Опасен облак над Асеновград напира да роди градушка!

През май, юни и юли градушкари стрелят от ракетните площадки като на война

Най-после и община Карлово под защита – 3 нови поста ще бъдат готови през 2014 година, съобщи пловдивският директор Пламен Вълков

Радарът на полигона за борба с градушките в землището на Голям чардак, Пловдивско, очертава един неголям облак, който виси над Асеновград. Движи се от югозапад към северозапад. Малък е, но е много опасен, отбелязва Биляна Вълчинкова, началник „Оперативна дейност“ в пловдивската дирекция „Борба с градушките“. Облакът се намира на 8 км височина от земята, а върхът му стига 11.7 км. Ширината му е 2 км. Никой отдолу не може да види как ледените зърна в него стават все по-едри. Обединяват се, увеличават масата си, докато увеличат толкова много обема и теглото си, че гравитацията да ги накара да паднат. Този облак е всъщност в обхвата на полигона в Поповица, но и от Голям Чардак го засичат. От ракетните площадки в близост до района се  приготвят да го обстрелят.

„Каква е нашата задача“, обяснява директорът Пламен Вълков. „Прихващаме облака, обстрелваме го с ракети, заредени със сребърен йодит. Надяваме се реактивът да направи прегрупиране на кристалите в облака, така че те от едри ледени парчета да се превърнат в дребни топчета. И когато започнат да падат, летейки към земята да се топят и накрая да се превърнат в едри капки дъжд.“

От средата на май до средата на юли времето обичайно е нестабилно и температурните амплитуди често създават предпоставки за градушки. До момента най-опасният ден е бил 31 май, когато от пловдивските ракетни площадки – общо 50 на брой, са изстреляни най-много ракети. Критични са били също 6 и 7 юни.

„Слава Богу, до момента не сме допустали градушка, която да нанесе стопански поражения“, облекчено отчете Вълков. Той уточни, че когато става въпрос за това явление, човешките възможности са ограничени. „Например миналата година един градоносен облак заседна над Паничери. Обстрелнахме го от различни посоки, от няколко ракетни площадки. Изстреляхме десетки ракети към него… И нищо не подейства. В един момент облакът просто се изсипа върху селото и направи всичко отдолу леш.“

Областната дирекция защитава 4 милиона декара територия и от 9 май, когато се откри сезона, досега тя наистина е защитена. Не се стреля само над магистрали и населени места.

Единствено района на община Карлово е бил без ракетни площадки, но Пламен Вълков заяви, че от 3 дни има добра новина. Земеделският министър Димитър Греков е одобрил проекта за изграждане на 3 стрелбища. Те ще са в землищата на селата Климент, Ведраре и Дъбене. Приблизителната цена на трите е общо 120 000 лева. Предстои разработване на технически проект, който до пролетта на следващата година трябва да е изпълнен.

Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ се издържа от държавния бюджет. В някои държави големите земеделски стопанства сами се грижат за опазване на реколтата, но използват други прийоми. Там не стрелят срещу облаците от земята, а ги атакуват от въздуха чрез самолет. Машината лети над опасната въздушна маса и изхвърля реактива – сребърен йодит или друго съединение, направо в облака. Напредналите държави използват и практики за образуване на дъжд при сухо време. „Нещо подобно обмисляха да направят и миналата година, когато имаше голям пожар над Витоша“, припомни си Вълков. Оказало се обаче, че въздушната влажност не е достатъчно висока, за да я накарат да се извали над огъня в планината.

Борбата с градушките работи 24 часа в денонощието, като всичките, около 200 служители в пловдивската дирекция, се редуват на смени.  Ако параметрите на облаците показват спешна нужда от наземна атака, преди да се изстрелят ракетите, се иска разрешение от дирекцията за гражданско въздухоплаване.