Николай Гайдов: Новата програма трябва да финансира изследвания за високата смъртност при пчелите

Ако пчелите измират без да знаем диагнозите, всички други мерки стават безполезни
Противник съм на директните плащания. Ако ги има, нека да са с тавани, за да не привличат търсачи на пари

Председателят на сдружение „Акация 1899“ в Пловдив Николай Гайдов има идеи за следващата 3-годишна Национална програма по пчеларство (НПП), която ще се прилага след 2019 г. В момента мерките по програмата са шест, а Гайдов предлага седма. Според него тя е изключително важна за целия пчеларски сектор у нас. Скоро ще започнат да се обсъждат политиките в следващата НПП и точно тогава работната група трябва да предложи и изиска включването на новата 7-ма мярка. Коя е тя и защо е необходима – това попитахме председателят на „Акация 1899“.

Николай Гайдов, председател на общинско пчеларско дружество „Акация 1899“ в Пловдив, пред Агро Пловдив

Николай Гайдов, базар на мед

Г-н Гайдов, очаква се през следващия програмен период ЕК да увеличи парите за пчеларство. Предстоят работни срещи и за новата национална програма. Браншът иска ли промени? 

Предстои да се реши какъв да е бюджетът на новата пчеларска програма и по кои мерки средствата ще бъдат разпределени. По информация от няколко източника вече се знае, че ще има удвояване на парите. Известно е, че ЕК планира да увеличи със 70% средствата за пчеларство след 2020 г. Освен това от 2015 г. насам броят на регистрираните пчелни семейства у нас нарасна около 1,5 пъти, което означава, че и на национално ниво трябва да се промени размерът на финансирането.

Как предлагате да се разпределят тези удвоени средства?

Пчеларите не са наясно къде да има повече пари и къде да бъдат намалени. По всяка вероятност средствата по всички мерки ще бъдат увеличени. Знае се, че пчеларите искат да има по-голям бюджет за мярка А, която е за техническо оборудване на пчелините. Само че има един интересен парадокс: тази година бюджетът по мярка А не бе усвоен. Има един стопиращ фактор – стопаните с над 100 пчелни семейства не могат да участват по тази мярка. По нея могат да кандидатстват тези, които се грижат за 20 до 100 пчелни семейства. Факт е, че има доста пчелини с под 50 кошери, чиито стопани не са регистрирани като земеделски производители и съответно не могат да участват по програмата. Това означава, че бариерата от 100 семейства трябва да се махне.

Казвате, че средствата по всяка една от шестте мерки ще бъдат увеличени, а в същото време дори сега остават неусвоени пари. Тогава?

Нашият бранш е силно потърпевш от един сериозен проблем, който ние като пчелари осъзнаваме, но министерството – не. Имаме голяма смъртност при пчелите. Тя обаче не се декларира от пчеларите по различни причини. В същото време вече три-четири години наблюдаваме необичайно високо измиране на пчелите и само можем да предполагаме защо се случва. Зимата на 2016/2017 г. беше пикова, но и тази зима смъртността е голяма. Затова с колегите от различни области в страната, с които съм говорил, всички

искаме да бъде направен мониторинг на заболяванията по пчелите

и най-вече на икономически значимите сред тях. Това са нозематозата и вурисните болести, които се пренасят от акара. Неоходимо е да се създаде екип от учени, който да проучи географията на заболяванията и да изработи карта. Да предложи също така системни мерки за профилактика и лечение. Българските пчелари се нуждаят от помощта на учените, за да запазят стопанствата си, вместо да броят измрелите пчелни семейства.

Това не се ли финансира по някакъв начин от ЕС или държавата?

Не се финансира. Има учени, които са готови да работят по тези теми, но не им се отпускат средства.

Когато има висока смъртност на семействата, пчеларите не могат ли да установят в лаборатория причината?

В момента пчеларската програма финансира изследвания на различни показатели в пчелния мед. Но не са предвидени средства за изследване на семействата – нито за профилактика, нито при установена смъртност. Пчеларите не търсят лаборатории, защото знаят, че тази услуга е много скъпа. Необходимо е в новата пчеларска програма да бъдат заделени средства, така че

всеки пчелар да може да изследва безплатно или с например 10% самоучастие причината за смъртността

в стопанството си. Навсякъде, където се срещам с колеги, установявам, че има проблем с измирането на пчелните семейства. И в същото време пчеларите са в неведение защо това се случва. Не знаят диагнозата и съответно какви мерки и лекарства да приложат. Различните вируси причиняват различни заболявания, които се лекуват по специфичен начин.

Толкова скъпо ли е изследването?

Няма какво да се лъжем – скъпо е, около 160-200 лева. В страната има само две лаборатории, на които можем да изпратим проби и те да се изследват под микроскоп и на генно ниво. И двете са в София. Доколкото знам и в Пловдив се създава подобна. Ако пчеларите имат право да дават годишно дори и само по една проба, за да установят здравословното състояние на пчелите, това ще е от голяма полза. Защото ако нямаме здрави семейства, оттам нататък всички мерки по пчеларската програма губят смисъла си и средствата по тях няма да бъдат усвоени. Няма как да променим старите мерки – те ще се използват отново, има нужда и от тях. Но трябва да се преборим за нова мярка, свързана с проучване на заболяванията по пчелите, предлагане на лечебни методи и извършване на безплатни или почти безплатни лабораторни анализи.

