Изменение на ПРСР: Прехвърлят € 49,5 млн. от мярката за напояване към мярката за преработка

BASF
Оптималните поливни площи, върху които може да се инвестира, са 35 хил. ха, сочи анализът на Управляващия орган. Мярка 4.3 за поливното земеделие ще се отвори 2019 г. с бюджет от 50,4 млн. евро

канал R-3На сайта на Министерството на земеделието, храните и горите е публикуван пакет от документи за одобреното от Европейската комисия четвърто изменение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Промените са свързани с увеличаване на подпомагането по преработвателната мярка 4.2, като за целта се прехвърлят средствата, предвидени в подмярка 4.3, която касае поливното земеделие. По-точно, става въпрос за пренасочване на 49,5 млн. евро от т.нар. Фокус област 5А – Повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство – към Фокус област 3А –  Подобряване на конкурентоспособността на първичните производители чрез по-доброто им интегриране в селскостопанската и хранителната верига посредством схеми за качество, които да добавят стойност към селскостопанските продукти …

В пакета документи са посочени изменения, които касаят и други мерки от ПРСР.

Защо към мярка 4.2

Относно трансфера на средства от фокуса за напояването към фокуса за преработка, Управляващият орган на ПРСР посочва, че има риск от неизпълнение на заложената рамка за изпълнение на ПРСР в частта за проектите за преработка/маркетинг на селскостопански продукти.

По този начин се очаква в допълнение към извършените промени в подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ по отношение на финансовите параметри, изразяващи се в намаляване на тавана на разходите, помощта да достигне до по-голям брой ползватели, респективно в по-висока степен да се изпълнят целите, заложени в подмярката и Програмата“, се посочва в мотивите за изменение на ПРСР. При първоначално заложен среден размер на финансовата помощ за един проект по мярка 4.2 в размер на 123 409 евро, той на практика е достигнал при  на проведения прием през 2015 г. до 740 хил. евро, което е 6 пъти повече.

Съгласно данни, предоставени от ДФ „Земеделие“ към 31 декември 2016 г. в рамките на фокус област 3А (преработка) са сключени общо 177 договора за подпомагане с договорена финансова помощ в размер на 120 263 978 евро. Съответните данни показват, че при договорен приблизително 63 % от програмирания финансов ресурс в рамките на фокус областта по подмярката ще бъде постигнат едва 11 % от заложения показател за брой на подпомогнатите операции.

Предложеното прехвърляне на средства е свързано и с риска от неизпълнение на междинните цели, заложени в рамката за изпълнение на ПРСР.

Предложеното прехвърляне на финансови средства е в синхрон с извършената промяна по отношение на финансовите условия в подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с трето изменение на ПРСР. Въз основа на прехвърляне на средствата ще бъде осигурена възможност за покриване в по-голяма степен на нуждите от инвестиции в преработвателния сектор, респективно ще се повлияе върху повишаване на конкурентоспособността на по-голям брой предприятия, които ще създадат допълнителна заетост, включително на територията на селските райони на страната.

Защо от мярка 4.3

От друга страна, българските власти са направили допълнителен анализ на възможностите за инвестиции за напояване в страната по отношение на бъдещите кандидати и оптималният потенциал за обхват на поливните площи до края на 2023. Управляващият орган определя като потенциални кандидати за финансиране по мярка 4.3 сдруженията за напояване /СН/ и Напоителни системи ЕАД /НС/.

Анализът е показал, че  обема поливни площи, които могат да бъдат обхванати до 2023 г. е около 35 000 ха, а необходимият бюджет за тези интервенции възлиза на 50,4 млн. евро, при средна инвестиционна стойност на 1 ха от 1 440 евро.

54-те активни сдружения за напояване в страната, които биха участвали с проекти при осигуряване на такава възможност по ПРСР, стопанисват потенциална поливна площ около 15 хил. ха. Земеделските стопани в сдруженията са се специализирали в отглеждане на комбинация от различни видове селскостопански култури, най – вече такива попадащи в сектор „плодове и зеленчуци“ – трайни насаждения, зеленчуци, технически култури. При по-малка част от СН земеделските стопани са концентрирани в отглеждане само на едногодишни зърнени и технически култури /царевица и слънчоглед/.

