Прогнози на САРА: 273 лв./т средна цена на новата пшеница, 656 лв. – на рапицата

По-ниски средни добиви  и общо производство при 5-те основни зърнени и маслодайни култури – пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед, прогнозира Центърът за икономически изследвания в селското стопанство – САРА , в актуалния си доклад „Предвиждания за развитието на пазара на зърно и маслодайни култури“ от юни, 2018 г. В обзорния документ е направен анализ за световното производство на зърнено-житните и маслодайните. Направена е прогноза за българските площи, добиви, производство и пазар през настоящата година спрямо предходната, както и за период от 5 години напред.

Цени

пшеницаСредната цена на пшеницата за кампания 2017/18 година в страната се очертава да бъде около 273 лв/т, като средната цена за фуражна пшеница да бъде в рамките на 263 лв/т, а на хлебна пшеница около 282 лв/т. През 2018/19 година, средната цена за пшеница се предвижда да се увеличи леко и да достигне 277 лв/т. Цената на фуражна пшеница от своя страна се очаква да се повиши в по-голяма степен до 269 лв/т, а на хлебна пшеница да нарасне до 283 лв/т, средно за цялата пазарна година, пише в доклада на САРА.

Направеният стохастичен ценови анализ показва, че при песимистичен сценарий за средната пазарна цена на пшеница през идващата кампания, цената в страната може да падне до 232 лв/т. Насрещният оптимистичен сценарий за средната цена на пшеница показва, че цената в 94% от положителните случаи може да се покачи до 344 лв/т. Съотношението между песимистичните и оптимистични сценарии за ценовото развитие при пшеницата е 2:3, което означава, че цената е много по-вероятно да бъде нагоре отколкото надолу от определената средна цена.

Изчисляваните средни изкупни цени са спотови (пшеница – Североизточна България,
царевица, слънчоглед – Северно-централен район, ечемик и рапица – Югоизточен район).

При ечемика средната цена за пазарната 2018/19 година се оценява на 263 лв/т. При
положителен развой на цената се очаква тя да достигне 340 лв/т, а при негативен такъв да
падне до 199 лв/т. Съотношението между песимистичния и оптимистичен сценарий е
3,2:1,8, с по-голяма вероятност да наблюдаваме по-ниска от оценената средна цена за ече-
мика отколкото по-висока.

При рапицата се очаква средната цена за пазарната година да бъде 656 лв./т.

При царевицата, средната цена се оценява на 276 лв./тон. Диапазонът, в който ще се простира изкупната цена на царевица в страната, с вероятност от 94%, ще бъде между 222-315 лв/т.

Средната цена за слънчогледа се предвижда да бъде около 572 лв./тон. Съотношението между песимистичен и оптимистичен сценарий за движение на цената на
слънчогледа през новата 2018/19 година, спрямо тази средна цена, е 3:2, което означа-
ва, че има по-голяма вероятност тази цена да бъде по-ниска от прогнозираната.

Площи

През 2017 г. общата реколтирана площ на петте анализирани култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, възлиза на 2,73 млн. ха (МЗХГ, 2018). В сравнение с предходната година се наблюдава слабо намаление с близо 1%. На фона на постигнатите върхови стойности на показателя през 2013 г. отчетената редукция е по-съществена
– с 8%. Причините са предимно в свиването на реколтираните площи с пшеница (-201,4
хил. ха) и ечемик (-72,7 хил. ха), под въздействие на относително по-неблагоприятната
пазарна конюнктура и реализирания спад в ценовото равнище. При маслодайните култури се наблюдава противоположна ситуация, като площите, предназначени за производство
на слънчогледово семе отбелязват увеличение с 14,9 хил. ха през 2017 г. в сравнение с 2013
г., а при площите с рапица отчетеният ръст е в размер на 22,9 хил. ха.

Прогнозите на експертите от САРА за 2018 г., съобразени с комплексното влияние на климатичните, производствени и пазарни фактори, определят слабо намаление в общия
размер на реколтираните площи от разглежданите зърнени и маслодайни култури до 2,66
млн. ха спрямо 2,73 млн. ха през 2017 г.

Силно пониженото равнище на изкупните цени, като резултат от сериозното увеличение на производството на слънчоглед през изминалата година, е водеща причина за прогнозираното свиване в размера на реколтираните площи – с около 170 хил. ха (-
19,0%). Очаква се тенденцията на намаление при засетите с ечемик площи да продължи и
през настоящата стопанска година, но при по-слаб темп до 123 хил.ха. Прогнозира се увеличение при площите с царевица, които може  да достигнат 433 хил. ха, както и при площите с рапица – до 191 хил. ха. В средносрочна перспектива очакванията са общият размер на площите на петте водещи зърнени и маслодайни култури да се задържи в границите между 2,63 хил. ха и 2,68 хил. ха годишно.

Пшеницата заема основен дял (над 40%) в структурата на засетите площи, а очакванията за ежегодни стабилни и високи реколти в глобален план през следващите пет години не позволяват да се прогнозира по-съществен ръст в равнището на изкупните цени, което също представлява ограничителен фактор.

