Климатичните промени създават нови отбори на победители и губещи в земеделието

Подпомагането на фермерите в рисковите заради климата региони е от ключово значение

unnamed

17-ти септември 2018 г., Рим. Климатичните промени могат да имат значително въздействие върху способността на много региони в света за производство на храна. Очаква се международната търговия със селскостопански продукти да играе все по-важна роля в продоволственото обезпечение на планетата и да реагира на евентуалните огнища на глад, създадени заради климата, се казва в нов доклад на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО).

Международните търговски правила, разработени под егидата на Световната търговска организация, и новите механизми, разработени в рамките на парижкото споразумение, насочени към справяне с изменението на климата, могат да допълнят, се казва в доклада „Състоянието на земеделски стоковите пазари“ през 2018. За постигането на тази цел е необходимо да се коригират националните селскостопански и търговски политики.

Изменението на климата има неравномерно въздействие върху глобалното земеделие. В някои региони се подобряват условията на производство, в други те стават по-неблагоприятни. Така климътът създава отбори на „победители“ и „губещи“.

В доклада се отбелязва, че производството на храни в страните, които се намират в ниските географски ширини, много от които вече страдат от бедността, продоволствената несигурност и недохранване, е най-уязвимо от изменението на климата. От друга страна, при регионите с умерен климат може да има положителен ефект, тъй като по-топло време е по-благоприятно за земеделско производство.

Според генералния директор на ФАО Жозе Грациано да Силва, за да се предотврати още по-голямо разминаване между икономиките и продоволствената сигурност при развитите и развиващите се страни, „ние трябва гарантираме, че развитието и разширяването на търговията със селскостопански стоки ще се развиват въз основа на принципите на справедливост и за постигане на общата цел за изкореняване на глада“.

„Неравномерното въздействието на климатичните промени в света и последиците за търговията със селскостопански продукти подчертават необходимостта от по-балансирана политика, която трябва да се засили адаптивна роля на търговията в подкрепа на най-уязвимите групи от населението“, – каза Грациано да Силва.

Това обаче изисква мащабна политически действия, според генералния директор на ФАО. Имаме нужда от търговски политики, водещи до ефективното функциониране на световните пазари, в съчетание с оптимизирани вътрешни климатични мерки, инвестиции и механизми за социална защита.

Много страни вече разчитат на международните пазари като източник на храна, за да посрещнат дефицитите си или поради по-високите разходи за селскостопанско производство (например в страни с ограничени земя и вода), или когато климатът или други природни бедствия подкопават вътрешното производство хранителни продукти.

Така например, в Бангладеш, през 2017 г. правителството намали митата за внос на ориз с цел увеличаване и стабилизиране на вътрешния пазар след тежките наводнения, които доведоха до увеличаване на цените на дребно на основните зърнени култури с повече от 30%. 

По същия начин, Южна Африка – традиционен производител и нетен износител на царевица, напоследък се увеличи вноса си, за да се намали въздействието на последователни засушавания.

Като цяло, докладът на ФАО каза, че отворените, предвидими и справедливи международни пазари на храни са важни за търговията, за да се помогне за постигането на продоволствена сигурност и адаптиране към изменението на климата.

Да Силва смята, че може да се приложи по-широк спектър от подходи, за да се помогне на земеделските производители да увеличат производството на селскостопански продукти.

На национално равнище те включват разходи за научноизследователска и развойна дейност, както и услуги за разширяване в областта на селското стопанство. Разходите за екологичните програми и екосистемните услуги, които смекчават отрицателните последици от емисиите от селското стопанство, няма да засегнат търговията по никакъв начин.

В развиващите се страни, изложени на риск от изменението на климата, подпомагането на земеделските стопани по-специално ще бъде ключов фактор, който ще им помогне да станат конкурентоспособни и ще постигнат по-добър баланс между износа и вноса.

Докладът също така представя общ преглед на ефективността на международната система за търговия със селскостопански продукти през последните години и основните тенденции.

Общата картина показва, че стойността на селскостопанската продукция се е увеличила в периода 2000-2016 от $ 570 млрд. до $ 1,6 трлн.

По-голямата част от този ръст се дължи на икономическото разширяване в Китай, както и на нарастването на световното търсене на биогорива.

Докато традиционните гиганти за износ на храни като Европа или Съединените щати остават най-големите износители на селскостопански продукти в стойностно отношение, новодошлите оспорват тяхното първенство.

Например, в периода от 2000 г. до 2016 г. Бразилия увеличи своя дял в световната търговия с храни от 3.2-5.7 на сто, Китай изпревари Канада и Австралия и се превърна в четвъртия по големина износител на селскостопански продукти в света, докато Индонезия и Индия са увеличили износа на селскостопански продукти достатъчно, за да влязат в световните топ 10 износители на храни (осмо и 10-то място, съответно).

През същия период кумулативният дял на общата експортна стойност на Съединените щати, Европейския съюз, Австралия и Канада е намалял с десет процента.

Leave a Comment