Напоителни системи ЕАД е предоставило информация, че в рамките на шест клона на дружеството до 2023 г. могат да се достигнат нива на изпълнение на инвестиции, обхващащи между 20 хил. ха и 21,5 хил. ха поливни площи. Намеренията са НС ЕАД да насочи своя капацитет и възможности да възстанови, реконструира и/или модернизира няколко обекта, с най-голям интерес от поливно земеделие и с най-голям марж при увеличение на поливните площи. Крайната цел на тези интервенции е ограничаване на загубите при доставката на вода и реално постигне поевтиняване на цената на водата за напояване, стимулиране на поливното земеделие и увеличение на поливните площи.

Определените в предоставения анализ от НС ЕАД клонове са: Видин, Среден Дунав, Долен Дунав, Марица, Тополница и София, като тези клонове попадат в обхвата на Дунавски, Черноморски и Източно беломорски речен басейн. В анализа на Световна банка е посочено, че КПД на напоителните системи в Дунавски /0,067/ и Черноморски речен басейн /0,041/, е под средното за страната, а КПД на Източно – беломорски речен басейн е 0,44, което е малко над средната за страната стойност /0,395/, което още повече засилва избраният целеви подход на подкрепа, тъй като за тези обекти ще бъде постигнато значително повишение на КПД на системите след изпълнение на инвестициите..

Инвестиционните намерения от страна на НС за модернизация и реконструкция на главна напоителна инфраструктура, която да покрие нуждите на около 20 000 ха  поливни площи в следващите години са съобразени с възможностите и прогнозата за финансова стабилност на дружеството, обоснована от изпълнението на бизнес план в следващите години, който включва: Контрол на разходите; редовно обслужване на сключените споразумения за разсрочване на задълженията и разширяване на бизнеса; Повишаване на събираемостта на вземанията; Разширяване на поливните площи; Подобряване на предлаганите услуги и разширяване на клиентската мрежа.

Времевата рамка, към която българските власти ще се придържат при стартиране прилагането на подмярка 4.3 предвижда провеждане на прием на заявления за подпомагане през 2019 г., като допустими кандидати ще бъдат СН и НС ЕАД. С цел осигуряване на максимален достъп до средствата и в случай на остатъчен бюджет по проведения прием се планира провеждане на втори прием в рамките на 2019 г. или 2020 г. с цел усвояване на целия финансов ресурс по подмярката.

  1. Предложение за редакционно изменение в мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

Съгласно Регламент 889/2008 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, част от дажбата на биологични животни може  да бъде от площи, които са в система на контрол, в т.ч. намиращи се в задължителния период на преход към биологично производство. За да се получи подпомагане по направление „Биологично животновъдство“, животните, които са сертифицирани за биологично производство, следва да са обвързани с отглежданите в стопанството площи с фуражни земеделски култури, ливади и пасища в съотношение от 1 ЖЕ на 1 ха. Минималният период на преход за дребните преживни животни и едри преживни животни, отглеждани за мляко е шест месеца.

Възможно е земеделски стопанин да ползва площи по направление „Биологично животновъдство“, но те все още да се намират в срокове за преход към биологично производство. Съгласно изискванията на Регламент 889/2008 г., за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за биологично производството трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие. Независимо от това, когато отглежданите животни са сертифицирани за биологично производство, подпомагането се базира на по-ниската ставка за биологично производство, като заявените площи задължително са в система на контрол. В същото време площите, които все още не са преминали през минималния преходен период на контрол, не могат да бъдат заявени и подпомагани като биологични. За направление „Биологично растениевъдство“ те се декларират и подпомагат като преходни поне 2 години, но при извършване на изчисленията за „Биологично животновъдство“ същите се отчитат с по-ниската ставка за биологично производство, предвид сертифицираната продукция от отглежданите животни.

