Венци Петков за отказа да получиш 1,5 млн. и за сполуката от сдружаването

По воля на природата малоконарски и холандски сорт домати се кръстосали в оранжерията му и създали изключително вкусен плод
Заради пазара и без да получат субсидии, четирима производители на домати в Пазарджишко се обединиха, организират и износ

Венци и Галя Петкови

Един ден през 2010 г. в пазарджишкото селце Мало Конаре пристигнал високопоставен служител на Министерството на земеделието. Целта на посещението му била да се срещне с десетина млади фермери, създали организацията на производителите „Напредък 2010″. По това време била отворена оперативна програма, която подпомагала създадените групи и организациите с немалко пари. То и идеята за учредяване на организацията била именно тази – да получат финансиране. Министерският човек започнал да говори за ползите от участие във въпросната мярка. Казал, че организацията ще има да харчи 1,5 милиона лева, с които може да се оборудва с какво ли не. „Дойдох ви на крака, което е нечувано“ – казал накрая шефът от министерството. „Вие решете!“

Фермерите мислили, мислили и накрая част от тях се отказали, с което абсолютно развалили работата. Как така? Защо? „Уплашиха се“ – обясни Венцислав Петков. Именно той е бил инициатора за създаване на организацията. Той направил връзка с министерството. Той докарал директора на дирекция „Растениевъдство и биологично земеделие“ в Мало Конаре. Той искал всички от организацията да дръпнат напред и да си осигурят бъдещето, защото с милион и половина то наистина става възможно. Но някои казали: Ами ако нещо сбъркаме и ни накарат връщаме пари? Така 1,5 милиона, запътили се към Пазарджишко, направили кръгом. Който не рискува, не печели.

Днес стопанството на Венци Петков е с доста по-малка площ в сравнение с 2010 г., но е точно толкова голямо, колкото трябва. Двамата със съпругата Галя и дъщеря им Василена се грижат заедно за 3 дка полиетиленови оранжерии, в които отглеждат домати, и много, много рядко наемат работник. Защото и работници вече няма. Това пък е основна пречка семейството да увеличи оранжерийните декари до 10 например. Венци вече не е млад фермер според нормативната категория, но е научил достатъчно за земеделието и механизмите, които го движат, за да знае, че и с малко можеш да стигнеш далече.

Неговата история е поучителна за онези, които блъскат до откат и не напредват

и милиметър към мечтаното благосъстояние. Защото какво е нужно на един фермер с малко земя, за да стане успешен? Сигурно има и други комбинации, но при Петков тя е: уникален продукт; сдружаване с други фермери; затваряне на цикъла.

Той е проходил в земеделието през 2008 г. с 0,5 дка оранжерия в двора. Преди това попитал Галя съгласна ли е фермерството да им стане професия. А тя отговорила: „Защо не? Мен трудът не ме плаши“.

Венци и Галя пред оранжериите, които скоро пак ще трябва да се покриват за зимното производство

Венци и Галя пред оранжериите, които скоро пак ще трябва да се покриват за зимното производство

Понеже е предприемчив, човекът от Мало Конаре веднага се насочил към мярка 112 „Млад фермер“. Но как да си подготви проект? Нямало кой да му каже. Отишъл в Службата за съвети в земеделието. Пет пъти им тропал на вратата, пет пъти го връщали, въпреки че били задължени да му помогнат с проекта. Накрая му писнало и казал на ленивите служители, че така или иначе, с тях или без тях, ще пробие. Чак тогава те решили да е с тях. Подготвили проекта. Впрочем това е единственият одобрен проект на Петкови по Програмата за селските райони през двата програмни периода. /Наскоро стана ясно, че групата, в която участват, е класирана по мярка 9, но субсидиите там не са за инвестиции, а за административен капацитет – б.р./ Като млад фермер със субсидията от 25 хил. евро по мярка 112 Венци закупил трактор с всякакъв прикачен инвентар и тръгнал да превзема полето. Насадил 37 декара с полски домати.

