Как Украйна стана тигър на зърнените пазари

През 2017 г. износът на зърно достига 64 млн. т, мелничарите са готови да експортират по-скъпи продукти. От 2011 г. ФАО и ЕБВР активно помагат на сектора да се освободи от държавните регулации, да се обучи и да открие нови пазари

Не е изненадващо, че Украйна, с обширните си плодородни земи, природата, създадена за производството на зърно, е кръстена „житницата на Европа“.

„Имаме късмет със земята, с добрия климат, с изобилието от водни ресурси – реки и езера, и с излаза на двете морета – Черно и Азовско“, коментира в обширен репортаж на ФАО Владислава Рутицкая, заместник-министър на земеделието на Украйна в периода  2014-2016 г.

През 2017 г. производството на зърно в Украйна достигна 64 милиона тона, от които 26 милиона тона пшеница. Износът на пшеница непрекъснато нараства: ако през 2010/2011 г. той е 4 милиона тона, то през 2017/2018 надхвърли 16 милиона тона. Украйна в момента е сред десетте най-големи световни производители и нейният зърно сектор осигурява средства за достоен живот на милиони украинци, работещи в селското стопанство, добивна индустрия, търговията, транспорта, банковото дело и търговията на дребно.

Инвестициите в производството и търговията със зърно могат да играят жизненоважна роля при справянето с проблема за продоволствена сигурност в света. Очаква се до 2030 г. световното население да достигне 8.6 милиарда души. До 2026 г., за да се отговори на нарастващото световно търсене,  производството ще трябва да надхвърли рекордните 761 тона пшеница, произведени през 2016 г., до около 821 тона. Висококачествените пшеници ще продължат да се използват за производство на разнообразни храни като хляб, сладкиши и зърнени закуски, а по-ниско качествените ще послужат за храна за животни и за биогорива.

Дмитрий Приходко, икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), ръководи съвместния проект на ФАО и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Украйна „Диалог за политиката на зърното“ 2011-2016.

„Страните от Северна Африка, включително Египет, който е най-големият вносител на пшеница в света, имат ограничено производство заради недостиг на земя и водни ресурси. В бъдеще те ще бъдат по-зависими от зърноизносителите от региона на Черно море като Русия, Украйна и Румъния „, казва той.

Инвестиции в политики

Рязкото покачване на украинското производство на пшеница в периода 2011-2016 г. година се дължи на по-благоприятната политическа среда, която привлича нови инвестиции в производството и увеличава добивите. Предварително използвани мерки за регулиране на цените на хляба и брашното, и бюрокрацията при съхранение на зърното, сертифицирането на експортните товари … почти парализираха предприемаческата дейност.

„До 2010 г., аз имах бизнес. По това време беше необходимо да има документи с печата за всеки регион на Украйна, така че за превозването на стоки изискваше огромно количество документи“, разказва Рутицкая.

От 2006 г. до 2011 г. Украйна, страхувайки се за своята продоволствена сигурност, все още е била с ограничен износ на зърно. През 2011 г. Инвестиционният център на ФАО и ЕБВР, за да увеличат прозрачността на зърнения пазар, са организирали конструктивен диалог между правителството и частния сектор в Украйна, включително и браншови асоциации, представляващи земеделски производители, преработватели и износители. Така се е създала междусекторна работна група за решаване на на въпроси, свързани с регулациите, които са били пречка за производството, прозрачността и привличането на инвестиции.

Николай Горбачов Снимка на Давид Мансел-Мулен, ФАО

Николай Горбачов
Снимки на Давид Мансел-Мулен, ФАО

Като неутрален посредник, ФАО е допринесла за изграждането на доверие и сътрудничество между частни и публични партньори. Председателят на украинското сдружение за зърно Николай Горбачов припомня: „В условията на нестабилност и непредсказуемост на политическите решения, за нас беше много трудно да установим конструктивен диалог. Но ФАО и ЕБВР помогнаха да не се фокусираме върху политики, а върху ефективност.“

Наталия Джукова, ръководител на отдела за агробизнеса на ЕБВР, казва: „Ние насърчихме усилията на публични и частни лица в Украйна към подобряване на бизнес климата в страната и реформиране на нормативната уредба. Нашата цел бе да се подпомогне диверсификацията на износа и да се привлекат инвестиции от частния сектор в украинските агропромишлени предприятия. “

През 2012 г. в опит да се увеличи прозрачността на вътрешния пазар, ФАО и ЕБВР подпомагат разработването на надежден онлайн инструмент „баланс, търсене и предлагане на зърно“ (www.grainbalance.org.ua ). Освен това са били направени препратки към участието на Украйна в информационната система на селскостопански пазари на Г-20. В момента правителството и зърненият сектор сключват ежегодно споразумения за ключови пазарни показатели, известни като „Меморандум за разбирателство“. Благодарение на нарастването на доверието на инвеститорите и по-предсказуемата политика за зърното притокът на инвестиции се е увеличил. След 2012 г. ЕБВР и други инвестиционни партньори са предоставили повече от един милиард щатски долара за укрепване на украински селскостопанския сектор, включително първичното производство, изграждане на нови силози и пристанищните съоръжения, речна инфраструктура и техническа поддръжка.