С цел внасяне на яснота и при отчитане на разпоредбите на Регламент 889/2008 по отношение на различията в преходните периоди на площи и отглежданите животни и възможността част от дажбата на животните да бъде от площи, които са в система на контрол, но все още са в период на преход, предлагаме редакционно изменение и прецизиране на текста на секция „Допустими разходи“.

  1. Изменение на списъка с общините, чиято територия е с висок и среден риск от горски пожари, в подмярка 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“

Разработването на нова методика за класифициране на горските територии според риска от пожари, както и оценката и картографиране им бяха част от изпълнението на Предварителните условия по Програмата за развитието на селските райони. Задачата беше изпълнена в срок и в последствие одобрена от Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на Европейската комисия с писмо №. ARES (2017) 3251399. В ПРСР 2014-2020 г. е използвана класификацията от предходния планов период и тя следва да бъде заменена с актуализираната такава.

  1. Редакционни изменения в текста на ПРСР 2014-2020 г.

Във връзка с т. 4 от Решение прието от 44-то Народно събрание на Република България от 4 май 2017 г. за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България  и за преобразуването на Министерство на земеделието и храните в Министерство на земеделието, храните и горите навсякъде в ПРСР 2014-2020 г. Министерство на земеделието и храните се заменя с Министерство на земеделието, храните и горите.

В текста на подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ е отстранена техническа грешка – в критериите за подбор е посочено, че размерът на финансовата помощ се увеличава с 10 процентни пункта за проекти с инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения съгласно член 33 от Регламент 1305/2013 г. Необходимо е да се препрати към коректния член от Регламента, а именно – чл. 31.

В Раздел 15 Организация за изпълнението на програмата е актуализирана информацията за органа, изпълняващ функции на Сертифициращ орган, а именно – Изпълнителна Агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“.

  1. Промени в текста на мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“

         5.1. В подраздел 8.2.5.3.1.6 „Условия за допустимост“ от подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ се въвежда ограничение относно кандидатстването на общини с одобрени проекти от проведен предходен прием на заявления за подпомагане по подмярката.

Мотивите за направеното предложение са свързани основно с осигуряването на равен достъп до възможности за финансиране на всички общини на територията на селските райони на страната предвид ограничения финансов ресурс за провеждането на втори прием по подмярката.

Първият прием на заявления за подпомагане по подмярка 7.2 беше обявен през 2016 г. с общ бюджет в размер на левовата равностойност на 341 000 000 евро, разпределен по видове допустими дейности, както следва:

за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях – 50 000 000 евро;

за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, и съоръженията и принадлежностите към тях – 150 000 000 евро;

за изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 000 е.ж. в селските райони – 85 000 000 евро;

за изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца и възрастни, включително транспортни средства – 6 000 000 евро;

за изграждане, реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на обекти, свързани с културния живот, включително мобилни такива, включително и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства – 10 000 000 евро;

за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони – 40 000 000 евро, от които:

за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на детска градина, финансирана чрез бюджета на общината – 15 000 000 евро;

за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на основно или средно училище, финансирано чрез бюджета на общината – 25 000 000 евро.

Поради големия интерес и нужда от инвестиции в селските общини, постъпилите проектни предложения надхвърлиха три пъти обявения бюджет, бяха подадени 925 заявления за подпомагане (по различните допустими дейности) с общ размер на заявените инвестиционни разходи над 1 млрд. евро както следва:

за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари, и съоръженията и принадлежностите към тях – 204 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 193 653 030 евро;

за строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, и съоръженията и принадлежностите към тях – 188 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 481 445 303 евро;

за изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 000 е.ж. в селските райони – 113 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 279 446 136 евро;

за изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на социална инфраструктура за предоставяне на услуги, които не са част от процеса на деинституционализация на деца и възрастни, включително транспортни средства – 13 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 16 476 066 евро;

за изграждане, реконструкция, ремонт, реставрация, закупуване на оборудване и/или обзавеждане на обекти, свързани с културния живот, включително мобилни такива, включително и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства – 325 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 54 883 584 евро;

реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на детска градина, финансирана чрез бюджета на общината – 33 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 19 169 363 евро;

за реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на основно или средно училище, финансирано чрез бюджета на общината – 49 заявления за подпомагане с общ размер на заявените инвестиционни разходи 35 171 486 евро.

