Веселина Ралчева за лъжите и истините в бизнеса с маслодайната роза

BASF
В последните години секторът тотално посивя

Как така се случи, че най-ароматният и благодатен поминък у нас – отглеждането на маслодайни рози, изведнъж се срути, дано за кратко? У нас розите и маслото от тях винаги са привличали въображението като арабска приказка. Японски туристи пристигаха по време на розобера, за да наситят сетивата си с красотата на Розовата долина. От Възраждането насам производителите на рози и гюлово масло са били позлатени от безценното ухание, което сякаш е свалено от Рая и то точно по нашите земи. Само че преди два месеца тази представа изведнъж се строши от разгневени розопроизводители, които завардиха пътищата на Подбалкана и ги посипаха с розови листа. Така уханните рози се превърнаха в боклук, а неприятната истина, че те не са само това, което си мислим че са,  разпръсна илюзията.

Веселина Ралчева със сина си Васко пред лавандуловата био градина

Веселина Ралчева със сина си Васко пред лавандуловата био градина

За бизнеса с рози и лавандула, и причините за кризата, потърсихме Веселина Ралчева – производител на био рози и био лавандула, а също така и на био масла от тях. Семейство Ралчеви вече 20 години е в тази дейност и непрекъснато разширява собствените си граници. Веселина Ралчева участва в УС на БА „Биопродукти“ и в браншовата асоциация за етеричните масла. Отскоро е включена и в работната група, създадена от МЗХГ за написване на Закона за маслодайната роза.

В началото беше лавандулата
Рози вече са обрани, но лавандулата на сем. Ралчеви започва да цъфти в Подбалкана

Рози вече са обрани, но лавандулата на сем. Ралчеви започва да цъфти в Подбалкана

„Влязохме в земеделието през 1999 г. По това време ни върнаха 20 дка наследствени земи в Панагюрище и ги насадихме с лавандула“, разказва Веселина Ралчева. „Това ни беше първата идея. В следващата година  решихме да опитаме с 14 дка рози. Около Панагюрище маслодайни рози са се отглеждали до Първата световна война и след това, вероятно заради лошо оборудване, хората са решили, че рандеманът е нисък, защото земята е неподходяща. И така розите са изчезнали. Само че няма логика земите край Стрелча да стават за рози, а нашите – не. Така предположихме и се оказахме прави.

След това решихме да затворим цикъла. Започнахме да строим розоварната през 2001 година със собствени средства, защото смятахме, че е трудно да се доберем до европейска помощ. Завършихме я почти изцяло с втора ръка оборудване, а през 2003 г. направихме първото лавандулово масло. След това с помощта на проекти по ПРСР сменихме част от оборудването, най-вече парните котли. С тази кохобационна колона разделихме розоварната на два кръга, за да можем да правим и биологично, и конвенционално розово масло. Така беше тогава, но от тази година произвеждаме само био масло.

Първата сертификация за биопроизводство започнахме през 2006 г. само на лавандулата. Тогава в България нямаше дори сертифициращи организации, така че потърсихме швейцарци и то далече преди министерството да реши да дава субсидии за биологична продукция.  По това време нямаше наръчници как се отглежда биологично, дори и препарати и торове за това производство липсваха. Затова отначало се уплашихме да отглеждаме розите по биологичен начин, защото там има доста повече болести и неприятели. Факт е, че и в момента, когато розите ни са сертифицирани като био, е много трудно да се справим. В момента имаме 250 дка рози, 500 дка лавандула и още 500 дка други площи – със зеленчуци, плодове, зърнени култури, шипки, слънчоглед… Всички са био.“

Как розите посивяват

Отначало розоварната на фирма „Ина“ЕООД  е имала много кандидати за доставчици на розов цвят. Розопроизводството било в разцвета си. Като видели, че бизнесът върви, местните си насадили градини. По време на розобера обаче се изправили пред проблема, че Ралчеви искали да се подпишат, че еди кой си е предал определено количество цвят. И това искане им се сторило неприемливо. То означавало през март да обявят доходи и да платят данък върху тях. Към 70 процента от розопроизводителите категорично били (и са) против данъците. Именно това родило прекупвачите. Те не искат подписи и бележки. Стоят с кантари и бусове край пътя и предлагат коректност: Даваш ми розите, плащам ти ги честно. Не те питам кой си, ти не ме питаш как се оправям.