„Всеки ден ставах в 5:30 часа, събирах с микробуса към 15 работници и ги карах на нивата. По това време имаше млади хора в село, бяха доволни и на 15 лева надница“, припомня си той. Всъщност по онова време българите мигранти не бяха толкова много.

Земеделската работа процъфтявала и в Мало Конаре имало към 300 производители.

По полето зреели тонове дини, домати и друг зарзават, найлонът на оранжериите бил като море сред полето, черните пътища – пълни с камиони на търговци. Оттогава досега обаче ситуацията фатално се е влошила.

„Няма работници. Преди 10 години населението на Мало Конаре беше 9 хиляди души, сега е 4 200. Фермерите се стопиха до 10, другите фалираха. Младите избягаха в чужбина, възрастните се пенсионираха“, сравнява Венцислав Петков.

Полското производство вече пет години е зад гърба на земеделеца от Мало Конаре поради нещастие. „Малко взехме да си вярваме, че едва ли не ще превземем полето, ама…“, припомня си той. От преработване получил дискова херния и почти стигнал до инвалидна количка. Бил на 39 години и не вярвал, че проблемът с гръбнака ще му остане за цял живот. Рискувал да го оперират и за негов шанс резултатът бил добър. Докато траели здравословните му неволи, стопанството легнало на гърба на Галя, но тя се справила. /Тази година Галя получи диплома за успешен млад фермер от фондация „Еврика“./ След рязкото отрезвяване, дошло със заболяването, семейството решило да изостави полското производство и да развива само оранжерийното.

Още през 2009 г. Венци започнал да мисли за създаване на някаква организация – едно, за да може чрез нея всички да са в час със земеделските политики. Друго – членовете да си помагат взаимно. След неуспеха с полуразпадналата се организация „Напредък 2010″, фермерът от Мало Конаре учредил през 2014 г. Национално обединение на младите фермери в България, в което се включили земеделци от различни области в страната. Така членовете на обединението спечелили с това, че станали по-информирани и имало кой да говори от тяхно име в министерството.

През 2016 г. Венци най-после сбъднал мечтата си да не е сам в тази вълча обстановка в земеделието. Създал групата „Агро дриймс“. Четирима са в нея – всеки от тях производител на домати, и те са си достатъчни.

Но преди това нека

да отдадем внимание на Негово Величество Късмета.

Още като начинаещ фермер, Венци насадил в оранжерията малоконарски розов домат. Да, ама търговците много-много не уважавали стоката, та било голям зор да я продаде по борсите. По това време негови приятели – дистрибутори на холандски семена, го помолили да засади от чуждия сорт червени домати. Венци не бил много склонен, но за да стори добро, се съгласил. И станало чудо – двата сорта се кръстосали на тясното място между полиетилена – извън знанието на фермера и по волята на природата. От получените семена при следващата реколта се родил едър розов домат – много по-вкусен от малоканарския и холандския. По-издържлив на транспорт и на съхранение, с по-плътна консистенция и по-сладък. На тегло стигал до един килограм. За радост на семейството, новият сорт не се разпаднал – всяка година и вече десет години, той запазвал качествата си. Нарекли го „Розова мечта“. От ИАСАС уверили Венцислав Петков, че може да регистрира „Розова мечта“ като защитен географски сорт, след като е останал непроменен в продържение на 10 години, така че скоро той ще направи и тази стъпка.

Отношението на търговците към новия сорт било коренно различно.  „За първи път от

В Казахстан младите фермери подарили на Венци народна носия

В Казахстан младите фермери подарили на Венци народна носия

Мало Конаре да видим хубав розов домат“ – похвалили сорта те. Доматът се търсел от потребителите в София и черноморските курорти, и бързо се продавал. Когато Венци започнал да участва на българските щандове в международни изложения, разбрал, че и другите държави харесват вкуса на неговите домати. Дори започнал да изнася за търговска верига в Словакия. За Австралия отпътувала пратка. Руските търговци, които живеят в Германия, горещо одобрили зеленчука по време на „Зелена седмица Берлин“, но после му обяснили, че немската политика била да се внасят с предимство турски домати. От Казахстан и в Молдова поканили младия фермер да направи оранжерии с „Розова мечта“ на тяхна територия. Но той отказал, защото този голям ангажимент изисквал време и труд и не бил по силите на един човек.

