ЕК очаква българското производство на пшеница да надхвърли рекорда от 2017 г.

Оптимистични прогнози за пшеницата и царевица: Ръст в потреблението – ръст в цените

Публикацията е от последния бюлетин на ИнтелиАгро

(Агро Пловдив е съкратил част от оригиналния текст и е извел прогнозата за България начело)

България

комбайнПлощите с пшеница в страната по оперативни данни са близо 11,4 млн. дка – с почти 4% повече на годишна база. Условията в преобладаващата част от страната досега са благоприятни – температури близки до оптималните и висока влагозапасеност (на места дори преовлажнени почви). Това се отразява и в първите прогнози на ЕК за добивите в Общността. Според тях, производителността от пшеница в България може дори да надхвърли рекордните миналогодишни резултати. По-добри са и прогнозите за ЕС като цяло. Очакванията през април показват и с около 4% по-висок добив от рапица в страната на годишна база. По данни на МЗХ, площите с културата са и значително повече спрямо предходната кампания – с 10% до почти 1,9 млн. дка.

Източник: ЕК

Пшеница

Първите прогнози на USDA за пазарната 2018/19 г. показват отстъпление от миналогодишната рекордна глобална реколта от пшеница – с 10 млн. т. (1,5%) до 748 млн. т. В основата на спада е Русия, където се очакват с 13 млн. т. по-малко от постигнатия през изминалата кампания исторически връх. Понижение в рамките на 1 млн. т. се прогнозира и за ЕС, Украйна и Казахстан. Продължаващата няколко месеца суша в основните производствени райони в САЩ вероятно ще доведе до добиви от зимна пшеница значително под средните. В допълнение, площите са най-малко за последните над 100 години. Повечето засята пролетна пшеница и по-добрите условия за нея обаче компенсират на този етап лошите данни за зимната. На другия полюс са Австралия и Канада, където USDA залага на ръст в производството от по 2,5 млн. т.

В същото време потреблението ще продължи да расте – с около 10 млн. т. до рекордните 754 млн. т., водено от засиленото търсене за внос в Китай, Югоизточна Азия и някои страни от Северна Африка и Близкия изток. По този начин, за първи път в последните шест години потреблението на пшеница в света може да изпревари производството, довеждайки до спад на запасите в края на идната пазарна година с около 6 млн. т. до 264 млн. т. Те обаче продължават да са повече от една трета от общото глобално потребление.

Източник: USDA

Царевица

В началото на втора поредна пазарна година царевицата е тази, която носи оптимизъм за цените на глобалните пазари. Според USDA, световното производство през 2018/19 г. ще нарасне с близо 20 млн. т. (2%) до 1,056 млрд. т. – второ най-голямо количество в исторически план. По-висока реколта на годишна база се очаква в редица ключови страни – Бразилия и Китай – с по 9 млн. т., Аржентина – с 8 млн. т. Украйна вероятно ще възстанови позициите си на външните пазари след слабите миналогодишни добиви, увеличавайки производството с 6 млн. т. На този фон, USDA залага на чувствителен спад в щатското производство – с 14 млн. т., следствие от по-малко площи и по-ниски добиви. Тази прогноза обаче все още не е базирана на теренни проучвания, а на исторически модел, според настоящите климатични условия. Реколтата в ЕС пък на този етап изглежда близка до миналогодишната.

Очакванията обаче са потреблението да нарасне по-силно от производството в абсолютни стойности – с 23 млн. т. до 1,092 млрд. тона, надминавайки го за втора поредна година. Най-силен вероятно ще е ръстът в Китай – с 8 млн. т., което в комбинация с ревизията надолу на началните запаси,  може да доведе до понижение на складираните количества от царевица в страната в края на 2018/19 г. с цели 19 млн. т. (над 30%). Сходна е и ситуацията в САЩ, където прогнозираното потребление спада далеч по-слабо от производството – с 1 млн. т., подкрепено от солидното търсене за етанол. Така преходните запаси в страната могат да се стопят с 13 млн. т. (23%) на годишна база. Двете страни са в основата на очакванията за значителен спад на глобалните преходни запаси от царевица за втора поредна година – с 36 млн. т. (18%) до 159 млн. т. Това представлява едва 15% от глобалното годишно потребление – най-ниско покритие от 2012/13 г. насам. За сравнение, в периода на най-силно свръхпредлагане на суровината – 2014/15-2016/17 г., този дял бе 21-22%.

Източник: USDA

Разглеждайки пазарната конюнктура, не бива да изпускаме влиянието на вътрешното търсене, особено при царевицата. Развитието на мощностите за преработка, растящото търсене на различни продукти от царевица в региона, както и възстановяването на животновъдството подсказват потенциал за дългосрочна подкрепа на цените при тази култура. На този фон, ограниченото разпространение на поливните площи оставя производството в България далеч под потенциалния си капацитет, отбелязват авторите от ИнтелиАгро.

 

Leave a Comment


9 − = три