Преди 87 г. се ражда Учителят Шри Чинмой

Шри ЧинмойНа 27 август 1931 г. в Шакпура, Индия се ражда бъдещият учител с гениални заложби Шри Чинмой. Той е най-малкото от всичките седем деца в семейството на Йогамая и Шаши Кумар Гош. На 12 години остава кръгъл сирак и постъпва в ашрама на Шри Ауробиндо (шри означава „свят, светец“), където е обучаван в духовност, медитация, изкуства и спорт. Преди на навърши 33 г., през април 1964 г., Шри Чинмой заминава за САЩ и скоро след това създава ашрам от Ню Йорк.

Хиляди са учениците му по света, а също и в България, които следват духовните уроци на своя Учител. Шри Чинмой оставя след себе си изключително богато наследство от книги, пропити с мъдрост, прозрения и напътствия. Той пише около 13 хиляди песни, остава милиони рисунки с птици и цветове на хармонията. Изнася стотици концерти по света, в които изпълнява собствени композиции на десетки музикални инструменти. Води медитации в сградата на ООН. Беседва с най-влиятелните личности на 20 век. Основава Световния пробег на мира през 1987 г., а на 27 февруари 2018 г. пробегът за Европа започна от София, където кметът Йорданка Фандъкова и наши именити спортисти запалиха факела на мира.

През 1977 г. духовният учител и мистик основава Шри Чинмой Маратон Тим с дистанции от 21 до 5000 км. В Пловдив ежегодно от 2004 г. се организира маратон и полумаратон на Олимпийския гребен канал, в който се включват стотици бегачи от България и други държави. В Ню Йорк са ултрамаратоните, в които са участвали българите Валери Стобски-Виджаянка, Цветан Цеков-Шопан и Андрей Стефанов. Тази година Цветан Цеков финишира на ултрамаратона „Себенадминаване“ от 3 100 мили. Стартът за 10 бегачи от 7 държави бе на 17 юни, шестима достигнаха до края след 52 дни изтощително бягане, а сред тях бе и Шопан ( 37 г.), който взе дистанцията за 51 дни и 16 часа.

Шри Чинмой напуска тялото си на 11 октомври 2007 г. в Ню Йорк, където прекара малко над 43 години от живота си.

Шри Чинмой вярва, че себенадминаването е духовна цел. „Нашата цел е да вървим от светло към по-светло и все по-светло, от висше към по-висше и най-висше. И дори в най-висшето нашият напредък не спира, защото Самият Бог е във всеки от нас, а Бог всеки миг надминава Своята собствена Реалност“, казва гуруто. Той пише в последното си стихотворение „Моята физическа смърт/ не е краят на моя живот -/ аз съм вечно пътуване.“

Ето и още едно от хилядите послания на Шри Чинмой:

„Във всеки момент виждаме точно пред нас бариера между едно човешко същество и друго – желязна стена между двама души. Не можем да комуникираме нормално с цялото си сърце и душа. Защо? Защото ни липсва любов. Любовта е нашето неразделно единство с останалата част от света, с цялото сътворение. Ние можем да счупим на две тази желязна стена със силата на нашата душевна любов. 

Когато видиш, че недостатъците и лошите качества на човек са толкова очевидни, мигновено се опитай да усетиш, че те не го представляват напълно. Неговото истинско аз е много по-добро от това, което виждаш в момента. От друга страна, ако наистина искаш да обичаш човечеството, трябва да го обичаш такова, каквото е сега, а не да очакваш да достигне до определен стандарт. Ако то трябва да стане перфектно, преди да бъде оценено от теб, тогава няма нужда от твоята любов, привързаност и грижа.“

Leave a Comment