Икономисти от АУ: Колкото повече субсидии и регулации – толкова по-деформиран пазар

Необходим е механизъм за контрол на фермерите върху администрацията

Бабата, която продава 20 връзки магданоз без касов апарат, престъпник ли е? Трябва да има граници на нормалността

Искането за минимални добиви при обвързаните плащания е добре да падне

Агро Пловдив потърси за коментар относно следващата Обща селскостопанска политика (ОСП 2021-2017) учени от факултета по икономика на Аграрния университет в Пловдив. Срещнахме се около „кръглата маса“ с декана на факултета доц. д-р Димо Атанасов, проф. д-р Иван Пенов – учредител и председател на УС на фондация „Земята – източник на доходи“, и с ас. Крум Христов, който работи също и за фондацията. Как изглежда земеделието през погледа на аграрните икономисти и как се реформира политиката на ЕК през годините? Накъде ще се насочи подпомагането след 2020 г. и кои капани трябва да избегне нашето земеделско министерство, когато създава стратегическия си план? По тези въпроси протече разговорът. Вижте го:

Основният въпрос за следващия програмен период е как да бъдат разпределени милиардите, предвидени за българското земеделие. Какво трябва и какво не трябва да се прави, когато се решава тази задача? 

Проф. Иван Пенов: Като се започне: „… толкова милиарда ще влязат“… Това е популизъм. За нас е важно не колко милиарда ще дойдат, а за какво се използват тези милиарди. Независимо каква е аграрната политика, първата роля на държавата е да поддържа условия, близки до перфектната конкуренция. Защото при перфектната конкуренция търсенето и предлагането се пресичат там, където са минималните разходи по производството. Там ресурсите се използват по най-ефективен начин, цените са възможно най-ниски. Първото и най-важното е колкото се може пазарът по-малко да се деформира. Защото деформиран ли ти е пазарът, каквито и подпомагания да правиш, ще са неефективни. Търсенето и предлагането дава цената, а тя показва какво да се произвежда. Ако си деформирал пазара със субсидиите, той дава грешни сигнали и цялата икономическа система е неефективна. Затова в проекторегламентът пише: „Продължава се посоката на пазарна ориентация“.

Например,

ако дадеш субсидия на единица производство, ти изкривяваш пазара.

В последните години млекопроизводителите, а наскоро и розопроизводителите, въобще всички, които правеха протести, искаха защитни цени. Даде ли се такъв инструмент, това деформира пазара и равновесието. И особено при нееластично търсене на земеделските продукти, това ще доведе дори до падане под исканата от производителите минимална цена и за тях ще стане по-зле. Защото тази цена трудно може да се контролира.

Доц. Димо Атанасов: Преките ценови интервенции се избягват много отдавна в ЕС. В България в самото начало на прехода се залагаха защитни минимални цени или максимални, например на торове, препарати, горива. Но ценовата интервенция е най-брутална намеса.

Проф. Иван Пенов: Посоката, по която ЕК върви, общо взето е правилна, въпреки че аз лично съм против субсидирането и подпомагането. Субсидирането дойде заради преценката, че произвеждайки продукти за прехрана, фермерите произвеждат и обществени блага, за които няма пазар. Те ги създават, но не са компенсирани ценово.

Извън всичко изговорено досега за проекторегламента на ЕК за земеделието през следващата ОСП, какви всъщност ще са реалните промени за земеделието в Европейския съюз? 

Ас. Крум Христов: Четейки проекторегламента в диагонал виждам, че промените са в посока задълбочаване на позеленяването и доста сериозно засилване на помощта за осигуряване на публични блага. Тематичните подпрограми най-вероятно ще станат повече, за да решим сами коя да използваме. Много повече възможности има за обвързано подпомагане. Ще се разчита повече и на национално подпомагане предимно в секторите плодове и зеленчуци, и животни. В регламента се говори за увеличаване подкрепата на малките. За нарастване на подпомагането в необлагодетелстваните райони. За много по-силен преразпределителен ефект. Възможно е да се обмислят различни ставки за различните видове култури. Говори се за много по-силна подкрепа на младите фермери, но това, което аз забелязвам от предишния период е, че се говори за привличане на нови млади хора. Но за нашите условия според мен по-скоро трябва да се мисли за задържане на младите хора от земеделските семейства. Изпуснем ли тях, по-трудно ще намерим нови. Трябва да се мисли за семейството като основна структурна единица.

