Тодор Ванев – животновъдът, който увеличи 50 пъти наследството си

BASF
Той е от малкото фермери, направили собствени мандри, за да се застраховат от българската непредвидимост
Тодор Ванев получи две отличия за юниците на последното изложение

Тодор Ванев получи две отличия за юниците на последното изложение

На 28 април 2018 г. Тодор Ванев от село Стряма, община Раковски победи два пъти конкуренцията в конкурса за най-добри юници при черно-шарената и червено-шарената порода Холщайн. Състезанието бе в рамките на 14-то изложение по животновъдство, което се проведе край Сливен. За всеки, който разбира от животни, бе ясно, че юниците на Ванев нямат съперници – гърбовете им бяха прави, коремите стегнати, краката пъргави, копитата здрави, нравът спокоен.

На въпроса как отглежда кравите, така че да изглеждат като от реклама, Тодор отговори чистосърдечно и просто: „Обичам животните“.

Младият мъж, който е към средата на трийсетте, разказа, че е животновъд вече 16 години. Запалил се от дядо си, който имал четири крави. Това наследство Тодор Ванев увеличил до 200 животни, кажи-речи като в приказката за малкия Рокфелер и ябълката, която излъскал и продал, а после купил още три ябълки, които излъскал и пласирал т.н. Истината е, че всичко, което е направил Ванев до момента, е след внимателно обмисляне. Той е от малкото животновъди, които са създали собствена мандра.

Ванев отглежда преобладаващо Червено-шарени крави, а в стадото му има също така Черно-шарени и Джърсей. Рекордът от животно е 10,5 тона годишен млеконадой. Но животновъдът не се увлича по състезания от типа на: Дай да покажа, че можа да стигна най-надалеч. „Не се стремя към рекорди. Гледам кравите да имат дълголетен живот и да дават повече поколения“, е разумното му поведение.

„Отглеждам животните свободно боксово, но също така имаме и пасище към 300 дка точно пред фермата. На него изкарвам само тези, които не се доят, и телетата. Дойните крави в лактация са само на ясла и на дажба в храненето“ – разказва Тодор. Във фермата се трудят десет работника.

Капацитет на мандрата е тон сурово мляко на ден, от което технолог с двама работници правят сирене, кашкавал и кисело мляко. Млекоматите с прясно мляко на ферма Ваневи вече имат солидна история в Стряма, Раковски и в Пловдив. Млечните продукти, без съмнение произведени напълно от мляко, също са си намерили стабилен пазар и верни потребители, предимно в Пловдив най-големия близък пазар. „Вече 5 години сме на щандовете, стоката сама си проби път, защото освен че е напълно оригинална, е и с добро качество. Нали това е целта – хората да се хранят с чисти фермерски продукти“ – попита Ванев.

На въпроса кое е по-доходно – животновъдството или преработката, победителят в конкурса се замисли. „Трудно ми е да отговоря, защото и в двете съм. Но, като че ли да си млекопреработвател е по-доходоносно и малко по-леко.“

Ванев с черно-шарената победителка

Ванев с черно-шарената победителка

„Да ви кажа истината“ – продължи Тодор Ванев. – „Аз съм животновъд и исках да остана само такъв. Обичам животните и особено кравите. Принудих се да направя мандра. Не съм искал да се занимавам с това, защото то е друг анжажимент. Трябваше да вложа допълнителни средства. Там изискванията са различни, нужно е и да си и търговец, а и документалната работа е огромна. Но самата ситуация в България ме накара да създам мандрата, за да бъда мъничко, малко по-сигурен в бъдещето. От преработката не остават много пари, нищо, че правя продуктите със собствено фермерско мляко. Преработката е свързана с много други разходи, защото тук вече става дума за готова храна, което не е шега работа“ – продължи животновъдът. Той би искал да се въведе и у нас проследяемост на хранителните продукти и по-специално на млечните, за да е запознат потребителят сиренето от какво мляко е направено, животните, които са го дали, дали са били здрави, с какво са хранени, унгарско сено ли са имали в яслата или българско и т.н. Макар че, добавя Ванев, и тук сигурно могат да се подменят и пренапишат документите, и клиентите да бъдат излъгани.

До момента Тодор Ванев не е получил финансиране по Програмата за развитие на селските райони нито за фермата, нито за мандрата. Но и без инвестиционна помощ, той не спира да чертае следващите години.

„Искам да построя друга, по-модерна ферма, защото животните ги имам, селекцията ми е на ниво, докарал съм храненето горе-долу да е както трябва. Сега остава да направя нова ферма. Ще я построя на друго място, защото е неизбежно. Но няма да е тази година. Ще мисля за проект в новия програмен период и може би ще кандидатствам за финансиране. Сега не мога да да строя, защото трябва да се изплащат много други неща. С животновъдството е така – всичко е на кредити. Едни връщаш – други теглиш, и така.“

Запитан какво би препоръчал на земеделския министър, Тодор Ванев се замисли и отговори: „Засега е добре, но трябва да се изравнят европейските субсидии. Ще е тежко в сектора, ако не стане. Надявам се да има помощи, защото без тях няма как.“

„Моята ферма не е голяма. И тя е в риск да фалира. Никой няма гаранция, че това ще го подмине. Всичко зависи от пазара, от цената на млякото и много други фактори. Животновъдството е сложна работа“ – обобщи победителят.

 

Leave a Comment


пет − 4 =