Какво предлага ЕК за земеделието в 2021-2027 г.

BASF
Реалното намаление може да достигне до 11% за директните плащания и 26 на сто за Втория стълб

Коментар на ИнтелиАгро (публикуван с незначителни съкращения)

земя, подготвено полеСлед като се отказа от по-сериозна реформа на най-старата и противоречива политика – селскостопанската, Европейската Комисия предложи (на 2 май) очакваното намаление на бюджета ѝ. Според документа, средствата за ОСП през следващия седемгодишен период ще бъдат  EUR 365 млрд., които ще бъдат разпределени между двата добре познати стълба – Първи (директни плащания и пазарна подкрепа) и Втори (развитие на селските райони). За последния Комисията предлага да се увеличи делът на националното съфинансиране. В документа още се казва, че се предлага въвеждането на нов модел, при който политиката да бъде ориентирана повече към постигането на резултати, кореспондиращи с целите на Общността, но с повече свобода за прилагане на национално ниво (как точно ще става това засега остава загадка).

Директните плащания ще останат основна част от политиката, но ще бъдат по-добре насочени и рационализирани, според документа на Комисията. Ще се въведе задължителен таван или задължително намаляващо плащане с увеличаване размера на стопанството. Повече средства ще бъдат насочени към малките и средни ферми. Нивата на преки плащания на хектар между държавите-членки ще продължат да се сближават със средните за ЕС (което не означава, че ще се изравнят – бел. авт.).

Новата политика ще изисква по-голяма амбиция в областта на околната среда и климата чрез засилване на условията за получаване на директни плащания в съответствие с политиките в областта на околната среда, обособяване на значителна част от финансирането за развитие на селските райони за действия, благоприятни за климата и околната среда, и въвеждане на доброволни еко-схеми в бюджета за директни плащания в рамките на базирана на постижения стратегическа рамка.

До тук с общите приказки на Комисията. Сега да видим какво е финансовото измерение на така направените промени.

Големият губещ – селските райони

В документа на ЕК се твърди, че бюджетът на Общата селскостопанска политика се намалява с 5%. В номинално изражение това е горе-долу така – EUR 365 млрд. за 2021-2027 г. спрямо 380,8 млрд. (след като се извадят средствата, получени от Обединеното кралство) през 2014-2020 г. (по текущи цени), или 4,1%.

Ако се използват други сравнения, обаче, картината се променя доста. Първо да видим от къде идва намалението. По данни на ЕК за двата програмни периода, съпоставяйки 2027 г. с 2020 г. (разглеждаме края на двете рамки заради постепенното отпускане на средствата за новите държави членки до достигането на 100% от националните им тавани за директни плащания, което за България и Румъния се случи през 2016 г.), в номинално изражение бюджетът за директни плащания почти не се променя (приспадаме пакета за Обединеното кралство). Това означава, че цялото намаление на бюджета за ОСП идва от Втори стълб – развитие на селските райони. И наистина, ако приспаднем делът на Обединеното кралство във Втори стълб получаваме EUR 94,8 млрд. (това е към 2015 г. след извършените трансфери от държавите членки между двата стълба) за настоящия програмен период, спрямо EUR 78,8 млрд. предлагани от ЕК през следващия, или със 17% по-малко.

Картината добива още по-различни краски, ако се опитаме да преизчислим номиналните стойности в постоянни цени (т.е. да приспаднем това, което бъдещата инфлация ще „изяде“ от фермерските плащания). Известно е, че ЕЦБ си е поставила цел да поддържа инфлацията в еврозоната близо до и под 2%. Два процента е дефлатора, използван от ЕК. Ще се доверим на изчисленията на проф. Матюс, според които бюджетът на ОСП намалява с 15 на сто в реални цени от 2018 г. Според същите изчисления средствата за селските райони ще бъдат с 26% по-малко, а за директни плащания и пазарна подкрепа – с 11%. Разбира се, това твърдение би било вярно само ако средната годишна инфлация в ЕС през периода 2021-2027 г. е 2%.

Манджа с грозде

Защо характеризираме предложението на ЕК по този начин? Поради няколко причини. Първо, страничните ефекти от директните плащания (ДП) са твърде спорни, за да се запази тяхното ниво пък било и в номинално отношение. Най-малкото влиянието им върху повишаване цената на земята, рентата и други елементи на производството възпрепятстват навлизането на млади хора в земеделието, а уж точно „подмладяването“ на сектора е един от важните елементи на ОСП. Второ, решението ДП да се запазят за сметка на развитието на селските райони е в очевидно противоречие със заявеното намерение на Комисията да изисква по-голяма амбиция в областта на околната среда и климата. Трето, това решение се бие и с една от основните цели на ОСП, а именно „увеличаване селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори…“, доколкото именно целенасоченото разходване на ресурсите във Втори стълб може да преследва много по-ефективно тази цел.

В действителност ЕК вероятно е взела най-лесното от политическа гледна точка решение – привидно да запази директните плащания, за да тушира напрежението в земеделския бранш в Европа, породено от нуждата от съкращаване на средства за ОСП. В действителност, обаче, възможността за прехвърляне на средства между двата стълба на ниво държава членка ще продължи да съществува, а решението дали да бъде засилен втори стълб с увеличаване на националното съфинансиране също е оставено в ръцете на отделните държави. Остава и друга неизвестна. Ако се възприеме вече лансираното предложение за таван на директните плащания от EUR 60 000, то спестените по този начин средства би следвало отново да бъдат прехвърлени във Втори стълб, според сега съществуващите правила. Съвсем друг е въпросът дали отделните държави членки ще имат волята да наложат действителни тавани на субсидиите. Българската администрация, например, вече демонстрира нежелание да търси отговорност за създаването на изкуствени условия от производителите. С други думи, разпределението на средствата по приоритети, мерки и схеми ще зависи в голяма степен от волята на държавата или от най-гласовитите лобита, а не толкова от рамките, начертани от ЕК.

Накрая, макар и малко в страни от темата, бихме искали да отбележим, че ИнтелиАгро подкрепя предложението получаването на средства от европейските фондове да бъде обвързано с фундаменталните принципи за върховенството на закона. Това е единствена, макар и далеч не 100%-а гаранция, че компрометираният начин за управление на публичните ресурси у нас може да има някакъв външен ценз.

Leave a Comment


8 + пет =