Преди 2022 г. заплатите в земеделието ще станат 1500 евро! Но ще бъдем по-бедни

Архивна снимка на Агро Пловдив

Фермерите са пред един все по-задълбочаващ се проблем – работниците. Няма ги, избягаха на Запад. Или – има ги, но финтират, че работят. Въпреки, че населението на страната е около 7 милиона души, за земеделците те изглеждат като няколко стотин. „Обявявала съм в Бюрото по труда, че търся хора за животновъдната ферма, но оттам винаги ме предупреждават: Няма да намерите работници сред безработните, никой не иска да се занимава с животни“, разказа Светла Манева, един от най-образцовите животновъди в Пловдив и в страната.

Веднъж й се обадил по телефона от Германия българин, който искал да се върне у нас при семейството си. Тъй като работел в немска животновъдна ферма, той търсел подобна работа около Пловдив. Видял обявата на Светла и се свързал с нея. Попитал я за заплатата и научил, че ще получава чисти 1000 лева. „Абсурд! Тук съм на 1800 евро“, реагирал светкавично нашият гастербайтер.

„Работниците ми не са идеални. Дори обратно – вършат си работата на две-на три. Но напоследък, ако им направя забележка, те ми отговарят: „Ами като не ни харесваш, ще те напуснем!“ И аз изстръпвам. Това не е нормално. При мен работят хора, които не могат да си напишат правилно името. Получават по 1000 лева, осигурени са, а аз трябва да си затварям очите, като видя, че са немърливи, защото иначе ще си тръгнат. В Пловдив е пълно с Преди не беше така. Когато ми трябваха работници, отивах в близкото село и веднага наемах хора. Онези, някогашните, бяха по-отговорни, по-съвестни, уважавах ги за това. А сега работниците ме изнудват, защото са наясно с проблема – няма хора за фермите“, разказва Светла Манева.

Преди време друг животновъд от Асеновградско – Александър Енчев, сподели, че вече 5 години не разширява фермата си, защото не може да намери работници. „Работната ръка е основният проблем, който може да накара всеки бизнес да се самоограничи“, коментира той.

Наскоро в интервю за Агро Пловдив земеделецът Йосиф Делгянски изказа едно предположение, с което уцели сърцето на кризата с работниците. „Най-критичният проблем е да намериш качествена работна ръка – каза той. – Пари могат да се намерят, техника има, но няма кой да работи … Наскоро беше подета кампания против по-ниското качество на храните у нас и в Западна Европа. По същия начин стои въпросът и със заплащането на труда. Когато ние поставяхме въпроса за изравняване на субсидиите навсякъде в ЕС, те са казали, че това не може да се случи, защото у нас е ниска цената на труда и затова и субсидиите трябва да са по-малки. Само че ние, като не получаваме европейските субсидии, по какъв начин можем да увеличим работната заплата? Нали с по-високите заплати можем да изравним стандарта на живот тук и там? И ето, това е една от причините те да не ни дават по-високи субсидии, защото по този начин си гарантират работници във фермите. Лошото е, че нашите управници не виждат това нещо, не се борят, не тропат по масата.“ 

„Мога да направя една прогноза, за която съм сигурен, че е точна. Преди 2022 г. заплатата на работниците в земеделието ще стане 1500 евро“, отзова се по темата за работниците Ангел Вукодинов, чието земеделско стопанство е в община Съединение. Той обясни, че в момента плаща 1500-1600 лева на трактористите, които са на целогодишен трудов договор. „Дори, когато въобще не са работили през месеца, те получават по 1000 лева, ей така“, допълни той.

Според Вукодинов, нуждата от работници в земеделието и животновъдството постоянно ще вдига цената на труда. Работодателите ще се конкурират за всеки добър работник, освен това инфлацията, предизвикана от поскъпване на енергията и други монополни услуги, също ще наложи увеличаване на възнагражденията. Заплатата почти ще достигне тази, която дават западноевропейските фермери. „Но съм сигурен, че когато започнем да плащаме по 1500 евро, никой от нас няма да бъде по-богат – нито работниците, нито работодателите. Дори имам усещането, че ще бъдем по-бедни“, неочаквано вметна той.