Само от розите в 23 общини може да се произвежда „Българско розово масло“

Ще има електронен регистър за производители и преработватели. Нерегистрираните стопани ще бъдат санкционирани с 500 до 1000 лева. Дейността на прекупвача не фигурира в проекта

маслодайни розиЗаконопроектът за маслодайната роза дава възможност розово масло със защитено географско наименование /ЗГУ/ да се произвежда единствено от розов цвят, добит в насажения, които се намират само 23 общини от четири области. В Допълнителните разпоредби към проекта е записано: „Българско розово масло (Bulgarsko rozovo maslo)” е етерично масло, получено чрез водно–парна дестилация на цветовете на маслодайна роза Rosa damascena Mill и произведено в географския район, включващ общините: Брезово, Калояново, Карлово, Сопот, Стамболийски, Съединение и Хисаря от административна област Пловдив, Братя Даскалови, Гурково, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Павел баня и Стара Загора от административна област Стара Загора,  Белово, Брацигово, Пазарджик, Панагюрище, Пещера и Стрелча от административна област Пазарджик, Ихтиман, Копривщица и Мирково от административна област София.“

Маслото, произведено от розови масиви, намиращи се извън посочените общини, ще бъде обозначавано като „розово масло“ и няма да е със ЗГУ. То ще се произвежда и на отделна дестилационна линия, ако преработвателят произвежда и масло със защитено наименование.

Законопроектът предвижда да се създаде национален публичен електронен регистър, в който ще бъдат вписани розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. В законопроекта не е включена така популярната досега дейност на посредника – изкупвач на розов цвят. Не е предвидено и регистрирането на лица с такава дейност.

За вписване в регистъра розопроизводителите трябва да подадат заявления по образец в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите. Заявлението може да бъде подадено лично, чрез пълномощник, по електронен път.

Розопроизводителите се вписват с трите им имена, ЕГН и постоянен адрес, ако са физически лица. Ако са фирми – с наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

В регистъра ще има информация за размера и местонахождение на площта, вида на маслодайната роза, номера на масива/физическия блок, идентификационен номер и ЕКАТТЕ на имота, както и подпис на заявителя.

Не се изисква розопроизводителите да са регистрирани като земеделски производители.

Според законопроекта, към заявлението се прилагат заверени от заявителя преписи на сключен договор/и/ за изкупуване на цвят от маслодайна роза, ако има такива; документ за собственост/ползване на земеделската земя; документ за правния статус на лицата, регистрирани в държава извън Европейския съюз; пълномощно, когато заявлението се подава от упълномощено лице.

За фирмата-производител на розов цвят в регистъра се вписва нейният ЕИК, електронно копие на сключените договори за изкупуване на цвят, вида на маслодайната роза, прогнозното количество цвят и други.

Редът за регистриране на розопреработвателите е описан в чл. 5 на законопроекта. Преработвателите също представят договорите за изкупуване, вида на маслодайната роза, която ще изкупуват и прогнозните количества цвят по всеки договор, заедно с размера и местонахождениято на розовите мсиви, за които има сключени договори с производителите. Преработвателите трябва да регистрират и обектите си за производство на продукти от маслодайна роза с разрешителните за тях, броя на дестилационните инсталации и капацитета им, както и видовете продукти, които произвеждат. 

Нови насаждения с маслодайна роза ще могат да се създават единствено със сертифициран посадъчен материал, което подлежи на контрол от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол /ИАСАС/.

Ежегодно до 30 септември преработвателите трябва да информират общинските служби по земеделие за количеството изкупен и преработен розов цвят и количеството и вида на произведените продукти. Тази информация се съхранява от розопреработвателя 5 години.

Три институции ще контролират сектора – ИАСАС, Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и областните дирекции по земеделие.

В наказателните разпоредби са предвидени глоби от 500 до 1000 лева или имуществени санкции от 3000 до 5000 лева за нерегистрирани производители и преработваели на розов цвят. Който организира изкупуване или изкупува розов цвят без да е вписан в регистъра, се наказва със същата глоба или имуществена санкция от 1000 до 1500 лева. Ако преработвателят е етикирал продуктите без да осигури тяхната проследяемост, санкцията е от 1000 до 2000 лева.

Leave a Comment