С цел равномерно разпределяне на ограничения остатъчен ресурс, както и с цел ефективното и ефикасно насочване на финансовата помощ за удовлетворяване на все още големите инвестиционни нужди в общините на територията на селските райони на страната се предлага въвеждането на настоящото ограничение.

Направеното предложение е обсъдено, съгласувано и подкрепено от Национално сдружение на общините в Република България на проведени технически срещи. Предложението е представено за обсъждане и прието с мнозинство на проведеното на 25.10.2017 г. заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.

        5.2. В Подраздел 8.2.5.3.1.2. „Вид подкрепа“на мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“  се разширява обхвата на една от допустимите дейности относно общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност;

Изпълнението на мерки за енергийна ефективност в административни сгради на общинската администрация се предхожда от извършено задължително обследване за енергийна ефективност на съществуващите сгради. Задължителните мерки и предписания в извършеното обследване няма да могат да бъдат спазени в цялост, ако не се закупи съответното оборудване или обзавеждане, необходимо за постигане на целите на енергийната ефективност.

В тази връзка, на проведено на 04.12.2017 г. заседание на Тематичната работна група по подмярка 7.2 от представители на Национално сдружение на общините в Република България беше направено предложение допустимата дейност „Реконструкция и/или ремонт на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“ да бъде допълнена, като се въведе възможност проектните предложения да включват и закупуване на оборудване и обзавеждане. Предложението беше подкрепено от всички членове на ТРГ. Предложението е представено за обсъждане и прието с мнозинство на проведеното на 22.12.2017 г. заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.

  1. Промени в текста на подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“

В Подраздел 8.2.4.3.4.8. „(Приложими) суми и проценти на предоставяната подкрепа“ се намалява максималният процент на предоставяне на финансова помощ на бенефициенти по подмярка 6.4.1.

Мотивите за направеното предложение са свързани основно с устойчивостта на проектните предложения. Високият интензитет на помощта мотивира по-голям брой кандидати, но базирайки се на опита от програмен период 2007-2013 г. тяхната реализация не винаги е успешна. Кандидатите с реални проектни предложения и желание за развитие на неземеделски дейности в селските райони ще изпълнят своите инвестиционни намерения независимо от определения в ПРСР интензитет на финансовата помощ. Друг ефект на предложеното изменение е, че с ограничения финансов ресурс по подмярката ще бъдат финансирани повече качествени проектни предложения с оглед изпълнение на заложените в ПРСР стратегически цели и показатели.

Предложението за изменение постъпи от Българска асоциация на консултантите по европейски програми преди провеждане на осмото заседание на Комитета по наблюдение на Програмата. Предложението беше представено за обсъждане и прието с мнозинство на проведеното на 25.10.2017 г. заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020 г.

  1. Изменение в текста на ПРСР 2014-2020 г, касаещи синхронизиране със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Навсякъде в текста на ПРСР 2014-2020, където се реферира към наредба или нормативен акт, с които се уреждат условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, буква „а” и „б”, и членове 28 – 31, член 33, член 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета се допълва възможността условията за предоставяне на финансова помощ и изпълнение на одобрените проекти да се определят в насоки за кандидатстване или друг документ.

Промяната се извършва с оглед предприетите действия за синхронизиране на реда за прилагане на по-голямата част от мерките с процедурите за останалите оперативни програми, заложени в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Изменението е свързано и с въвеждане на възможността за електронно кандидатстване, както и с изпълнение на заложеното условие в  т. 9.2 „Управление и координация“ от ПРСР –  част от мерки на програмата да бъдат управлявани чрез ИСУН 2020.

  1. Изменение в Подраздел 15.1.2.2. „Процедури за разглеждане на жалби“.

Механизъм за разглеждане на жалби във връзка с чл. 74, т. 3 на регламент 1303/2013

Съгласно чл. 74, т. 3 от Регламент 1303/2013 г. – държавите-членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове.

Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове въвежда ясна регламентация относно правото на защита на бенефициентите срещу актовете на административните органи. Съгласно институционалната рамка в Република България е предвидена възможност бенефициентите да се възползват от две възможности жалбата им да бъдат разгледана:

  1. пред по-горестоящ орган. В този случай процедурата е облекчена, защото производството се провежда по административен ред или
  2. пред компетентен съд.

По-голям процент от бенефициентите по ПРСР се възползват от възможността разглеждането на жалбите им да се извършва по административен ред, защото процедурата е по-облекчена спрямо съдебната.

Административнопроцесуалния кодекс е основният нормативен акт, който определя общия случай по произнасяне на жалбите на бенефициентите и всички физически и юридически лица. Съгласно институционалната рамка в Република България е допустимо в специален закон да се регламентират специфични хипотези за обжалване и произнасяне по жалбите на бенефициентите. Такъв за ПРСР е Закон за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е органът, който се произнася по жалбите на кандидатите по отношение на предоставянето или непредоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

В Закон за подпомагане на земеделските производители е предвиден ред, съгласно който постъпилите жалби се разглеждат от Управляващият орган на ПРСР преди окончателното произнасяне от министъра на земеделието, храните и горите по жалбата на кандидата.

Управляващият орган на ПРСР е отговорен за ефикасното и коректно управление и изпълнение на ПРСР. За да изпълни тези задължения Управляващият орган на ПРСР е необходимо при административно обжалване да разгледа жалбата и да изрази становище по нейната целесъобразност и след това да я представи на министъра на земеделието, храните и горите, като компетентен орган да се произнесе по нея в 14 дневен срок.

  1. Промяна в текста на мярка 14 „Хуманно отношение към животни“ поради изменение в приложимото национално законодателство определящо базовите изисквания за хуманно отношение към животните.

Настоящото предложение на Управляващият орган има за цел да се синхронизира текста на мярка 14 „Хуманно отношение към животни“ с определените в националното законодателство минимални стандарти за хуманно отношение при отглеждане на едри преживни животни. Предложението е свързано с прецизиране на минималните изисквания и съответно дейностите, за които се предоставя подпомагане при осигуряване на свободна подова площ за отглеждане на крави и биволици на възраст над 24 месеца.

Предложените на Управляващият орган се отнася за дейност „Осигуряване на свободна подова площ 10 % над минималния стандарт“ от подмярка 14.1 „Плащания за хуманно отношение към животните от сектор ЕПЖ“  и е продиктувано от установените минимални изисквания за площ за едно животно за крави и биволици над 24 м. възраст регламентирани в Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Във връзка с промените от 2016 г. в Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти са определени минимални изисквания за площ за крави и биволици над 24 м. възраст, както следва: за крави над 24 м. възраст – общо 6 кв. м., за биволици над 24 м. възраст – общо 7 кв. м. използваема площ за едно животно в помещенията или в двора. Посочените параметри представляват определените оптимални норми за използваема площ за едно животно, посочени в Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. Същите се използват като базови изисквания и са посочени в раздел „Специфична информация за операцията. Определяне и посочване на националните и съюзните изисквания, съответстващи на задължителните стандарти, установени съгласно дял VI, глава I от Регламент (ЕС) № 1306/2013“.

Установените минимални национални стандарти при отглеждане на посочените по – горе видове животни /крави и биволици над 24 м. възраст/ предполагат и прецизиране на изискванията, свързани с минималните изисквания за предоставяне на подпомагане за осигуряване на свободна подова площ – 10 % над минималния стандарт в подмярка 14.1 „Плащания за хуманно отношение към животните от сектор ЕПЖ“.

В тази връзка като минимално изискване, което животновъдните стопанства трябва да изпълняват за подпомагане на крави и биволици над 24 м. възраст, за дейността свързана с осигуряване на свободна подова площ – 10 % над минималния стандарт, е съответно за крави над 24 м. възраст – общо 6.6 кв. м. използваема площ за едно животно в помещенията или в двора, а за биволици над 24 м. възраст – общо 7.7 кв. м. използваема площ за едно животно в помещенията или в двора.

