На семинара на НАЗ министърът попита: Защо да сте на кръстопът?

Зърнопроизводство на световно ниво не се прави от семейните ферми, отбеляза Порожанов

Първият ден на двудневния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) премина оптимистично, но без конкретни отговори на основните проблеми, пред които е изправен бранша. Препълнената зала в Гранд хотел Пловдив внимателно изслуша гостите на националния агро семинар и всеки си направи своите изводи на този етап, в който земеделието не само у нас, но и в ЕС, е на кръстопът. Самото мото на форума е „Зърнопроизводството на кръстопът?“ 

Силното изказване на Мариела Йорданова, член на УС на НАЗ, при откриването на семинара, накара по-късно директора на ДФ „Земеделие“ Живко Живков да признае, че го е развълнувало.

 

А какво всъщност каза Мариела Йорданова: „Защо на кръстопът? Той е олицетворение на човешкия страх и надежди, кратка спирка. Неизвестността на бъдещето изостря дилемата в коя посока ще продължи зърнопроизводството.“ Тя посочи, че НАЗ съществува вече 12 години, има над 2000 членове, които обработват повече от 10 милиона декара. Въпреки че секторът е от стратегическо значение за българското земеделие, участниците в него са под натиск. Защото зърнопроизводството не е чувстителен сектор в този програмен период. Ограничен е при ползване на финансиране от инвестиционните мерки по ПРСР. Директните плащания са намалени за по-големите производители на зърно. В същото време българските земеделци изостават от средните добиви в ЕС. Себестойността на продукцията им непрекъснато се увеличава. Цената на земята – също. Липсата на адекватни застраховки на продукцията у нас е съществен недостатък. Не на последно място Мариела Йорданова отбеляза, че браншът търпи и още един тежък удар – негативното отношение към него, породено от неправилното тълкуване европейското и национално подпомагане.

Зърнопроизводителката отбеляза, че на българския агробизнес му липсва сигурност и предвидимост заради променящите се политики и нормативи. Тя припомни, че Закона за стопанисване и ползване на земеделската земя е един от най-променяните. „Ние земеделци ли сме или администратори?“, попита Йорданова.    

Час по-късно министър Румен Порожанов поде темата за кръстопътя и още в началото на изказването си риторично попита: „Защо на кръстопът?… Дали на пет кьошета или на кръгово, посоката на зърнопроизводството е една. По моя оценка вие сте на правилния коловоз“, обърна се към бранша министърът. Оценката му за българското производство на зърно е, че то е на световно равнище, тъй като присъства на международните пазари.

Румен Порожанов вметна, че таванът на плащанията за следващия програмен период е „интересна тема“. Веднага след това коментира, че зърнопроизводството не може да издържи на световната конкуренция, ако се осъществява от семейни ферми. С тях няма как да сме конкурентни на производителите от Северна и Южна Америка, и Азия.

„Не може в базата на тавана да влизат зелените плащания. Там изискванията са различни и спазването им не е безплатно“, каза министърът.

Порожанов съобщи, че повечето държави членки на ЕС поддържат искането сами да решават дали да има таван на плащанията и какъв да бъде той. Министърът поясни, че администрацията подготвя заданието за българския стратегически план и то ще е готово през декември. 

Той информира залата, че Законопроектът за поземлените отношения се доразвива и ще е готов към средата на декември. Тогава ще се публикува за обществено обсъждане. 

Преди изказванията, семинарът започна с връчване на наградата на името на покойния зърнопроизводител Иван Генчев Танев. Този път тя отиде при студентката по растителна защита, магистърска степен, Камелия Тошева, възпитаничка на Аграрния университет. НАЗ ще поеме таксата за обучението й. Грамотата бе връчена от председателя на асоциацията Костадин Костадинов.