Болести и неприятели по овощни и лозя през април

BASF

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: – „зелен бутон” – „розов бутон” – „цъфтеж”-„формиране на завръз”

Листозавивачки и пъпкозавивачки /сем. Tortricidae / Начало на вредна дейност на листозавивачки и листогризещи гъсеници е установено в Пазарджик и Пловдив в периода 15-28 март. Вредят младите гъсенички, които повреждат плодните и листните пъпки, като се вгризват в тях и се хранят с вътрешността им. След разлистването повреждат връхните листа, като ги завиват, оплитат ги с паяжина и се хранят между тях. Често към листата се прилепват и завръзите, по които гъсениците правят нагризвания. Химично третиране се провежда във фенофаза „бутонизация”, при достигане на праг на икономическа вредност: – ябълки – 8-10 броя гъсеници/ 10 розетки; – круши – 8-10 броя гъсеници/100 бутона, 5% повредени бутона или 6-8% повредини розетки; – сливи – 8 броя гъсеници на 100 розетки.

ябълков плодов червейЯбълков плодов червей /Laspeyresia pomonella =Cydia pomonella/ Да се проследи летежът на пеперудите от първо поколение – ориентировъчно в края на цъфтежа на ябълката. Женските снасят яйцата си поединично, предимно по горната страна на листата, по кората на торбестите клонки и върху плодчетата. Химично третиране се извършва при масов летеж и първи снесени яйца. Праг на икономическа вредност (ПИВ) за първо поколение е 3-5 бр. пеперуди /уловка /седмица.

Ябълкова плодова оса /Hoplocampa testudinea/ Летежът на възрастните започва непосредствено преди цъфтежа на ябълката. Вредят лъжегъсениците, които след излюпването си се вгризват под обвивката на оформените плодчета и ги минират дъговидно. Повредените плодчета окапват, а при разрязване издават неприятна миризма на растителна дървеница. Химичният контрол срещу възвастните се провежда във фенофаза „бутонизация” до „начало на цъфтеж” при ПИВ – 2-3 бр. възрастни/100 стръскани клона и срещу ларвите във фенофаза „формиране на завърза” при ПИВ – 2-3% повредени зъвръзи.

Ябълков цветопробивач /Antonomus pomorum/ Поява на презимувалите възрастни индивиди е констатирана в периода 12-25 март в областите Пазарджик, Пловдив и Кюстендил. Вреда нанасят възрастните и ларвите. Възрастните се хранят с плодните и листните пъпки, и с бутоните на ябълката. Ларвите се хранят с плодника и тичинките, като изгризва и основата на венчелистчетата. Повредените цветни бутони не се разтварят, покафеняват и изсъхват. Химичният контрол е насочен срещу възрастното преди яйцеснасяне до фенофаза „бутонизация”, при плътност над ПИВ-4-6 бр. / 100 стръскани клона.

ябълков златист хоботникЯбълков златист хоботник /Rhynchites bacchus/ През април се появяват бръмбарите. Те се хранят с листните, цветните или смесените пъпки, като изгризват в тях кръгли отвори. По време на цъфтежа, бръмбарите нагризват листата и цветните дръжки, а след образуване на завръзите надупчват и тях. Повредените плодчета изостават в развитието си, деформират се, загниват и окапват. Контролът във фенофаза „образуване на завръз”е насочен срещу възрастните при достигнат ПИВ- 10-15 бр. / 100 стръсквания.

Обикновена крушова листна бълха /Cacopsylla pyri/ През месец февруари е отчетено активизиране и поява на презимувалите възрастни в областите Пазарджик и Пловдив. Начало на яйцеснасяне е установено в периода 29 февруари – 02 март, а начало на излюпване на снесените яйца е констатирано в периода 28-30 март. Повредите от възрастните и ларвите на крушовата листна бълха водят до отслабване и недоразвитие на пъпките, преждевременно окапване на листата и плодовете. Освен преките повреди, които причинява на дърветата, като смуче сок от всичките им части, предизвиква и неблагоприятни промени в обменните процеси. Най-силно е отрицателното й въздействие върху дърветата, вследствие пренасянето на фитоплазма, запушваща проводящите съдове. Химично третиране във фенофаза „бутонизация”се провежда срещу възрастни и ларви, при достигане на ПИВ- 2 -3% заселени розетки.