  1. Изменение в текста на мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“

Във връзка с предложението, включено в Регламента Омнибус, за удължаване на крайната дата за прилагане на обхвата на новите райони, засегнати от ограничения, различни от планинските от 2018 на 2019 предлагаме:

Текстът в секция „8.2.11.7. Друга важна информация, необходима за по-доброто разбиране и прилагане на мярката“, в частта „Преходна схема за райони, които губят статута си на райони с ограничения“ да бъде изменен както следва:

„След като новото определяне на границите на районите с природни ограничения, различни от планинските райони, бъде завършено, най-късно в края на 2018 г., площите, определени в тази категория, които попадат в стария обхват, но не попадат в новия, влизат в преходна схема. Бенефициентите в тези райони ще получават максимум 80% от средната стойност на плащанията, които са получили в рамките на програмата за периода 2007-2013 г. Плащанията ще приключват поетапно като намаляват прогресивно до 2020 г., с максимум 20% от плащанията по Програмата за периода 2007-2013 г.“

  1. Изменение и допълнение на Приложение № 6 към раздел 15.2 „Предлаган състав на мониторинговия комитет“

Изменение и допълнение на Приложение № 6 „Състав на мониторинговия комитет“ към Раздел 15.2 от ПРСР 2014-2020 е необходимо поради следните обстоятелства:

  • промени в Постановление № 79 на Министерския съвет от 2014 г. за създаване на Комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС №79/2014);
  • приемане на нови представители по постъпили предложения, съгласно промени в  Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г., както следва:
  1. с писмо с вх. № 62-319/02.09.2016 г. и на основание на чл. 12, ал. 3, т. 6 от Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г., председателят на УС на Съюза за стопанска инициатива предложи включването на член на Съюза за стопанска инициатива като член с право на глас в състава на КН на ПРСР (2014-2020);
  2. с писмо с вх. № 0403-273/15.11.2016 г. и на основание на чл. 12, ал. 3, т. 3 от Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г., министърът на Министерството на околната среда и водите предложи включване на експерти от дирекция „Политики по околната среда“ в състава на КН на ПРСР (2014-2020);
  3. с писмо с вх. № 12-258/08.02.2017 г. и на основание на чл. 12, ал. 3, т. 3 от Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г., председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ предложи включване на представители на ДАЕУ за членове в състава на КН на ПРСР (2014-2020);
  4. с писмо с вх. № 13-1234/09.05.2017 г. и на основание на чл. 12, ал. 9, т. 9 от Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ (ИА СОСЕЗФ) предложи включване на представители на Агенцията като наблюдатели с право на съвещателен глас в КН на ПРСР (2014-2020);
  • проведена повторна процедура за избор на ЮЛНЦ за общественополезна дейност с право на глас от група, работеща в сферата на изменението на климата, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, съгласно чл.12, ал. 4 от Постановление № 79 на Министерски съвет от 2014 г;
  • промяна на Устройствения правилник на Министерство на земеделието, храните и горите, приет с ПМС № 130 от 29.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2017 г., в сила от 7.07.2017 г., изм. и доп., бр. 94 от 24.11.2017 г.
  1. Изменение във финансовия план на мярка 10„Агроекология и климат“ и мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанство и услуги по заместване в стопанство“ с цел изравняване на извършените разходи по фокус области.

Във връзка с надплатени суми по вече поети задължения, през трето тримесечие на 2017 г., спрямо финансовия план на фокус области 5Д и 5В, за Мярка 10 „Агроекология и климат“, се предвижда в рамките  на 4то изменение на ПРСР, сума в размер на 3 000 000 евро от ЕЗФРСР (4 000 000 евро публични средства, при 75% финансиране от ЕЗФРСР ) да се прехвърли от Приоритет 4, мярка 10 „Агроекология и климат“ в Приоритет 5, Фокус област 5Г, мярка 10 „Агроекология и климат“ – с цел изравняване на извършените разходи по мярката за фокус област 5Г.