Ив. Пенов: Една от посоките, по които върви ЕК, е за екология. Това са публични блага. Да речем има ливада за паша на животни или за косене. Тя се поддържа в добър вид и това е публично благо – радва очите, благоприятства хармонията в природата.

Публичното благо се ползва от множество хора. Докато ябълката например е частно благо – когато я изям, друг не може да изяде същата ябълка. На този плод пазарът определя цената. За ливадите, които ни харесва да гледаме край път или пътека, няма пазарна цена. Фермерът произвежда и обществени блага. Затова едното от направленията, което се прилага и в този планов период, е точно за екология и публични блага. Когато се обсъждаше планът 2014-2020 имаше вариант на ОСП за публични средства само за публични блага. Публично благо осигуряват и пчеларите. Те получават доходи от производството на меда, който продават. Само че тези пчели опрашват природата. За тази дейност пчеларят не е компенсиран. В САЩ е нормална практика кошерите да се закарат до градината на овощаря и те да извършат опрашването. Пчеларят получава пари за меда и пари за опрашването. В САЩ програма за опрашването няма да има ефект, защото пазарът го е урегулирал. Тук обаче пазарът не го е направил и може би трябва да има.

Д. Атанасов: По проекта на регламент

насоките са не да се плати за това, че имаш някакво правно основание, а затова, че осигуряваш публични блага

за биоразнообразието. Оформени са няколко аспекта на политиките: Да се защити дохода на производителите; тяхната конкурентноспособност; климатичните промени; опазването на природата; възобновяемата енергия; селските райони и селските общности; устойчивите хранителни системи и други.

Преди няколко месеца бяхме в Брюксел по повод състезанието Млад фермер. Имахме среща с евродепутати и те тогава казаха две основни конфликтни точки: едната бе за транспортните фирми, другата за бъдещето на ОСП. Ако се намали бюджета за чия сметка ще е? Ние тук преподаваме и мултифункционалност на земеделието. То няма само ролята да създаде храна и доход на този, кото произвежда. То има много други ефекти за обществото – осигуряване на работни места, мултиплициращия ефект на доходите, дейности в други сектори. Затова евродепутатите казаха, че подкрепа ще има. Защото не може отрасъл, от който зависи изхранването на Европа, в който са заети няколко десетки милиона европейци, да бъде оставен на пазарните сили. Не че е лошо да се остави на пазара – това е идеалният вариант. Но има хора, които се опитват да манипулират този пазар.

Новата ОСП предвижда по-широка самостоятелност на държавите при определяне на националната политика чрез стратегически планове. Това за добро ли е?

Ив. Пенов: За да бъде ефективно това, трябва да има много добре обучена администрация и добре тренирана паралелна структура, която независимо да прави анализи при прилагане на инструментите. Имаме администрация, която мисля, че е много ефективна спуснатите отгоре заповеди да ги докара до долу. Проблемът е, че липсва контролът от страна на бенефициентите. Трябва да имаш контрол и отгоре, и отдолу. Примерно, ако администраторът не направи нещо, отгоре може да го уволнят. Тоест, има контрол. Но има и друг пример. Фермерът разбира след една година, че администрацията е открила някакъв проблем в стопанството му. Колегата Крум Христов е описал такива случаи в докторската си дисертация.

Кр. Христов: Това е обществена тайна. Хората получават официално съобщение за проблем при директните плащания след година-две. Системата не може да насмогне, защото целият й капацитет е свързан с това да бута едни документи, а не да се търси истинското решение на големия проблем.

Ив. Пенов: Първата стъпка е

контролът на фермерите върху администрацията

Принципно администрацията трябва да се чувства защитена, за да може да изразява позиции. Второ, бенефициентите трябва да са защитени, за да осигуряват и те контрол. Когато се остави една такава система да работи, инструментите се оправят. Когато администраторът не е защитен, когато за бенефициента няма ефективен механизъм да се защитава, системата е неоптимизирана. Проблемите ще се решат, когато двете страни – администрация и фермери, си взаимодействат директно. И като равноправни. Принципът да не е: ние правим правилата – вие се подчинявате. Равноправността на отделните герои е механизмът, който прогонва системата.