Кръгломиниращ молец /Cemiostoma scitella/ = /Leucoptera malifoliella/ Летежът на пеперудите съвпада с началото на цъфтежа на ябълките. Вредят гъсеничките, които след излюпване се вгризват в паренхима на листата, непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като светлокафява точка от горната страна на листа. С развитието на гъсеницата мината се разширява и се получават кафяви, концентрични кръгли петна. Напълно развитите гъсенички прогризват кръгъл отвор от долната страна на листа, спускат се по копринена нишка и какавидират. Химичният контрол се провежда във фенофаза „формиране на завърза” – „нарастване на плодовете” и е най- ефикасен при почервеняване на яйцата и начало на излюпване на гъсениците – ПИВ:– 2-3 броя яйца и мини на лист.

мъхнат бръмбарМъхнат бръмбар /Еpicometis hirta/ Напада всички овощни дървета и храсти. Вреди възрастното, по време на цъфтеж, като унищожава напълно цветовете – венчелистчета, тичинките, плодниците. Химичният контрол срещу махнатият бръмбар се затруднява от устойчивостта му на повечето инсектициди. Химичното третиране се провежда във фенофаза „бутонизация ”при ПИВ-5-7 бр.100 розетки.

Листни въшки сем. Aphididae Листните въшки са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите и листата. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. Химичен контрол във фенофаза „разпукване на пъпки” – „розов бутон” се провежда при ПИВ 10-15 бр. индивиди от Aphis spp./100 пъпки или 10 % нападнати розетки.

Струпясване по ябълка и круша /Venturia inaequalis/;/Venturia pirina/ Патогенът зимува в окапалите листа и атакува листата още след разпукването на пъпките. Първичните заразявания се осъществят от аскоспори, като се появяват закръглени хлоротични (мазни) петна по младите листа, които по-късно се покриват със зеленосив налеп. Аскоспорите не узряват едновременно и затова заразявания могат да стават в продължение на 7-9 седмици. Степента на нападение е в пряка зависимост от агрометеорологичните условия. С цел ограничаване първичните инфекции от аскоспори е необходимо да се извърши едно, а при нужда и второ предцъфтежно пръскане. С повишаване на температурите през месец април и бързото преминаване от една критична за културите фенофаза в друга се налага следцъфтежните третирания да се извършат в интервал от 8-10 дни. За предпазване от проява на резистентност е задължително да се редуват продукти с различни активни бази и механизъм на действие.

Брашнеста мана при ябълкитеБрашнеста мана по ябълката /Podosphaera leucotricha/ Брашнестата мана се среща под две форми – системна и локална. Системната форма се развива рано през пролетта от заразени пъпки през миналата година. Мицелът на гъбата обхваща изцяло новообразуваните леторасти и листа. Заразените листа са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи. Те са покрити с фин бял налеп. Начало на поява на системна форма на болестта по ябълката е установено на 28 март в област Пловдив. За предпазване от локалната форма и многократни заразявания през вегетацията е необходимо редовно пръскане на дърветата. Третиранията срещу брашнестата мана да се извеждат едновременно със струпясването, тъй като самостоятелен контрол срещу патогена не е изгоден.

Загиване на завръзите на дюлята /Monilinia cydoniae/ Болестта напада листата, леторастите, цвета и плода. При влажно време по горната страна на петната се появява светъл плесенов налеп, издаващ приятна бадемова миризма. От листата паразитът колонизира върховете на летораслите и цветните пъпки, които некротират. След прецъфтяването нападнатите завръзи не се развиват и заедно с прилежащите един-два листа изсъхват. При силна проява болеста може да причини безплодие на дърветата. Благоприятни условия за развитието на патогена се създават при хладно и дъждовно време, в ранните фази от развитието на дюлята. При наличие на условия за развитие на болеста, третиране се провежда във фенофаза „розов бутон” и непосредствено след прецъфтяването.