Какъв бюджет е необходим за новата мярка?

Поне 1,5 милиона лева. Нека първо се започне с 500 хил. лв. за обследване на заболяванията в страната по райони, за да е ясна картината. А после нека учените предложат системи за лечение и за поведение на пчеларя.

Как ще действате, за да може тази нова мярка да намери място и средства в националната програма?

Говорихме с колегите да подготвим декларация, която да бъде подписана на голямото пчеларско изложение в Царево. Идеята ми е подкрепена от Димо Димов, Иван Кънев от Русе … Няма професионален пчелар, който да не е съгласен да има пари срещу заболявания, защото смъртността при пчелите е реална. Затова мисля, че преди да тръгнем да се борим за каквото и да е друго преразпределение, ние трябва да се преборим за една сума, която да бъде директно в помощ на пчеларите.

В последните месеци се говори за възможността пчеларите да получават директни плащания след 2020 г. Какво е вашето мнение?

Плащанията към пчеларите ще са за това, че осигуряват системна услуга в полза на обществото. Тоест, грижат се за пчелите, които извършват опрашване в природата, за да се запази живота на земята. Лично аз, а и други пчелари, сме на едно малко по-различно мнение от това на 75 на сто от бранша. Повечето искат да има директни плащания. Само че те не си дават сметка за друга проблематика. Когато ЕС дава пари, целта е да се получи положителен ефект. Но винаги трябва да си задаваме въпроса какво ще е отрицателното въздействие. Според мен то ще е значително, особено ако министерството не промени някои от нормативните актове.

Ще бъдат създадени кухи пчелини за усвояване на средства.

Но независимо от това дали ние в България искаме или не искаме директни плащания, това ще бъде решено на европейско ниво.

Кое е лошото на директните плащания?

Максималната сума за пчелно семейство не бива да бъде повече от 10 евро, защото иначе много търсачи на пари ще решат да се занимават с пчеларство и ще създадат стопанства с по две хиляди кошера. В момента няма нормативна база, която да ограничава масовото създаване на пчелни семейства в населените места и землищата им. Срещат се по 3-4 хил. пчелни семейства в едно землище, което е страшно много. Пчелите не могат да се изхранят, защото около „баницата“ са се подредили много гладни. Намножаването на пчелините може да създаде тежка епизоотична обстановка, която да увеличи допълнително смъртността на пчелите. Ако се получи такъв срив, пчелните семейства ще има да се възстановяват 5 години наред. Подобна ситуация е имало през 1981 г. За да не се случи това трябва да се ограничи прекомерния брой на пчелините и на семействата, и да се постави таван на плащанията, какъвто има за зърнопроизводителите. Трябва да се засили и контролът.

Известно е, че в страната има доста пчеларски сдружения. Как ще защитите идеите си за следващата национална програма?

За обсъждане на новата програма ще бъде създадена работна група към земеделското министерство. Лошото е, че в тази работна група действащите пчелари сигурно ще са не повече от 30 на сто. Ще настояваме общинските пчеларски дружества, които никак не са малко, да имат един представител. Ако в работната група сме повече пчелари, не се съмнявам, че вземем правилните решения.

Прочети още: Николай Гайдов за магическия свят на пчелите и жилото на земеделието

 

 

 

1 Comment

  1. пчелар каза:

    Нищо лично срещу Гайдов, но навярно пчеларството не му е единствен бизнес. Сигурно работи някъде и пчеларството му е страничен доход.За това предлага до 10 евро директни плащания.Та то сега субсидиите са по 50 лв на биологичните .Що се отнася до ограничението, то си го има- до 100 000 евро на стопанство без значение какво е. Тези, които се издържат от професионално пчеларство, при тези ниски изкупни цени на пчелните продукти не могат да се развиват, да растат и да създават бизнес с 10 евро на семейство и 4 лв изкупна цена. Смешно е, страшно е! Що се отнася до измамите или т. нар. кухи пчелини, има си лостове за проверка. При установяване на измами, връщане на субсидиите в троен размер, забрана да пчеларства в рамките на 5 години. Що се отнася до НПП смятам, че парите не остават при пчеларите. И ограниченията за пчелни семейства са смешни. Освободете ресурса за по- големи пчелини, поне до 500 семейства, защото разпечатваща машина и електрическа центрофуга е нужна за големи пчелини, а не за такива с по 50 семейства.Никой не задължава пчеларите да вземат директни плащания, те не са задължителни.Който не желае да бъде регистриран ЗП, ДА ПЛАЩА ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ, не е длъжен да го прави. Явно той е любител и нека си остане такъв, но големите производители, които произвеждат големи количества мед за индустрията и не продават на буркани по 10 лв, а продават на едро по 4 лв, нека да получават директни субсидии, които да покриват загубите им.Пример- тази година заради метеорологичните условия ниските добиви от 10-12 кг от семейство са буквално убийствени за тези, които разчитат само на

Leave a Comment