„Джамиите ще бъдат нашите казарми, а вярващите – нашите войници“

Реджеп Тайип Ердоган си шие костюма на всевластен президент по мярка

Али КАРАБАБА*, Le Monde

протестите в ТурцияКризата на площад „Тахрир” постави въпроса за цял един народ пред световното обществено мнение. Бъдещето на Турция си остава мрачно. Целта на Реджеп Тайип Ердоган е да установи личен и авторитарен ислямистки режим преди честванията на стогодишнината от създаването на Турската република през 2023 г.

Всичко това се извършва постепенно и стратегически: нека си спомним, че още преди избирането му за министър-председател през 2002 г. Ердоган беше обещал да вдигне минарета над цял Истанбул. Бившият кмет на турската метрополия получи дори присъда през 1998 г. за подбуждане към омраза заради цитирането на следните думи на Зия Гокалп (1876-1924), един от теоретиците на турския национализъм: „Минаретата ще бъдат нашите щикове, куполите – нашите каски, джамиите – нашите казарми, а вярващите – нашите войници”.

Проумял силата на военните и магистратите, Ердоган предприе нова реформа, за да има власт над въоръжените сили и останалите стълбове на турската държава. Аферите „Енергикон” и „Бейлоз” му позволиха да накара армията и вестниците да замлъкнат. Според доклада на „Репортери без граници” (19 декември 2012 г.) Турция е най-големият затвор в света за журналисти (72 журналисти са в затвора). По време на събитията в парка „Гези” големите турски национални телевизионни канали не отразяваха по обективен начин полицейската намеса. Чрез контрола над пресата, над студентите, военните и съдилищата, Реджеп Тайип Ердоган ограничава риска от ответна реакция и критика.

В национален план министър-председателят се зае с извънмерни проекти, които да удовлетворят неговото „его”. В плана на светската държава той втвърди тона към алевитите. Въведе задължителни часове по ислямска религия в началното и средното училище, като отказва достъп на други религии. Дори реши да нарече третия мост на Босфора „Султан Селим Явуз”, по името на султан, избил навремето 40 000 алевити. Виновниците за един тежък пожар, състоял се на 2 юли 1993 г., който отне живота на 33 алевити, бяха освободени поради давност. Разрешението за носенето на забрадка в университетите и на фередже в религиозните училища промени живота на всички граждани. Забраната стюардесите от „Търкиш еърлайънс” да носят червило, да има целувки в метрото и контролът над продажбата на алкохол са показателни за ислямизацията в обществения живот.

В международен план Турция се опита да постигне тежест на международната сцена с ролята си на посредник в сирийската криза. Но изправена пред провал, Турция в продължение на месеци засилва подкрепата си за сирийската опозиция, като приюти над 400 000 бежанци. Реалната цел е ясна: да се свали режима на Башар Асад, за да се качат братята-сунити на власт.

И накрая, към новата конституция и мира между турци и кюрди. Необходими са сериозни промени през 2013 г., тоест преди президентските избори през 2014 г., ако искаме да се възпре радикалната ислямизация, която се ползва със законодателна подкрепа. Турският държавен модел клони към една полу-френска и полу-американска президентска система, съчетана със силна лична власт. Президентът ще бъде избиран пряко на всеки четири години. Постът на министър-председателя ще бъде премахнат. Президентът ще има пълната власт да разпуска Националното събрание, както и да определя своя бюджет. Паралелно с това държавният глава ще си остане и лидер на своята партия. Ето я и третата очевидност: Реджеп Таип Ердоган си шие костюма на всевластен президент по мярка.

След тридесет години война и около 40 000 жертви, Кюрдската работническа партия (ПКК) реши да започне мирен процес, за което свидетелства писмото на Абдулах Йоджалан. Йоджалан иска от своя народ обединение чрез побратимяване в името на исляма. Благодарение на този мирен акт, Ердоган ще увеличи влиянието си в Източната част на Турция, което пък ще укрепи неговото мнозинство. Този пакт е само част от пъзела по изграждането на един бъдещ панислямски сунитски синтез. И трябва да бъдем особено бдителни, защото установяването на подобна практика в Турция ще превърне закона на религиозното мнозинство в единствената реалност в страната.

 

*Али Карабаба е журналист. Той ръководи връзките с обществеността на Федерацията на алевитите във Франция.

Превод и обработка – „Култура“

 

Leave a Comment