Земеделци, понякога не се ли чувствате като деца, на които държавата им бърше носа?

Надя ПетроваАвтор: Надя Петрова

БАБХ подхвърли вчера нещо, което първо ме зарадва, но като помислих, видях, че е невъзможно. Неспособна да се справи с птичия грип, агенцията написа в прессъобщение, че „настоява“ браншовите организации в птицевъдството да се включат в контрола. Разбира се, браншът не знаеше нищо за поканата, както установих след разговори.

Ако има някой, който да сложи ред в цялата бъркотия при паткарниците, това не е БАБХ, а точно браншът. Кой има най-голям интерес да се справим с птичия грип? Разбира се, че птицевъдите, защото с мерките на агенцията те като нищо могат да изчезнат като бранш. Защото не може да пипа фино, защото се страхува от критики, че работи некадърно, БАБХ е готова да изтрепе пернатите в Пловдивско, Хасковско и донякъде в Старозагорско, действайки под девиза: „Има птици – има проблем“. Този стил на поведение поне го е доказала, когато уби четири жребчета преди две години, само защото не били регистрирани. После се беше засилила да трепе /и донякъде го направи/ декоративни птици от незаконен внос. Кравата Пенка едва спаси кожата и то само защото агенцията се уплаши от мощната вълна на симпатия към добичето. За чумата по дребни преживни в Странджа не искам да пиша, защото просто не знам каква е последната истина. Агенцията иска, но няма да „унищожи по хуманен способ“ патиците, заради протестите на бранша и заради дефицитът на пари, които трябва да изплати като обезщетения. Иска да спре инфлуенцата, но не може, защото й липсва и административен капацитет да обхване всички навеси и съборетини по къра и в селата. Ето защо, ако някой може да се справи с болестта, това са самите патичари. Те са в това блато и знаят много добре къде мирише лошо.

Обаче, обаче … какви права за контрол имат браншовите организации? Никакви! Имат ли организация за подобна дейност, която да осигури справедливост, така че покрай мокрото да не изгори и сухото? Нямат. Имат ли бюджет, за да могат да си покрият разходите при обикаляне от ферма на ферма? Никакъв. Имат ли авторитет като представителна за бранша организация? Ето това е въпросът. Нямат, защото земеделските власти от не знам колко години се туткат да приемат Закона за браншовите организации и камари. Така се въдят организации с членска маса колкото за един белот и покрай нея всички олекват.

Как тогава една браншова структура у нас може да има тежест, след като държавата сякаш не иска някой да се сдобие с достатъчна власт, за да оспори нейната.

Как е по света и в Европа?

От сдружението на водоплаващите разказаха, че във Франция фермерите се страхуват много повече от контрола на браншовата организация, отколкото от този, който осъществява държавата. Един животновъд от Пловдивско, който от фермер с над 50 млечни крави стана работник в Швейцария, разказа веднъж, че в алпийската страна браншовата организация проверява качеството на млякото, хигиената в обора и други неща при фермите. Копа Коджека е особено ярък пример в ЕС. Там еврокомисарят Хоган става на крака и се чувства поласкан, когато човек на това мощно обединение влезе в кабинета му. В САЩ пък държавата пет пари не струва пред авторитета на кооперативите, които си имат закон отпреди повече от 90 години. В кооперативите има справедливост, защото в тях се гласува на принципа „един член – един глас“, без значение дали член кооператорът има стопанство с 1000 или с 15 000 крави. Те са просто равни, когато взимат решения. В американските кооперативи има и комисия по споровете, където недоволните могат да се оплачат и да получат справедливост.

Ако у нас имаше солидни браншови организации, чиито ръководства са избрани по демократичен начин и които изпълняват решенията на подструктурите си, щеше ли да се стигне до моретата от тикви преди 2-3 години? Нямаше, защото тиквите щяха да са аут от обвързаните плащания, още преди някой висш чиновник да си помисли да ги вкара в списъка. Щяха ли неживотновъди да получават стотици хиляди лева от плащанията на площ, защото са обсебили държавните и общинските пасища? Със сигурност нямаше, браншът щеше да спре тази далавера още в зародиш. Щеше ли да се стигне до бунта за розите? Нямаше, защото производителите и преработвателите щяха да си подредят „къщата“ предварително, тъй като там е сърцето им, там е богатството им. Щяха ли овощарите и зеленчукарите да отстъпят на търговците доставките на плодове и зеленчуци в училищата? Нямаше да го допуснат.

 

Та, да се върнем на думата, сега БАБХ иска помощ от птицевъдния бранш. Хубаво, ама невъзможно. То е все едно да поискаш от береш орехи от дърво бонзай. Отгледал си го да е джудже, искаш да не ти заема от пространството, но после пък си мечтаеш да ти роди орехи. Е, няма как.

 

 

Leave a Comment