Честваме преп. Наум – просветителят на Североизточна България и Охридско
Днес Църквата почита преподобния Наум Преславски и Охридски – най-младият от учениците на братята Кирил и Методий. Той е бил българин от благороден произход, израснал в Мизия. Последвал Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на Методий, той заедно с Климент, се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Климент бил изпратен като учител на славянска писменост в югозападната част на държавата в днешна Македония, а Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място в догавашния град Девол, близо до Охрид, за учител бил назначен Наум, който работил там седем години. После Наум построил манастир на брега на Охридското езеро и живял в него десет години.
Починал на 23 декември 910 г. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, някаква сила не позволявала това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Почитането на преп. Наум на 20 юни от дълбока древност е наложено от закритата преди 251 г. Охридската архиепископия.