Как държавата надува розови балони и после влиза с гръм и трясък в бизнеса

BASF

Автор: Николай Вълканов, ИнтелиАгро

/Бележка на редактора: Агро Пловдив публикува коментарния анализ на Николай Вълканов без да се ангажира с него. Съгласни сме с голямата част от аргументите на автора, но също така смятаме, че браншът се нуждае от регулация, за да се защити марката Българско розово масло, която бе застрашена от недобросъвестни играчи./

След срива на изкупните цени на розовия цвят и напрежението около тазгодишната кампания, очакванията на „пострадалите“ производители по стара традиция се насочиха към правителството с надежда за компенсации. Опозиция и управляващи се втурнаха да дават обещания и помощи, но еманация на държавническите усилия се появи на 4 октомври с публикуването за обществено обсъждане на Закон за маслодайната роза.

маслодайни рози

Малко предистория

Площите с маслодайна роза растяха със среден годишен темп с натрупване от 8% през последните три години. Два фактора определяха тази тенденция – високата цена на маслото (породена конюнктурно от слаба реколта през 2015 г.) и държавната политика за фаворизиране на етерично-маслените култури по линия на европейското подпомагане (секторът е приоритетен по инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 от ПРСР, по които се създават нови насаждения и дестилерии). По подмярка 4.1 досега отделената субсидия за проекти за създаване на нови розови насаждения е в размер над 8 млн. лв. като едва за половината от тях е описан размера на планираните нови площи  – над 2500 дка. От тук може да се предположи, че в зависимост от степента на изпълнение на проектите недалновидната държавническа политика е отговорна за между 25% и 50% от ръста в площите през последните години.

Площи с маслодайна роза (ха-лява скала) и продукция на цвят (тонове-дясна скала)

Източник: МЗХГ, ИнтелиАгро

Източник: МЗХГ, ИнтелиАгро

 

 

 

Източник: МЗХГ, ИнтелиАгро

 

В резултат на това, ако до преди три години реколтата в България и Турция – двете основни производителки в света, се равняваше средно на 8000 тона цвят всяка, през 2018 г. България сама произвежда 16 000 тона цвят от 3,6 хил. ха (данни на МЗХГ). Въпреки спецификите на сезона – ранно, едновременно изцъфтяване, което не позволи да се преработи цялата суровина, площите, които тепърва ще влязат в пълно цветодаване, обещават запазване и дори увеличаване на реколтата в идните години до 20 000 тона цвят. Бързото нарастване на производството при относително стабилно търсене доведе до очакван спад на цената на суровината още през изминалата 2017 г., който се задълбочи през 2018 г. За две години спадът е с около 40%, като изкупната цена на цвета достигна 2,5 лв/кг тази пролет.

Реакцията на правителството беше да отпусне извънредна помощ de minimis на розопроизводителите от 2 млн. лева. Освен разхищение на публични средства (веднъж за надуване на балона, втори път за компенсация на загубите), това беше изключително лош сигнал, че каквито и неразумни инвестиции да се правят, държавата ще ги спаси. Същото се отнася до нелепите идеи етерично-маслените култури да се включат в списъка с култури за обвързано подпомагане след 2020 година.

Сбъркани мотиви

Основният аргумент на законотвореца е, че „изтърването“ на сектора от опеката на държавата след 1989 г. е довело до описаната по-горе пазарна ситуация. Това обаче не е вярно, както вече обяснихме по-горе. Гореописаната мотивация е доразвита в Оценката на въздействието към предложения нормативен акт, където се развива и тезата, че българското масло е изправено пред засилена конкуренция от страни като Афганистан (тук ще припомним, че с решение на едно предходно правителство България изнесе посадъчен материал, който да замести част от опиумните полета в Афганистан след инвазията в страната от 2001 г. – бел. на автора), Турция, Иран и Китай, което „налагат намесата на държавата чрез създаването на правна рамка“. И Китай, и Иран произвеждат основно за задоволяване на вътрешните си нужди от специфични продукти. Основен конкурент е Турция, която произвежда по-големи обеми розов конкрет, а не розово масло.

Т.е. държавата не само се опитва да разреши проблем, който в голяма степен сама е създала, но и от който също така не разбира.

Законът накратко

Проектозаконът предвижда създаването и поддържането на регистър на производителите, преработвателите и обектите за производство на продукти от розов цвят. Регистрацията и изпълнението на закона изискват представянето на значителен обем информация, извън общата (лични данни), свързан с куп документи (за собственост и право на ползване на земята, върху която са създадени насажденията, договори за изкупуване, правно основание за ползване на преработвателен обект, разрешение за ползване, площ, производствен капацитет и складова площ, произведени и преработени количества по видове продукти и т.н.). Част от изброените документи (за количества продукция), попадащите под удара на закона, ще трябва да съхраняват в срок от пет години.

