95 г. от убийството на реформатора-агроном Александър Стамболийски

BASF
Александър Стамболийски и част от министрите си Снимка на Държавния архив

Александър Стамболийски и част от министрите си
Снимка на Държавния архив

Преди 95 г. на 14 юни 1923 г. е убит по мъчителен начин министър-председател Александър Стамболийски. Той умира на 44 г. Стамболийски е един от премиерите, които си създават най-много врагове. Реформаторският му дух среща стена от съпротива, която в крайна сметка го смазва физически. След смъртта му, неговите неприятели отрязват за всеки случай и главата му.

Александър Стамболийски – агроном и философ без диплома, поема държавата в много тежък момент. След края на Първата световна война, когато от България са откъснати огромни територии, именно той подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г., след което счупва писалката.

В годините на управлението на Българския земеделски народен съюз, Стамболийски започна няколко гигантски реформи в страната, най-известни от които са аграрната и реформата свързана с доброволния труд, т.нар. трудова повинност.

Аграрната реформа – до 300 дка земя, но само за трудолюбивите

Чрез Аграрната реформа правителството на БЗНС се опитва да смекчи жестоките последици от войната. Заради отнетите територии, земята се оказва дефицитна.

Един от първите закони, приети при управлението на Стамболийски е Законът за увеличаване размера на държавните земи от 1920г. А скоро след това и  Законът за трудово поземляната собственост и Законът за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. В тях е концентрирана Аграрната реформа на БЗНС.

Със Закона за увеличаване размера на държавните земи се отчуждава и обявяват за държавни всички необработвани от собствениците им земи, всички спорни общински мери и гори ,които не са решени в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Документът дава възможност на собствениците, които притежават земя, но не я обработват, лично да я запазят в размер до 300 дка. Но при условието да декларират, че в тригодишен срок ще използват нивите си за създаване на индустриални предприятия, свързани със селскостопанското производство или ги превърнат в лозя, овощни градини или изкуствени ливади. Идеята е да изостаналото ни земеделие да стане модерно и проспериращо.

Законът за увеличаване размера на държавните земи решава за обработвани ниви да се считат земите, които се обработват с труда на техните собственици и членовете на семействата им, включително и с ползването на наемни работници. Той  предвижда отчуждаваните земи да се заплатят на техните собственици на базата на средната пазарна цена на земята за последните 10 години. Според закона, от цената на земите над 100 дка се отчислява известен процент в полза на Държавния поземлен фонд. Изплащането на отчуждените имоти става от Българската земеделска банка (БЗБ), но не в пари, а в лихвоносни заложни облигации, издадени от банката и гарантирани от договорните и законните ипотеки на същата банка.

Законът за трудовата поземлена собственост (ТПС) казва, че земята да принадлежи на онези, които я обработват, а държавата да се стреми да осигури на нуждаещите се такива размери поземлена собственост, които да съответстват на трудовите ресурси на всяко селско семейство. Този закон още постановява,че всеки земеделски стопанин може да владее и ползва толкова земя, колкото му е нужна, да влага в нея своя и на членовете на семейството си труд, плюс наемен при някои производства. Максимално допустимия размер на поземлената собственост се ограничава до 300 дка ниви, ливади, лозя, розови градини и хмелови насаждения. Той се разрешава само за онези собственици, които се занимават непосредствено със селскостопанско производство.

Когато лицата не се занимават пряко със земеделие, те могат да притежават значително по-малко количество земя.

Както процесът на отчуждаване,така и оземляването на нуждаещите се лица, се извършва възмезно. Селяните, които получават земя от Държавния поземлен фонд, трябва да я заплатят по средната пазарна ценя на земята за последните 10 г., но увеличена с  20% от стойността. Земята, която селяните получават, трябва да е групирана изцяло или частично. Оземлените лица нямат право да я продават, даряват или залагат в продължение на 20 г.

Зaконът за ТПС урежда важният въпрос с кредитирането на селското стопанство, което се оземлява, когато то има нужда от земеделски инвентар, добитък, семена и други, както и за изплащане на отпуснатата земя. По тази причина законодателно се постановява БЗБ да отпуска на нуждаещите се селяни ипотечни кредити при благоприятни условия за 30-годишен срок, а за бежанците – за 50 години.

Аграрната реформа създава и съответните държавни институции, които да я прилагат.

Законът за трудовата повинност – работа за родината

Стамболийски иска да създаде модерна държава, но … хазната е празна. Затова той замисля реформата наречена трудова повинност. След двете национални катастрофи българското стопанство е в окаяно състояние. Поради тази причина се формира идеята да се използва безплатно трудът на младежите, които поради ограничените военни клаузи на мирния договор, остават извън казармите.Така се създава Законът за трудовата повинност, приет през 1920г. Той въвежда два вида трудова повинност – редовна и извънредна.

На редовната трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола – младежи навършили 20 и девойки навършили 16 години. .Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. Законът допуска и приемането на доброволци. Като определената възраст е 17 г. за момчетата и 12 г. за момичетата. Този вид трудова повинност е лична и не се допуска заместване. От нея се освобождават девойките от мохамедански произход, болните, омъжените жени, доброволците в армията и жандармерията и други.

Реакции

Почти всички политически партии в страната се противопоствят на реформата. Противниците на закона търсят помощта на Междусъюзническата военноконтролна комисия като посочват, че трудовата повинност на Александър Стамболийски заобикаля Ньойския договор, защото организацията на трудоваците съвпада с тази на армията. Така през есента на 1921 г. са внесени промени в Закона за трудовата повинност. Премахва се личната задължителност, като се създава възможност подлежащите на трудова повинност лица да се откупуват. По-късно се намалява продължителността на трудовата повинност и става 8 месеца за младежите и 4 за девойките.

Александър Стамболийски прави реформи и в съдебната система, а също и в църковната.

Преврат и смърт

На 8 срещу 9 юни 1923 г. Военният съюз извършва преврат, а за министър-председател е обявен Александър Цанков. Зад него са цар Борис III, Народния сговор и ВМРО. На много места в страната избухват спонтанно селски въстания. Стамболийски се намира в това време в родното си село Славовица и към него започват да приижда хора от близките села. Начело с лидера, те се опитват да превземат Пазарджик, но местният гарнизон застава срещу тях. За да предотврати смъртата на стотици селяни, Стамболийски им нарежда да се върнат по домовете си. Самият той и брат му Васил правят опит да стигнат до двореца в Кричим. Но в село Голак са задържани, а после отведени във вилата в Славовица. Там на 14 юни Стамболийски е убит по мъчителен начин от членове на ВМРО със съгласието на държавата.

Leave a Comment


3 − = две