Асоциацията на собствениците на земи опроверга НСИ: Нивите са поскъпнали само с 4%

Раздробеността на земята прави българското земеделие неконкурентно

„Ако преди години фондовете за земеделска земя бяха определящи на пазара, то сега основните действащи лица са фермерите и всички те оценяват необходимостта от окрупняване на парцелите“. Това заявява председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков пред Синор.БГ. Тези дни асоциацията проведе семинар във Велинград.

Стайков смята, че пазарните тенденции са за плавен и постепенен ръст, като пазарът става все по-претенциозен.

„Високите цени се предлагат само за окрупнени имоти с добри показатели за качествата на почвата, близки до пътна или напоителна инфраструктура, и този процес ще продължи да се развива“, посочи още експертът.

Анализът на асоциацията за ценовите нива през миналата година се разминават съществено от тези на Националния статистически институт (НСИ). През миналата седмица от НСИ обявиха, че само за година цената на земеделската земя се е повишила с 14,6% (2017 г. спрямо 2016-а). БАСЗЗ следи реалните сделки със земеделска земя, докато в официалната статистика влизат и покупки на терени в близост до пътища и магистрали, които впоследствие се превръщат в паркинги или мотели и не се използват за земеделие, е обяснението на асоциацията.

Данните на БАСЗЗ сочат едва 4% ръст на средните цени на земята през 2017 г. Според експертите от БАСЗЗ, и през следващите години не се очаква сериозен ръст на пазара, като средногодишно цените ще се увеличават с около 4 на сто.

Според Стайков икономическата среда би се променила коренно, ако се въведе държавна политика по отношение на комасацията, но това би станало само с изработване на юридически перфектен Кодекс на земята.

На този етап окрупняване по ползване има само в Добруджа, затова е важно да се прокарат насърчения за реализиране на комасационни проекти в по-малките населени места, където наред с икономическите трябва да се прилагат и социални мерки.

Двайсет години след реституцията пазарът на земя остава зависим от раздробеността на земята заради липсата на реформа с комасирането на селскостопански имоти, която би дала тласък за ефективното производство.

Тази необходимост нараства с голяма сила сега, когато европейските държави са изправени пред бъдещото прекрояване на политиките в сектора след излизането на Великобритания от Общността и след значителното намаляване на субсидиите за селскостопанската и кохезионна политика, според Анатоли Георгиев, зам.-председател на БАСЗЗ.

Огромните разлики в стандарта на земеделието в България и останалите държави членки от Европейския съюз се дължат именно на неефективността на малките стопанства, което от своя страна пък повлича огромен социален проблем в селата, казва и Галина Пейчева. Освен зам.-председател на БАСЗЗ, тя е и земеделски производител с почти хиляда декара земеделска земя.

С цел да преодолеят основните негативи за бизнеса си, от българската асоциация на собствениците на земя са започнали тясно сътрудничество с колегите от Европейския съюз, които пряко следят преговорите за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Като членове на европейската организация на асоциациите на земеделска земя ръководството на БАСЗЗ възнамерява да засили партньорството си в ЕС, прилагайки новите финансови инструменти като безлихвено кредитиране и гаранционни схеми, с които би могло да се реализират и проекти в областта на комасацията.