискванията за качество на млякото, особено в диапазона между 10 и 100-150 крави. В същото време, продуктивността в млечното животновъдство се предвижда да се подобрява и да се повиши с около 10% в следващите 5 години, но въпреки това общото количество краве мляко трудна ще надвиши 1,1 млн.т. Трябва да се спомене, че при едни от най-оптимистичните сценарии, предаденото и изкупено от мандрите мляко в страната в следващите години може да се повиши до около 600 хил.т. (с вероятност 6%), което показва, че резервите за по-осезаемо увеличение на доставеното до мандрите мляко са лимитирани.

Българските цени на млякото по-ниски от европейските. Има защо

През изминалата година има значимо възстановяване на изкупните цени на суровото краве мляко, повлияни от развитието на пазара в ЕС. Сравнението на цените на новите страни членки (ЕС13) с предходната година, усреднени за шест месечен период (април-септември) 2017 към 2016, показва, че България е сред страните при които възстановяването на цените е по-слабо (средно 16%), докато за значителен брой страни е в интервала 25-60 %. Проблем за българския млечен пазар остава липсата на категоризация на кравето мляко според качеството (разбирано като съдържание на млечни мазнини и протеини), в старите страни членки има приети две или три качества. В България цените се определят според това дали млякото отговаря или не отговаря на стандартите за качество на ЕС и според търсенето от преработвателите в областта, където се произвежда. В статия на сравняваща млечните ферми в Ирландия и Румъния (според САРА сравнението е релевантно и за България), се посочва, че почти цялото мляко в Ирландия се изкупува и преработва в мандрите, докато в Румъния се преработва само около 20% (Meikle, 2018). Причина за това, освен малкия среден размер на фермите в нашата съседка и оттам значителните разходи за изкупуване и транспорт на суровото мляко е, че ирландските преработватели в голямата си част са собственост на фермерски кооперативи. Ирландските фермери имат увереност да инвестират и да се разширяват, знаейки че произведеното мляко ще бъде изкупено и то на цени с минимална асиметрия между цените по-нагоре по веригата. Именно моделът, съществуващ у нас, на разпокъсани и отделени от преработката стопанства се превръща в основен „препъни камък” пред успешното развитие на млечното производство. Ценовият анализ на САРА показва, че българската изкупна цена на млякото е свързана с тази в другите страни, със степен на детерминираност 0,62 (с германската цена на суровото млякото), като за сравнение например при зърнените култури, коефициента на детерминация е по-висок, около 0,7.

Асиметрия между цените на сиренето и суровото мляко

Съществува значителна асиметрия между цената на суровото мляко и на преработените млечни продукти (краве кашкавал), измерена на -0,92. Това означава, че цената на млякото и на млечните продукти вървят асиметрично, като цените на млечните продукти растат в много по-бърза степен и сила, отколкото цените на суровото мляко. Именно тази асиметрия се превръща в основна опасност пред млечните стопанства.

От САРА очакват средните изкупни цени на суровото краве мляко за 2018 г. да са в интервала около 0,58 -0,60 лв./л, докато през 2017 г. те са били на нива от 0,59 лв./л. С оглед на икономическата среда и пазарите в момента, на ниски цени на фуражите, на възстановяващо се предлагане и на силно световно потребителско търсене заради икономическия подем, се очаква цените в следващите години да се задържат на тези нива.

Много мандри, малко продукция

Според данни на Агростатистика към МЗХГ, броят на млекопреработвателите предприятия се запазва почти непроменен през 2016 година (213 броя), но се увеличават дружествата, регистрирани по търговския закон (172), за сметка на едноличните търговци и други. Търговските дружества преработват основната част от изкупеното мляко (95%), т.е. всяко от предприятията преработва средно 2,8 хил.т. българско краве мляко на година. Това обуславя по-високите разходи за преработка при повечето млекопреработватели, тъй като при тези обеми те работят с по-ниско натоварване или сезонно. За сравнение, 2 от най-големите млечни кооперативи в Европа – Arla и FrieslandCampina, годишно преработват по около 13 млн.т. сурово мляко.

Leave a Comment


3 − = едно