МЗХГ и браншът влязоха в спор за Закона за маслодайната роза

Министерството иска всички стопани да са регистрирани като земеделски производители

Проектозаконът за маслодайните рози все още е в доста суров вариант, но при обсъждане на текстовете се появи важен спор, разказа пред Агро Пловдив Веселина Ралчева, производител на био розов цвят и био розово масло от Панагюрище. Тя участва в работната група, сформирана за написване на закона.

От Министерството на земеделието, храните и горите настояват в закона да залегне изискването всички розопроизводители да са регистрирани и като земеделски производители. 

„Не можем еднозначно да се разберем трябва ли регистрираните по Закона за маслодайните рози розопроизводители да са регистрирани и като земеделски производители. Защото при сегашните осигуровки, на човек с един-два декара никак не му се вързва сметката да се регистрира. И с 3-4 дка не му се вързва. Министерството държи всички да са регистрирани като земеделски производители, но какво ще стане с тези, които не искат? Какво ще стане с розите им? Ако пък сложим някакво нереално изискване, то насила ще ги накараме да останат в сивия сектор. По-добре да има регистър на розопроизводителите, в който всеки розопроизводител да се впише със своята нива и със своя нотариален акт и със сортово свидетелство, че отглеждаРоза Дамасцена“, е предложението на Веселина Ралчева.

Основен момент в проектозакона е, че е необходимо да се създадат регистри на производителите на рози, на изкупвачите, на производителите на разсади на Роза Дамасцена и на преработвателите на цвета. Всеки регистриран ще трябва да впише и договорите си с останалите по веригата. Изкупвачите например трябва да регистрират договорите с производители и договорите със собственици на дестилерии. 

Към земеделското министерство ще бъде създадено контролиращо звено. То ще извършва изненадващи проверки на всякакви партиди розово масло, като ще разполага и с оборудвана за целта лаборатория. Ако има отклонения от стандарта, ще бъде забранено върху определаната партида да се пише „Българско розово масло“, разказа още Ралчева.  

Необходимостта да се създадат нормативни изисквания в работата на този специфичен бранш, блесна по време на розобера. Протестите на розопроизводителите заради ниската изкупна цена извадиха на бял свят сериозни проблеми, пренебрегвани с години. Липсата на договори за изкупуване и неотчитането на доходите (приходите) пред НАП, смесването на българското розово масло в евтино вносно, както и липсата на сертифицирана национална лаборатория за маслото, се оказаха слабото място в този емблематичен за България бизнес.