Индъстри уоч отчете оздравителна годишна инфлация от над 2%

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г., съобщава в доклада си „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ за първо тримесечие на 2018 г. Индъстри уоч.

Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи по-висока цена заради поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата.

Други акценти в доклада за първото тримесечие на 2018:

• Финансовото богатство на домакинствата се увеличава с 6.1 млрд. лева през 2017 г. – най-много от 2007 г. година насам, като достига 77.2 млрд. лева в края на изминалата година. Двигателите на растежа на богатството са разнопосочни. Ръстът на заетостта (с 4.4% средногодишно) и на средната заплата (с 10%) създава 5.1 млрд. лева допълнителен доход за заетите българи през 2017 г. Все повече българи намират реализация на европейския трудов пазар. По този начин емигрантските пари възлизат на 1 млрд. 953 млн. евро през изминалата година, нараствайки с 30% за година. Лихвите по депозитите вече не са значим източник на финансово богатство, добавяйки 183 млн. лева към годишните домакински бюджети.
• Нагласите сред българските потребители са преобладаващо оптимистични и това намира израз в реализираните разходи, както за краткорайни, така и за дълготрайни стоки. Българите изглеждат и по-склонни да търсят заемно финансиране за своите покупки. Около една четвърт (24.3%) от допълнителното потребление през изминалата година е финансирано чрез потребителски заем. Все още обаче кредитната експанзия изглежда умерена в исторически контекст. За сравнение, през 2008 г. половината увеличение на потреблението на гражданите беше финансирано с новополучен потребителски кредит.
• Жилищното богатство се увеличава с 8.1 млрд. евро през 2017 г., основно заради отчетеното повишение на цените на апартаментите в страната. Цените на жилищата в страната се увеличават общо с 8.2% през 2017 г., или ръст вече четвърта поредна година. Според темпа на увеличение на цените през 2017 г. България изостава в ЕС единствено от Ирландия, Португалия, Словения, Холандия и Чехия, но е значително пред Румъния.
• Жилищните цени се покачват в 24 от 28 области през 2017 г. според данните на НСИ и Industry Watch. Столицата вече концентрира 36.5% от жилищното богатство на българските граждани, докато малко над една десета се формира от жилищата в област Варна. В областите Пловдив и Бургас е разположено около 9% от „реалното“ богатство на населението. Между 2 и 3% от жилищното богатство на българските граждани се намира в областите Русе, Благоевград, Велико Търново, Хасково и Плевен. В 18-те области с най-ниска стойност на имотите е концентрирано 18.2% от жилищното богатство, или два пъти по-малко от столицата София.