Преди 220 г. на 4 юни умира любовникът алхимик Джовани Казанова

Добре, че религиозният любовник Джовани Джакомо Казанова е увековечил историите си, за да научим повече за богатата му личност. Той живее 73 години и умира преди 220 г. на 4 юни

Внецианецът дължи славата си на самия себе си. Прочутият плейбой води разпуснат начин на живот изпълнен с множество приключения и скандали, които той описва в оживена автобиография,

Син на венециански актьори, Джовани Джакомо Казанова има за цел да стане свещеник, като учи в семинарията на „Св. Киприян“ в Падуа. Скоро след като се записва в училището обаче е изгонен за неприлично поведение, така че той се завръща във Венеция.  По-късно служи на римокатолическия кардинал в Рим – длъжност, от която той бързо е уволнен заради скандал.

Пътят на Казанова след това става още по-мъчителен, тъй като той работи като цигулар, става масон и след това обикаля из Европа (Париж, Прага, Виена, Дрезден), като се завръща във Венеция, за да започне нова кариера като магьосник, алхимик и окултист. Късметът на Казанова му изневерява, когато той е обвинен и признат за виновен в магьосничество през 1755 г., като е  осъден на 5 години затвор. През октомври 1756 г., обаче, той успява да избяга и заминава за Париж. Там сензационен разказ на подвизите му се появява под формата на брошура и Казанова моментално става известен.

През този период, Казанова започва да пътува много, като използва безкрайния си чар и хазартни печалби, за да се издържа финансово. Тези средства обаче не траят дълго. В опит да избяга от нарастващия си брой кредитори, Казанова избягва от Париж през 1760 г. Той продължава да пътува като се мести от Германия през Швейцария до Южна Франция, Флоренция и Рим. В началото на 1770 г. най-накрая му е позволено да се завърне във Венеция и там той работи като шпионин за венецианските инквизитори в периода 1774-1782 г.

В периода 1785-1798 г., Казанова живе в Бохемия, където работи като библиотекар в замъка в Дукс. Почти забравен, той се погрижва неговия завет да бъде запомнен като пише автобиография, по-късно преименувана на „Histoire de ma vie“. Днес книгата е силно аплодирана за портрета на обществото в континентална Европа по време на Просвещението. Книгата е ярък поглед към срещите на Казанова със светилата на неговото време, сред които и папа Климент XIII, Волтер, Русо и Моцарт, и привидно безкрайните му романтични подвизи. Именно със тези си авантюри Казанова е главно запомнен.

Казанова умира на 4 юни 1798 г. в замъка в Дукс. След смъртта си става още по-популярен, като се превръща в символ на сърцераздирателните чувства и мания за любов.

Подготви: Даниела Вълева