Инвестиции в селското стопанство и обучение

Развитието на технологиите и транспорта може значително да увеличи производството на зърно в Украйна. Ето какво казва Н. Горбачов:

„Добивът на украинска пшеница обикновено е малко повече от 4 тона на хектар. Сравнете това с европейската средна стойност от 8 тона на хектар и ще видите, че Украйна има потенциал за рязко увеличение на производството.“

Подобно на много други млади украински фермери, Вадим Светлов е силно заинтересован да инвестира във фермата си.

Вадим Светлов Снимка, предоставена за репортажа на ФАО, от ЕБВР

Вадим Светлов
Снимка, предоставена за репортажа на ФАО, от ЕБВР

„Когато преди 5 години започнах да се занимавам със земеделие, осъзнах, че методите, които използваме, са остарели. За да научим как да се задържи влагата в почвата, да извършваме дистанционно наблюдение и да намерим ниша на пазара, ние трябваше да се поучим от опита на успешни фермери“, разказва той.

Светлов е един от стотиците, участвали в обучение за малки и средни фермери, организирано от ФАО, ЕБВР и Националния аграрен университет в Суми (Украйна), с финансовата подкрепа на Централноевропейската инициатива. Обучението комбинира теория с практиката и е посветено на въпроси като управление на фермата, разработване на технически умения, използване на торове и продукти за растителна защита за подобряване на ефективността на фермите. Светлов също така е участвал в учебна обиколка, организирана от ФАО във Франция, за да обсъди с френски фермери въпроси, свързани с максимизирането на производството в малки ферми.

„Имаме семеен бизнес и този проект ни даде много. Обменихме опит с други земеделски производители и разбрахме как да отглеждаме лимец. Това е много печеливша култура и има добри перспективи в Украйна“, обяснява Вадим.

Николай Горбачов подчертава предимствата на тези програми: „Млади фермери отидоха във Франция, за да видят техните кооперации и се върнаха в Украйна, за да организират свои собствени кооперации. Те започнаха да работят заедно и дори направиха конференции.“

Инвестиции в преработка и в пазари

Въпреки че в Украйна пшеницата е най-широко консумираната култура, вътрешното търсене за нея постепенно намалява. През 2016 г. украинците са консумирали средно около 101 кг пшеница под формата на хляб, брашно, макаронени изделия, зърнени храни и други продукти, което е с 18 процента по-малко спрямо десет години по-рано. С увеличаване на производството на зърно, бъдещето е ясно – износ. Отварянето на нови експортни пазари не само ще помогне на икономиката на Украйна, но и ще отговори на нарастващото търсене на зърно в световен мащаб, което ще намали сегашното ниво на глад и недохранване. Днес половината от украинския износ на зърно отива в Азия и Северна Африка, 30% в страните от ЕС.

За разлика от всички други сегменти от веригата в зърнения сектор на Украйна, мелничари не успяха да привлекат чуждестранни инвестиции. А потенциалът е огромен.

Виктор Дорошенко Снимка на Геня Савилов, ФАО

Виктор Дорошенко
Снимка на Геня Савилов, ФАО

„Потенциалът за износ на украинска мелничарска продукция е огромен“, смята Виктор Дорошенко, генерален директор на комбинат за хлебни изделия, намиращ се в Сквира, на 120 км от Киев. „Днес, нашата задача е не да изнасяме зърно, а продукти от преработката му, т.е. скъпи продукти „, добавя той.

В мелничарската индустрия, която се ръководи от Виктор, се произвеждат висококачествени брашна от елда, овес, царевица, пшеница, ръж, ечемик и просо, правят се зърнени и храни за бебета, както и други продукти.

„Сега 40% от нашите продукти се изнасят“, каза той.

През 2015 г. ФАО и ЕБВР, с финансовата подкрепа на Европейския EU4Business съюз помагат на украинските мелничари, обединени в браншови съюз, да си сътрудничат за увеличаване на износа на брашно, зърнени храни и други продукти, както и да намерят нови пазари.

„С ФАО ние бяхме в състояние да навлезем на пазарите в Азия, както и да посетим търговските панаири в Дубай и Танзания. През 2018 г. планираме три събития, които до голяма степен ще ни помогнат да проучим и други чужди пазари“, разкрива Дорошенко.

Leave a Comment