Проф. Алън Матюс: „За“ и „против“ таваните на директните плащания

Обществото ги иска. Важно е обаче големите ферми да бъдат насърчавани да прилагат зелени практики

Алън Матюс
Снимка на Агро Пловдив

Дали да има тавани на директните плащания, които биха насочили повече средства към малките ферми? Или да бъдат насърчени големи стопанства да използват зелени практики, тъй като стопанисват огромни площи, чиито размери са важни за екологизиране на земеделието? До какво би довело прилагането на определен сценарий? Ако се плащаше за „нетърговски услуги“, които земеделците извършват, то тогава размерът на стопанствата нямаше да е от значение. В този кръг на мисли е коментарът на известния анализатор проф. Алън Матюс, поднесен от Съвети в земеделието. Вижте го:

Каква е настоящата ситуация

Според анализ на данните за 2015 г. става ясно, че:

• се наблюдава увеличение на броя бенефициенти и получените от тях средства от общите директни плащания.
• расте броят на малките бенефициенти.
• средната стойност изчислена за ЕС показва, че половината от бенефициентите получават по-малко от 1 250 евро годишно ( или около 100 евро на месец). Това се равнява на 4,5% от всички средства предвидени за директни плащания.
• Само 2% от бенефициентите (121 000 стопанства) получават 30% от цялата сума предвидена за директни плащания ( т.е. те получават повече от 50 000 евро общо).

Какво показа оценката на въздействие

Комисията определя две нива на ограничения за стопанствата, а имено 100 000 евро и 60 000 евро. Целта е да се направи оценка на ефекта от въвеждането на ограничения и тавани на директните плащания и да се определи справедливо ли е разпределена финансовата подкрепа.

При изготвянето на оценката на въздействие са разгледани различни сценарии. Обърнато е внимание на резултатите при ограничаване на основното и преразпределителното плащане.

Според другите разиграни сценарии се вижда какви биха били резултатите при промяна на насоката на директните плащания. Разгледани са Вариант 3a и 3b, при които фокусът е насочен към околната среда. При Вариант 4 подкрепата е разпределена поравно между доходите и околната среда. За разлика от тях при Вариант 5 финансовата подкрепа е насочена към малките стопанства и околната среда

При всички сценарии основната разлика е в размера на директните плащания, които са разпределени за основно и преразпределително плащане. При Вариант 3 е отчетен най-голям спад, защото повечето от държавите-членки на ЕС насочват голяма част от плащанията към стълб 1 за еко-схеми. Вариант 5 също отчита драстичен спад, като при предходния сценарии. Там обаче това е в резултат на пренасочване на средства по стълб 1 за екстензивно животновъдство, към областите с природни или други специфични ограничения и към биологичното земеделие.

Какви са критиките към таваните и ограниченията

Според направените анализи ограничаването и намаляването на плащанията за настоящия програмен период на ОСП ще засегне основно Унгария, Полша и България, където земеделските стопанства се състоят от около 50 работника.

Излишно е да се критикува налагането на тавани с аргумента, че така се дискриминира заетостта. Напротив, ще се създадат условия за увеличаване на заетите в селското стопанство, тъй като малките стопанства ще имат по-голяма нужда от работници. За разлика от тях големите ферми могат да реализират икономии от мащаба и от покупателната способност.

Поредния довод против налагането на ограниченията е свързан с идеята, че се дискриминира ефективността и се намалява дългосрочната конкурентоспособност на селското стопанство в ЕС. Така погледнато се приема, че по-големите стопанства наистина са по-ефективни от малките и средните. Това се приема заради икономиите от мащаба, които реализират големите ферми. Освен това е много важно е да се вземат под внимание и екологичните разходи и ползи от земеделските стопанства с различни мащаби.

В заключение

Налагането на тавани се оказва спорен въпрос в дискутираните промени на ОСП. Идеята на предложените ограничения е да осигури по-справедливо разпределение на директните плащания.

Общественото мнение показва, че подкрепата трябва да бъде съсредоточена към малките земеделски стопани и е важно да бъдат наложени тавани на директните плащания. Ако плащанията се определят от собствеността върху земята дребните стопани няма да имат шанс да предявят искания за по-високи помощи. Няма да имат шанс да преборят хората с повече земя и финансови средства или големите стопанства и компании.

Въз основа на анализите си проф. Матюс смята, че строгите горни граници на плащанията  биха били по-добрия вариант, но остава въпроса дали ще стане по-справедливо разпределението така. Голяма част от малките стопанства реализират добри приходи. Има хора, които освен основните си доходи получават такива и от допълнително изпълнявана от тях работа в селското стопанство. Някои стопанства пък правят много за опазване на околната среда. В случай, че директните плащания бяха насочени към земеделските стопани за извършените от тях нетърговски услуги, то тогава размерът на стопанствата нямаше да е важен.