Създаването на нови, изкореняването или подновяването на розови насаждения ще подлежи на уведомителен режим в 14 дневен срок от настъпване съответното събитие пред общинската служба по земеделие, като са предвидени проверки на място.

Преработвателите ще бъдат задължени да използват различни дестилационни мощности за производството на масло със ЗГУ „Българско розово масло“ и на такова без означение, което увеличава производствените разходи. Пускането на производствените мощности подлежи на 14-дневен уведомителен срок в общинските служби, което при непредсказуемостта на старта на кампаниите потенциално ще води до загуби в едни случаи за производителите, а в други за преработвателите. Преработвателите следва да осигурят документална проследимост на всички етапи от производството за период от пет години назад.

Търговията с розов цвят ще може да се извършва само между вписани в регистъра производители и  преработватели, което автоматично изключва сектора на хранително-вкусовата промишленост (например сладка, шоколади, ракия и др. продукти, които макар и малки по обем в момента имат потенциал да развият пазарни ниши). Изкупуването ще може да се осъществява само по местоположение на регистрирани производители, преработватели или пунктове на преработватели, одобрени предварително от представителя на местната власт.

Контролът (вкл. документален) ще се осъществява по всяко време, което при интензитета на една розова кампания е равносилно, ако не на прекъсване, то със сигурност на забавяне на работата на производители и преработватели и ще създава възможности за корупционен натиск.

За всяко нарушение на описаните правила са предвидени парични или имуществени санкции.

Санкции, но за малките

Прави впечатление, че в този раздел законотворецът е предвидил относително еднакви санкции по линията производител – преработвател (от 500 до 5000 лв. съответно парична или имуществена санкция). Еднаквото третиране на субекти с различна стопанска мощ по веригата на доставки означава ликвидиране на малките производители. Същевременно, никъде не става дума за последващ контрол (върху качеството на крайния продукт) и санкциониране при установяване на адултерация /?/, което се явява сериозен проблем през последните години.

Оценка на въздействието – под всякаква критика

За разнообразие от предходни законотворения с произход МЗХГ, в дадения случай имаме цели 54 страници оценка на въздействието…, които са меко казано неиздържани. Сред огромното количество общи приказки прозира идеята, че основната тежест на предлаганата нормативна уредба ще се поеме от новосъздадени пазарни субекти (такива, които тепърва инвестират в розопроизводство или преработка), но това очевидно не е вярно.

В оценката на въздействие се твърди, че „Приемането на закона няма да доведе до допълнителни разходи по бюджета на ведомствата, провеждащи държавната политика и/или контрола, тъй като не налага създаването на нови структури, нито въвежда нови правомощия или задължения, но оптимизира работата и функциите на структурите на действащите към момента.“ Това може да се тълкува най-вече като признание, че съществуващите държавни структури са неефективни и раздути, а с предлагания закон съществуването им ще се „доосмисли“, което е изключително лош държавнически почин. Съществува обаче и другата хипотезата – че институции, които са създадени с определен разчет на работа, ще бъдат натоварени свръх възможностите им, а това буди основателни въпроси за качеството на контрола и създаването на корупционни възможности.

Всичко това се облича във витиевата перспектива, че „основният ефект (от предлагания законопроект) в бъдеще е нарастване на благосъстоянието на земеделските стопани, подобряване на ситуация в аграрния отрасъл и икономиката на страната като цяло.“

Цялата история с розопроизводството е емблематична за неумението на управляващите да водят активна политика в селското стопанство. Когато се дават приоритети или се насърчават определени сектори, това става без всякаква мисъл и визия за тяхното развитие. Когато се подпомагат закъсали такива, това отново става безогледно на реалностите.

Розопроизводството, като всеки друг сектор от икономиката, минава през върхове и спадове. Това не може да бъде причина държавата да създава работа на подопечните си ведомства, които да натоварват бизнеса с административно бреме. Разрешението трябва да дойде от самия бранш, който да въведе саморегулация по отношение на някои лоши практики, и от пазара, който може както да крие неподозирани нови възможности (например в сектора на ароматерапията), така и да наложи на недалновидните инвеститори и неефективни производители необходимостта от ликвидиране на част от производствените мощности.

Leave a Comment


4 − = две