Кр. Христов: Един пример: Когато се установи някакво нарушение по директните плащания на площ, човекът научава, че има проблем, като си провери банковата сметка и види че не е получил субсидии. Започва да търси информация, обикаля по институциите, накрая отива в Разплащателна агенция. Обяснява му се, че той може да се жалва, неговата жалба ще се разгледа, но тя няма да предизвика проверка на място. Ако имаш проблем, ти не можеш да инициираш администратора да дойде физически във фермата ти, за да установи на място дали има такъв проблем или не. Така минават година-две-три, докато проблемът на земеделеца бъде решен по един или друг начин. Но след като мине време, няма как да бъде установено дали е имало проблем или не, защото на това място вече има други култури. Тоест, когато процедурите се променят, така че фермерът да може да инициира физическа проверка, тогава нещата значително ще се подобрят. Ако аз не съм съгласен със санкцията, която ми е наложена, тогава елате, проверете, снимайте и тогава решете. А ако не дойдете, нека се приеме, че аз съм прав.

Д. Атанасов: В първите години след 2007-а не се създаде доверие в държавата от страна на малките земеделски стопани. Повечето от тях са по-възрастни хора в отдалечени, необлагодетелствани райони, с недобър достъп на информация. Имаше липса на доверие с широко разпространения у нас страх от корупция. Цареше и този предрасъдък, че „ако аз направя проект, той няма да бъде одобрен“. Имаше един период, в който помагахме на наши студенти и на други хора да си разработват проектите. Видя се, че когато проектът е направен добре, го одобряват. Само през 2013 г. имаше много подадени проекти, но тогава парите вече бяха изчерпани и те си останаха неодобрени. Ако може държавата да направи по-активни информационни кампании, така че експертите да са сред хората. А не само да се упомене някъде, че има мерки и политика.

Кр. Христов: Нека има и електронна информация, но е необходимо звено, което да отиде при хората. Това може да са службите за съвети, може да са общинските администрации, които да организират срещи вместо само да бутат документи.

Каква трябва да бъде националната политика към т.нар. слаби, чувствителни сектори, каквито са плодове, зеленчуци и животни? 

Ив. Пенов: При обвързаното подпомагане, когато субсидия се дава за килограм, производителят си прави сметката, че първоначално ще получи доходи от пазарната цена, а после ще вземе и от държавата примерно 50 лева. Ако пазара му дава 1 лев цена, а държавата още 1 лев, той ще вземе решение колко да произвежда за 2 лева. Като вземе такова решение, ще поиска да увеличи производствота, за да получи повече. Но това по-високо производство вече не може да се продаде на цена 1 лев, защото предлагането ще се е увеличило и цената ще е паднала. Дори и нашите неголеми площи, заети с плодове и зеленчуци, могат да деформират пазара. Това бе стандартната схема – субсидия за единица продукция. Затова в ЕС се премина към подпомагане на декар или на ферма, за да може пазарът да си каже каква да е цената на продукцията и коя култура е по-ефективна. А като нямаш структурирано земеделие, деформираш производството, в което трябва да участват големи, средни и малки земеделци. При нас точно това се получи. Когато отиваш към доплащания за зеленчуци, ти започваш да доближаваш схемата за единица продукция. Правиш го първо като диференцираш култури – на зеленчука толкова, на плодовете толкова. Второто нещо е като въведеш изискване за фактура. Колкото повече обвързваш производството с продукта, толкова повече го обвързваш с обема на производството. И така толкова повече ги приближаваш до онази схема, която директно води до по-голямо производство и падане на цената повече, отколкото можеш да получиш от субсидията. Затова първоначално идеята беше – плащане на декар, без диференциране. По-предния планов период беше така. Обаче производителите на плодове и зеленчуци направиха сметките и казаха, че себестойността на тяхната продукция е много по-висока от себестойността на зърното. И затова започнаха да се правят диференцираните схеми, въпреки че директните плащания не са за покриване на производствените разходи, а за осигуряване на доход.