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: „разпукване на цветни пъпките“ – „цъфтеж” – „формиране на завърз“

Черна сливова плодова осаЧерна сливова плодова оса /Hoplocampa minuta/ При сливовите насаждения, начало на летеж на осата е установено в област Пловдив и Стара Загора. Вредят лъжегъсеничките, които след излюпването си се вгризват в оформените завръзи като се хранят с вътрешността им и ги изпълват с черна съждива материя. Една лъжегъсеница поврежда до 5 плодчета, за да завърши развитието си. Нападнатите плодчета окапват преждевременно заедно с дръжката. Третиране до фенофаза „начало на цъфтеж” се извършва срещу възрастните при ПИВ- 2-3 бр./10 стръскани клона. След цъфтежа във фенофаза „формиране на завръза” се извършва пръскане срещу лъжегъсениците на осата при ПИВ – 2-5% повредени завръза. При силно нападение може да се проведе и следващо пръскане, когато първите повредени плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод.

Сливов плодов червей Laspeyresia funebranа = Grapholita (Aspila) funebrana и Източен плодов червей (Grapholitha molesta)  Да се проследи летежът на пеперудите от първо поколение на неприятелите – ориентировъчно началото на летежа е през първата половина на месец април. Химично третиране се извършва срещу възрастните преди яйцеснасяне при ПИВ за първо поколение–10-15 бр. пеперуди/уловка/седмица.

Вишнев (черешов) хоботник /Rhynchites auratus/ Начало на поява на възрастните на неприятеля е установена в област Стара Загора на 26 март. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите. Вредят възрастните като нагризват пъпките, цветовете, листата, младите завръзи, а по-късно и плодчетата, по които правят дълбоки кръгли ямички. Третиране се провежда се срещу възрастните след цъфтежа. Вредителят се установява сутрин рано чрез стръскване при ПИВ – 3 бр. /10 клонки.

сачмянкаСачмянки род. Stigmina, Pseudomonas, Xanthomonas Разсейването на спорите се осъществява посредством дъжд, вятър или насекоми. Продължителни дъждовни периоди през пролетта могат да провокират значителна вълна на заразяване. Сачмянката напада всички нарастващи зелени части – листа, леторасти и плодове. По нападнатите части се развиват дребни, закръглени, червеникави петна, които в средата некротират. Предцъфтежно пръскане да се проведе във фенофаза „цветен бутон“. След цъфтежа да се проведат 2-3 превантивни пръскания през интервал от 7 дни.

Ранно кафяво гниене /Monilinia laxa/ Валежите по време на цъфтежа на костилковите видове предизвикават силно проявление на болестта. Първите симптоми се наблюдават по цветовете и венчелистчетата, които некротират и изсъхват– форма „опожаряване”. Заразата от цвета преминава по дръжката в носещата плодна клонка и летораст, които също изсъхват. Пръсканията се провеждат по следната схема: І-во пръскане във фенофаза „цветен бутон”; ІІ-ро пръскане преди фенофаза „начало на цъфтеж”; ІІІ-то пръскане във фенофаза „опадване на венчелистчетата”; ІV-то пръскане – десет дни след третото.

Цилиндроспороза /бяла ръжда по череши и  вишни /Blumeriella jaapii/Бяла ръжда (Цилиндроспориоза) по череша и вишна /Blumeriella jappii/ Гъбата презимува в окапалите листа, където през пролетта се образуват аскоспори и конидии. Първите инфекции се извършват при влажно, дъждовно и умерено топло време и съвпадат с появатана първите листа. По заразените листа се появяват множество дребни пурпурни точки, които по-късно покафеняват и прегарят. През вегетацията І-то пръскане се прави непосредствено след прецъфтяването, а ІІ-то и ІІІ-то през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.

Брашнеста мана по прасковата/Sphaerotheca pannosa/ Патогенът се развива както при влажно, така и при сухо време, но честите и обилни превалявания значително подтискат развитието на болестта. Тъканите на растението се засягат, докато са още нежни. Пръскания се провеждат при откриване на първи петна по листата.

ЛОЗЯ

Фенофаза: „набъбване на пъпките” до поява на „първи реси”

Шарен гроздов молец /Lobesia botrana/ През месец април започва летежът на пеперудите от презимувалото поколение и начало на яйцеснасяне. В зависимост от температурите яйцата се излюпват след 4-10 дни. Вредят гъсениците, които изгризват цветните бутони и ги оплитат с копринени нишки. По тези нишки лесно се установява повредата още в началото на вредната дейност. Гъсениците от първо поколение често нагризват и разклоненията на ресата и по този начин предизвикват загиване на много повече цветни бутони, отколкото са в състояние пряко да повредят. Да се третира при ПИВ за десертни сортове 4-6 гъсеници на 100 реси , а за винени сортове 6-8 гъсеници на 100 реси.