По този начин малки, пък и по-големи розопроизводители, които получават за година по 5-7 хиляди лева от цвета, напълно избягват проверките на НАП. Как се изплъзват прекупвачите и как дестилериите, които купуват розовия цвят, се отчитат пред данъчните, си е загадка. Факт е обаче, че в последните години секторът съвсем е посивял.

Но всяко нещо си има цена и тази година някои я платиха високо.

Коректните

Към 30 на сто от розопроизводителите са коректни и към дестилерията на „Ина“, и към държавата.

Въпреки че от тази година Ралчеви произвеждат само биологично розово масло, стопаните на конвенционални рози, които от години са предавали реколтата си на тях, не останали разочаровани. „Договорихме се с колегите от Стрелча да приемат розите на нашите доставчици на конвенционален цвят“, обясни Веселина. Вярно е, че цената на розите е била паднала заради пренасищането на пазара на 2,20-2,50 лв., но все пак не се е стигнало да загуба на реколта.

Коректните розопроизводители са малцинство. Повечето предпочитат да обикалят от дестилерия на дестилерия и от прекупвач на прекупвач, за да открият търговеца, който дава възможно най-добрата цена. Някои дори забравят, че са получили помощ от дестилерията – и за препарати, и като съвети. Важни са парите. Ако може – необложени с данък.

„Вече 1300 години в България се учим на почтеност и все оставаме ненаучени“, отбеляза по този повод Николай Ралчев.

Със съпруга си  Николай Ралчев в дестилерия

Със съпруга си Николай Ралчев в дестилерия

Розовото масло – петна върху емблемата

„За първа година работехме само био масло и разделихме нашите рози от всички останали“,  признава Веселина Ралчева. А съпругът й Николай допълва: „Лошото е, че от 3-4 тона розов цвят се получава 1 кг розово масло и при такава концентрация, ако някой си е направил леки експерименти с пестициди преди месеци, в маслото изскача всичко. Дори някой да е пръскал в нива на 20 метра от розовата градина, веднага лъсват случайните капки разтвор, попаднали върху био розите.“

„У нас никой не контролира качеството на маслото“, продължи Веселина. „Някога е имало национална лаборатория на „Българска роза“ в София, през която е минавало и се окачествявало всичкото масло у нас. Но тази лаборатория вече отдавна е загубила статута си и доверието в нея. Създадоха се много лаборатории, никой не знае колко са дестилериите – 80 или пък 150. Всеки си продава самостоятелно, окачествява си продукцията сам и никой никого не контролира. Затова в един момент се случи и това –  да се смесват нашите масла с външни.“

„Внасят розово масло от Иран, Мароко, защото там е много по-евтино и го смесват с нашето. Турското е скъпо и не е изгодно. Но иранското е получено по друга технология – там вадят водата и от нея отделят маслото. Затова е по-евтино и по-лошо като качество“,  разкри Веселина Ралчева.

Впрочем, точно тези фирми, които внасят и облагородяват вносното с българско масло, са повишили цените на розите през последните години. Заради тях оптимистите са увеличили насажденията с маслодайни рози, от което последва тазгодишната криза.

Николай Ралчев посочва и други петна по емблемата на България: „В повечето от мускалчетата на морето маслото е тотално фалшиво. В най-добрият случай то е 20-30 процента от съдържанието. Там има и синтетика, и органика. Как се случва това? Примерно, френска компания ти предлага оферта – даваш килограм розово масло, връщам ти 3 кг и си плащаш 1000 евро за килограм. Това розово масло мирише по-добре от истинското, но е синтетика. Е, може и така, но по-добре е на етикета да не пише „Българско розово масло“.

Ентусиастът във фамилията
Васко

Васко

Васил Ралчев е студент в Лондон, където изучава „Агро Бизнес Мениджмънт“. За да помогне на родителите си, той е направил с леката помощ на преподаватели сайт за онлайн продажби на продуктите на „Ина“. Уверен е, че бъдещето е в бързата и удобна покупка само за няколко минути пред компютъра. Така розовото и лавандулово масло от био дестилерията в Панагюрище могат да стигнат до всяка точка на света, въпреки че засега онлайн магазинът inaessentials.com оферира само на български език. Освен био масла, електронният магазин предлага флорални води и изсушени цветове лавандула и роза в торбички.

 

 

 

 

Leave a Comment


9 − шест =