Колкото повече деференцираш схемите, толкова повече ги деформираш. Колкото повече ги унифицираш, толкова по-малко деформираш пазара.

Мисля, че

при обвързаните плащания не трябва да има минимални добиви.

Въведоха ги, защото имаше сигнали, че някои взимат субсидии, пък нищо не произвеждат. Това се получава, защото не се контролират производителите. Ако един-двама малки производители излъжат, няма да има кой знай какъв проблем с пазара. Ако са по-големи – може. Ако стане масово – пак може да създаде пазарен проблем. Но ако земеделските власти правят дори извадкова проверка, ще разберат какво става.

Сега им искат счетоводни документи, с които да доказват минимални добиви. В интерес на истината и счетоводни документи могат да се купят, за да се излъже държавата. Друг въпрос е защо имаме сив сектор. Този въпрос криминален ли е? Не е. Нима е престъпление да произвеждаш домати и да продаваш без документи? Трябва да се запитаме защо някой е в сивата икономика. Защо не се направи така, че на малкия производител да му е лесно да се отчита към държавата. Примерно, ако е зеленчукопроизводител с 5-10 дка, защо трябва като отиде на борсата да има касов апарат? По принцип сива икономика се получава там, където има прекалено много регулация. Когато имаш прекалена регулация, чиито критерии хората не могат да достигнат, то е все едно, че нямаш регулация. Трябва да имаме нормална регулация. Бабите, които продават 20 връзки магданоз, престъпнички ли са? Има едни граници на нормалността. Ако питате финансистите и данъчните, те ще кажат: Точно така трябва, защото се крият и не плащат данъци. Тази дискусия трябва да започне да се води – колко регулация ни трябва.

Ще има по-нисък таван при директните плащания? Как оценявате това?

Ив. Пенов: Според мен в тази посока да се върви – да се намалява таванът. Като погледнеш баланса на един зърнопроизводител, не може да не видиш, че голяма част от приходите му са от субсидии. Не е нормално това. Аз предпочитам субсидиите, в които има и от моите пари, да отидат при един малък производител, който ще произведе  хубав домат, който аз ще си го нарежа в чинията и ще се наслаждавам да го ям.

Д. Атанасов: Трябва да се защитават конкретно специфичните интереси на българските фермери, защото Европа е с доста голям брой фермери, а условията навсякъде са различни. ОСП е една и трудно се намира калъп, който да пасва навсякъде. 2007-2013 г. се разминахме до голяма степен с българските интереси, защото когато е била договаряна, България не е била член на ЕС и с много малко влияние е договаряла политики и условия, които да са специфични. Вторият период беше по-добре, защото вече нашите политици и експерти бяха понатрупали опит и разбиране какво трябва да се направи. Сега, за третия програмен период, оправдания не трябва да има. Но това, което е характерно за нас – ние малко се различаваме от класическия европейски модел за семейно земеделие. Тук по-скоро преобладават големите стопанства, което от една страна не е лошо, защото те постигат икономии от мащаба, по-лесно търгуват навън, само че социалният елемент е на втори план – големи площи с малко заети.

На 22 – 23 юни бяхме в Китай. Лично аз подписах договор между над 50 китайски аграрни университета и поне още толкова от Източна Европа, Африка, Азия, Нова Зенландия, Канада и Америка. Формирахме тази лига за сътрудничество. АУ е от първите, които влизат в лигата. Тя се казва „Аграрно образование, наука, технология и иновации за моделно селскостопанско образование“. Колегите от Китай в някои от разговорите поставиха инициатива: искат да черпят и от нашия опит и от този на другите аграрни университети, за да създадем конкурентни модерни учебни програми и да си сътрудничим. Защото Китай е най-многолюдната страна в света и не могат да си гарантират изхранването на населението. Те казват, че около 40% са зависими от внос на храни. Китайците официално са 1,3-1,4 милиарда, но неофициално са малко под 2 милиарда. Китай търсят от нас такова сътрудничество. От една страна, те могат да ни доставят технологии, машини и т.н., а ние да внасяме храни у тях. Но проблемът при малки държави като нашата е, че няма как да им осигурим количества. От тази гледна точка големите стопанства в България са добър вариант.