Освен в глава 10 „Финансов план“, промени се предвижда да бъдат нанесени съответно и в раздел 11 „План на показателите“, включително и в таблица в раздел 11.4. „Помощна таблица, с която да се покаже по какъв начин са програмирани мярката/схемите за околната среда, така че да се постигнат една (или повече) от целите в областта на околната среда/климата“.

Също така, с цел изравняване на извършените разходи по Мярка 2 „Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството“, от Приоритет 4 се предвижда да бъде прехвърлена сума в размер на 59 500 евро от ЕЗФРСР (70 000 евро публични средства, при 85% финансиране от ЕЗФРСР)  към фокус област 5В.

Освен в глава 10 „Финансов план“, промени ще бъдат нанесени съответно и в раздел 11 „План на показателите“, касаещи Приоритет 4 и Фокус област 5В – за мярка 2 „Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството“.

  1. Изменение на индикатори от фокус област 3А и 5А от подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ по ПРСР 2014-2020.

Към настоящия момент, в резултат на проведения прием на заявления по подмярка 4.2 през 2015 г., са сключени общо 193 договора за предоставяне на финансова помощ на стойност на одобрената субсидия 146 млн. евро. От сключените договори общо 191 са в рамките на Фокус област 3А където са одобрени разходи в размер на 279 млн. евро и субсидия в размер на 139.5 млн. евро. Резултатите от проведения прием показват, че средният размер на разходите за един инвестиционнен проект по подмярка 4.2 значително надхвърля първоначално планирания размер на етап програмиране, въз основа на който е изчислен индикатора за брой операции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти.

С предложеното прехвърлянето на средства в четвърто изменение на ПРСР се предвижда финансовият ресурс в рамките на Фокус област 3А за мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ да бъде увеличен до 236 млн. евро общо публични разходи.

Вземайки предвид намаления таван на разходите по подмярка 4.2 в рамките на трето изменение на ПРСР и резултатите от първия период на прием се очаква средния размер на инвестиционните разходи в рамките на предстоящия период на прием за един проект да възлиза на 1 млн. евро, респективно средния размер на одобрената финансова помощ за един проект да възлиза на 500 хил евро (пропорционално спрямо резултатите от първи прием).

Въз основа на остатъчния финансов ресурс в размер на 96.5 млн. евро, предвиден в рамките на ФО 3А се очаква реализиране на допълнителни 187 проекта по подмярка 4.2, които да допринесат за изпълнение на целите в рамките на ФО 3А.

В допълнение, в рамките на Тематична подпрограма за малки земеделски стопанства по подмярка 4.2.2 е заделен финансов ресурс в размер на 2.8 млн. евро и се очаква реализацията на 75 проекта от малки земеделски стопани за преработка на произвежданата от тях продукция.

В тази връзка, УО на ПРСР предлага промяна в индикатор брой операции за преработка/маркетинг на селскостопански продукти в рамките на фокус област 3А а именно стойност: 450 операции.

  1. Изменения в Раздел 9 „План за оценки“ от ПРСР 2014-2020 г.

В хода на оценка на 4-то изменение на ПРСР 2014-2020 беше получен коментар от ЕК по отношение на плана за оценки, който препоръчва „да се актуализира планът за оценка, тъй като някои включени при приемането дейности вече не са актуални“.  В следствие на това, с цел актуализация на Раздел 9 „План за оценки“ от ПРСР (2014-2020 г.) са направени следните изменения:

От т. 9.5. „График“ отпадат следните дейности, които не са актуални от гледна точка на времевия период за тяхното извършване:

  • „Извършване на оценка на ефективността от прилагането на Комуникационния план на ПРСР (2014-2020)“;
  • „Оценка на информационните системи за наблюдение и за индикатори на ПРСР (2014-2020)“;
  • „Извършване на цялостна оценка на ПРСР (2014-2020) за периода от одобрение на ПРСР до края на 2016 г.“;
  • „Оценка на прилагането на финансови инструменти за периода от одобрение на ПРСР (2014-2020) до края на 2017 г.“;
  • „Извършване на оценка на ефективността, ефикасността и въздействието от работата на НСМ“