Предвид отслабващият интерес към производството на ечемик както в глобален, така и в национален план, се прогнозира площите да се задържат на нивото от 2017 г. – около 127 хил. ха средно за периода 2018-2023 г. Прогнозираното равнище е с 27% по-ниско от средното за изминалите пет години – 175 хил. ха за периода 2013-2017 г.

Темповете на растеж при търсенето на царевица за фуражи, човешка консумация и
индустриална употреба в глобален план, изпреварващи производството, са в основата
на прогнозираното нарастване на засетите площи. Предвижданията сочат, че към 2023
г. площите с царевица е вероятно да достигнат 503 хил. ха, което е със 17% над средното равнище за периода 2013-2017 г. – 428 хил. ха.

По отношение на маслодайните култури по-сериозно увеличение се очаква при засетите и реколтирани площи с рапица. Предвижда се през следващите пет години средният размер на площите със слънчоглед да е около 766 хил. ха, което остава доста под осредненото равнище за периода 2013-2017 г. – 850 хил. ха.

Средни добиви

Данните показват устойчиво нарастване на средните добиви от пшеница и ечемик през периода 2013-2017 г., като благоприятните условия през изминалата година допринесоха за постигане на високи стойности на показателя, съответно 5,35 т/ха при пшеницата и 4,66 т/ха при ечемика.

Увеличение в равнището на прибраната продукция от единица площ е реализирано и при
царевицата – с 18% спрямо 2016 г., но нивото на средните добиви (6,44 т/ха) остава под рекордно отчетеното през 2014 г. – 7,68 т/ха.

Според разработената прогноза е вероятно средният добив от пшеница през 2018 г. да се понижи до 4,42 т/ха (със 17% под нивото на отчетения през 2017 г.). Очакванията са средните добиви при царевицата да се понижат до 4,90 т/ха, а при ечемика – до 4,00 т/ха.

При маслодайните култури намалението може да достигне около 20% – до 2,30 т/ха при рапицата и до 1,85 т/ха при слънчогледа. Тези предвиждания, специално при слънчогледа, са направени на база по-скоро песимистичен сценарий за развитие на климатичните условия в следващите месеци, изразяващи се в неравномерно разпределение на валежите и по-голямо засушаване от средното, особено през м. юли, както и по-високи средни температури тази година. Този сценарий е приет като най-вероятен с оглед наблюдаваните тенденции през тази година, но това в никакъв случай не изключва с по-малка вероятност различни климатични условия и действителност.

При царевицата, с оглед на съществуващите потенциални възможности за подобряване на напояването и ситуация на растящо търсене в световен мащаб, в средносрочен план, се прогнозира съществено увеличение на средните добиви до 7-7,29 т/ха годишно.

Ръст в продуктивността се очаква и при рапицата, като се оценява като достижимо равнище от 3,35 т/ха за следващите 5 години. Към 2017 г. средните добиви в ЕС са 3,2 т/ха, докато в България за периода 2013-2017 г, средните добиви са около 2,85 т/ха, което е с 11% по-ниско от средните за ЕС към 2017 г., което е и предпоставка за продължаващ ръст.

Средните добиви от слънчоглед ще се движат около установените нива през последните пет години.

Производство

Последната маркетингова 2017 година се оказа една от най-добрите за последните
няколко години в световен мащаб. Това в голяма степен важи и за България, където
2017/18 година се оказа рекордна при пшеницата, с прибрани над 6,1 млн.т. Рекордни количества са ожънати и от слънчоглед, като за първи път производството надвиши 2 млн.т. Всичко това доведе до едно от най-високите нива на производство отчитани при тези 5 култури, където общото производство достигна 11,6 млн.т, малко по-малко отколкото най-силната досега 2014 г., когато са реколтирани почти 11,8 млн.т.
Прогнозата за производството от разглежданите пет зърнени и маслодайни култури
през 2018 г., изведена на база оценката за размера на засетите и реколтирани площи и
очакваните средни добиви, предполага спад с около 18% в сравнение с равнището от пред-
ходната година.

Основание за това са очакваните по-ниски средни добиви, в резултат от прогнозираните неблагоприятни агрометеорологични условия, от гледна точка на засушаване, и други непредвидими случайни събития, като градушки. Вероятното намаление ще е с най-сериозен размер при слънчогледа – с 34%.

Причина за това обаче не е само намаление на добивите, което се очаква да има през тази
година, но и силното снижение на засетите площи, като реакция от ниските цени от пос-
ледната година. Реколтираната площ при слънчогледа се очаква да се свие до 727 хил
ха., докато година по-рано по данни на МЗХГ е достигала 897 хил.ха. Понижените равнища на средните добиви при рапицата и царевицата е вероятно да бъдат компенсирани частично от увеличението на засетите площи. Предвижданото намаление на производството в този случай ще бъде с около 8% по отношение количеството на маслодайните семена от рапица и с около 17% при царевицата.

Очакванията са през следващите пет години производството на царевица да се увеличи, като средно за периода 2018-2023 г. достигне 3,2 млн. т, което превишава с 23% средното ниво за периода 2013-2017 г. Увеличение се прогнозира и при производството на рапица – с 28%. Очакванията за увеличение на производството на царевица е заради очакванията за нарастването на регионалното търсене в следващите години, дължащо се на изграждането на нови мощности, които да използват царевицата като суровина в техния производствен процес.

 

Leave a Comment