мана по лозатаМана по лозата /Plasmopara viticola/ Причинителят зимува в окапалите листа на лозата и за развитието си изисква висока влажност, температура и зелени тъкани. Маната напада листата, дръжките, чепките, леторастите и младия завръз. По листата се образуват два вида петна – хлоротични и мозаечни. Хлоротични петна се появяват по нарастващите листа. Те са бледозелени, закръглени, разширяващи се и се наричат мазни петна. От начало са малки, по-късно се разширяват и придобиват жълтеникав цвят. При влажни условия от долната им страна се образува белезникав налеп – летните спори на гъбата. При застаряване на листата петната се оцветяват в жълтокафяво и изсъхват. Мозаечни петна се образуват по листа, завършили растежа си. Те са ограничени от жилките. Петната са дребни и многоъгълни. От долната страна се формират зимните спори на гъбата. Когато петната обхванат цялата листна петура, тя изсъхва. По ресите и чепките се образуват хлоротични, разрастващи се петна, по които при влажност над 75% се образува бял налеп. По-късно петната покафеняват и предизвикват изсъхване на заразените части. Първото пръскане се провежда след установяване на първите мазни петна по листата. Интервалът на пръсканията е 7 дни при използване на контакти фунгициди и 14 дни при използване на контактно – системни. При хладно време и чести превалявания през периода на цъфтеж пръсканията могат да се провеждат и през по-кратки периоди.

Оидиум, Uncinula necatorБрашнеста мана /Oidium tuckeri/ Гъбата зимува като мицел между люспите на пъпките и по леторастите. Напролет заразяването става много рано и болестта се развива системно със самите леторасти. Брашнестата мана се развива през цялата вегетация, като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и ягорида. По листата се образуват жълтозелени петна със сиво-бял налеп, предимно от горната страна. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават по лозите. Най-типични обаче са симптомите по гроздето, от цъфтежа до прошарването на зърната. По нападнатите зърна се образуват малки петна, покрити първоначално с бял налеп. При силно нападение след прецъфтяването, цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесенов налеп и издават миризма на развалена риба. Критичен период за нападение на лозата от брашнеста мана е от фенофаза „цъфтеж” до фенофаза „прошарване на зърното”. Първото предпазно пръскане да се проведе при дължина на леторастите 10- 15 см. При чувствителни сортове и в масиви със силно нападение от миналата година, третирането да се извърши при дължина на леторастите 6-8 см. Следващите третирания да се провеждат през 8-10 дни в зависимост от климатичните условия, чувствителността на сорта, степента на нападение и начина на действие на ползвания фунгицид, комбинирани с тези за маната. За да се намали риска за създаване на устойчивост да се ползват продукти за растителна защита с различен механизъм на действие, при максимум три приложения на един и същ фунгицид за един вегетационен период.

екскориоза, фомопсисЕкскориоза по лоза /Phomopsis viticola/ При хладна и влажна пролет болестта се развива силно. Гъбата зимува като мицел и пикнидии в кората. Оптималната температура за заразяване е 23°С и е необходима сравнително висока влажност на въздуха. Основните симптоми се откриват по най-долните междувъзлия на леторастите като тъмнокафяви до черни некротични петна с удължена форма. Впоследствие кората в местата на петната се напуква и разкъсва. Това прави леторастите крехки и те лесно се чупят. Растежът на леторастите може да бъде затормозен, когато са развити от заразени пъпки. По узрелите леторасти освен напетняване в резултат на заразяване по време на вегетацията може да се наблюдава избледняване и побеляване на кората най-често с локален характер. През зимата по повърхността на заразените леторасти се появяват пикнидии, които могат да бъдат толкова многобройни, че да повдигат епидермиса. Третиране с фунгицид се провежда, ако са открити лози със симптоми в предходната година и ако по време на развитието на пъпките на лозите през пролетта има чести валежи от дъжд. Необходими са две самостоятелни третирания в началото на вегетацията, (когато около 40% от пъпките разположени в основата на леторастите са във фенофаза „пеперуда”), особено ако температурите са по-ниски. Следващите третирания съвпадат с третиранията срещу мана и оидиум по лозата.

Leave a Comment


9 − = осем