Посочените оценки отпадат от графика за оценки, поради изтекъл времеви период за извършването им. Следва да се поясни, че „Цялостна оценка на ПРСР 2014-2020 за периода от одобрение на ПРСР до края на 2016 г., е изпълнена и включена като елемент от Годишен доклад за напредъка на ПРСР 2014-2020 за 2016 г. Оценката на финансови инструменти е извършена чрез обществена поръчка, с договор от месец ноември 2015 г. Оценката на работата на Националната селска мрежа (НСМ) не може да бъде извършена в посочения времеви период, поради липса на звено за управление на НСМ към периода, посочен в графика за оценки. УО на ПРСР е в процес на обществена поръчка за избор на изпълнител на Звено за управление на НСМ.

  1. Изменение на Мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“

От 01.01.2018 г. влизат в сила изменения в изискванията към практиките по чл.43 от Регламент (ЕС) 1307/2013, финансирани по Първи стълб. Въвеждат се нови изисквания за поддържане на екологично насочени площи, част от „зеленото подпомагане“ към директните плащания, финансирани по Първи Стълб. Считано от 2018 г. се забранява употребата на продукти за растителна защита върху всички екологично насочени площи, посочени в параграфи 2, 9 и 10 от Регламент 639/2014, а именно:

  • земя, оставена под угар;
  • площи с междинни култури или зелена покривка;
  • площи с култури, които обогатяват почвата с азот.

Изискванията на Регламент 1305/2013 задължават държавите членки при изчисляване на плащането по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ да приспадат сумата, необходима за изключване на двойно финансиране на практиките, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. При изчисляване на настоящите нива на подпомагане са отчетени изискванията за „зеленото подпомагане” и свързаните с тях плащания са извадени, там където това е необходимо. Същевременно при преглед на текстовете в ПРСР 2014 – 2020 установихме, че не е предвидена клауза за преразглеждане на размера на подпомагане при промяна на изискванията по чл. 43 от Регламент 1307/2013. С промените, включени в Регламента ОМНИБУС, за изпълнение на задължението за избягване на двойно финансиране на държавите членки се предоставя възможност да прилагат изчислена, подлежаща на приспадане сума като фиксирана средна сума приложима към всички заинтересовани бенефициери, които извършват съответния вид операция или прилагат съответната подмярка.

В съответствие със законодателните промени, влизащи в сила от 01.01.2018 г., Управляващият орган предлага допълнение на текстовете на мерки 10 и 11 в програмата, като в секциите „Условия за допустимост“ бъде добавен следния текст:

„В случай на изменение на практиките, посочени в чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, с цел избягване на двойното финансиране, размерът на подпомагане може да бъде преразглеждан по време на изпълнявания ангажимент по мярката. Това преразглеждане може да включва изчисляване на подлежащата на приспадане сума като фиксирана средна сума, приложима към всички заинтересовани бенефициери, там където е необходимо“.

  1. Промяна в текста на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“

С предстоящото влизане в сила на Регламент за изменение на Регламент 1305/2013, заявленията за подпомагане на млади земеделски стопани могат да бъде подадени най-късно 24 месеца след датата на установяването им, а не както е към настоящия момент „Кандидатите могат да заявят подпомагане не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е стартирало създаването на стопанството“. В тази връзка следва в Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 и по-конкретно подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ да бъде направено изменение. Новият срок от 24 месеца е по-благоприятен от предвидения в ПРСР 18-месечен срок. С цел по-голям брой млади фермери да се възползват от подпомагането по тази подмярка е направено и предложение за изменение в ПРСР  от страна на Национална браншова асоциация „Български пчеларски съюз“.

Необходимо е да се предвидят и допълнителни текстове в ПРСР, с цел отразяване всички промени в условията по подмярка 6.1, произтичащи от влизането в сила на Регламент за изменение на Регламент 1305/2013, (в това число допълнение на определението за „дата на установяване“ на земеделско стопанство и относно спазването на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка, в срок от 18 месеца от датата на решението за отпускане на помощта.)

Leave a Comment


− 1 = едно