Докато розовият домат набирал скорост на пазара, Венци за пореден път си казал, че ако е сам, ще напредва много бавно. Тогава, през 2016 г.,

дошло времето да се създаде групата производители „Агро дриймс“.

Целта не били субсидиите, целта бил пазара и взаимната подкрепа. Всички от групата започнали да произвеждат „Розова мечта“ и станали по-интересни за търговците, тъй като можели да предложат сериозни количества. От декар оранжерия се добиват при добри почвени условия и грижи около 15-16 тона домати. Една от западните търговски вериги у нас поискала да изкупува доматите на групата, но получила отказ – пътят към пазара вече бил солидно построен и зеленчукопроизводителите не желаели да рискуват с друг търговец. „Освен това, като сме обединени, купуваме по-евтино полиетилен, торовете, капковите системи. Имаме еднакви опаковки с нашето лого. Разпознават ни“, обясни Венци.

Друга стъпка в правилната посока било биологичното производство. Към момента стопанствата в групата са в преход към био и догодина ще получат сертификати. Отделно от това вече са направили постъпки за друг важен сертификат – ГлобалГап.

„Най-новото, което сме измислили, е да затворим кръга и

да направим цех за производство на домашна лютеница,

понеже от този розов домат става невероятен деликатес. Пробвахме тази година, вкусът надмина очакванията ни“, разказва земеделецът.

„Ще направим цеха със собствени средства. Ще можем да произвеждаме консервирани продукти и да ги продаваме по наредба 26 за директните доставки. Ще правим лютеница, кьопоолу и доматен сок. Машините не са Бог знай колко скъпи.“

Венцислав Петков е убеден, че земеделските политики могат да са по-добре обмислени. Например вдигането на минималния осигурителен доход с 60% за следващата година е неправилно. Според него младите фермери, които сега започват, няма да могат да издържат да плащат всеки месец по 175 лв. за осигуровки – свои и на работниците. От името на Националното обединение на младите фермери човекът от Мало Конаре се срещнал с един от вицепремиерите, който обещал подкрепа догодина минималният доход да е 400, а не 560 лв. и през следващите години плавно да се увеличава с 5%, докато достигне минималната заплата за страната.

Според Венци условията за подпомагане по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони трябва да се променят. „Аз не познавам някой зеленчукопроизводител в региона да си купил модерен трактор, сеялка и да работи по съвременна технология. Всички са с трактори владимировци, болгари и си карат както едно време.

Тук няма спечелен проект по мярка 4.1.,

твърди фермерът. Петкови също кандидатствали по мярка 4.1 при втория прием, но отпаднали от списъка на одобрените. Получили 52 точки, а подът бил при 53. В проекта били заложени инвестиции за трактор, за построяване на 4 дка оранжерии, наемане на 7 работници, система за отопление на газ.

„Само по документи сме приоритетен сектор“, горчиво коментира Венцислав Петков. Една от причините проектът им да не събере необходимите точки бил, че Пазарджишка община не е селска. „Тук, като идваха еврокомисарите от Брюксел, им казвахме: Дайте да направим нещо, това не може да продължава така. Два програмни периода минаха, никаква модернизация не направихме на нищо, не мръднахме въобще“, припомня си фермерът, заради който в Мало Конаре три пъти са идвали европейски делегации. „Ако в нас виждате хора, които са успели по някакъв начин, то е било с цената на много труд и на рискове.“

Той се надява през следващия програмен период да се обърне по-голямо внимание на групите и организации на производители и те наистина да бъдат приоритетни в критериите за инвестиционните мерки. „Има много такива организации. Има много читави хора, които са се обединили. Има много сериозни сдружени животновъди – в Сливен например, и те бяха единствените с одобрен проект по мярка 4.2. Да се използва моментът, че са обединени и докато не са се разделили, да им се помогне“, съветва Венцислав Петков.

Leave a Comment


шест − = 2